Определение № 1112 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 537/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТД на „Национална агенция по приходите ”, [населено място] срещу решение №372 от 20.01.2012г по гр.дело № 11786/2011г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 18.07.2011г по гр.д. № 40177/2009г на Районен съд [населено място] са уважени искове на основание чл. 344 ал.1 от КТ. Уволнението е отменено поради това ,че при направено предложение от служителя за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие ,работодателят не е успял да го уведоми ,че е приел предложението, в едноседмичен срок. В приложеното към жалбата изложение на основание за допускане на касационно обжалване се посочва обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по материалноправен въпрос. В случай на отправено от работника или служителя писмено предложение по чл. 325 ал.1 т.1 КТ, по което работодателят е изразил писмено съгласието си ,предпоставя ли добросъвестното упражняване на задължението за уведомяване от последния, извод за узнаване на приетото предложение, като при формулирането на въпроса са изтъкнати решаващи за конкретния случай обстоятелства - след депозиране на молба за освобождаване, служителят не се е явявал на работа, не е потърсил и получил известието, изпратено от работодателя по пощата с обратна разписка на домашния му адрес В отговор ответникът Г. П. В. оспорва да са налице предпоставки за допускане до касация. Съответно на практиката на ВКС е решаващото съображение на въззивния съд, че при неспазена процедура по чл. 325 ал.1 т.1 КТ, не е налице законосъобразно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос ,който въпрос при конкретните обстоятелства по делото е от значение за изхода на спора и по който въпрос цитираната от въззинвния съд практика по реда на чл. 290 ГПК (реш.№400 от 13.05.2010г по гр.д1109/2009г ІV г.о на ВКС ) не съдържа разрешение. Необходимо е по тълкувателен път да се очертае съдържанието на задължението за уведомяване ,последиците от липсата на формално доказателство, че дадено волеизявление по трудовото правоотношение е достигнало до другата страна и значението на едноседмичния срок по чл. 325 ал.1 т.1 КТ Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о