Определение № 33 от 08.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. срещу решение № 2256/26.05.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 102/2015 година, касационна жалба с вх. № 2149/07.07.2015 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград след отмяна на решение № 5249/09.12.2014 година на Районен съд Разлог, постановено по гр. д. № 546/2014 година е признал за незаконосъобразно уволнението на Ю. И. Г. от заеманата от него длъжност „старши учител по физкултура и спорт-0.5 щат”, на основание на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ-поради съкращаване на щата, извършено със заповед № 272/30.05.2014 година на директора на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. и като такова го е отменил възстановявайки Г. на заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил касатора да му заплати сумата от 1749.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 30.05.2014 година до 30.11.2014 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 10.06.2014 година до окончателното заплащане. В подадената от ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. касационна жалба са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а също така и че е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от Ю. И. Г. срещу ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, третият във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. е посочило, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Ю. И. Г. е подал отговор на същата, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Сливен, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. е било уведомено за обжалваното решение на 05.06.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2149/07.07.2015 година, като е подадена по пощата на 03.07.2015 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви за това, че съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ ще е налице когато се извършва намаляване или премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите на предприятието. При това съкращаването на определена щатна бройка, следва ло да се извърши по установения от закона ред и от лицето, което има правото да извършва промените в щатното разписание. Според въззивният съд работодателят е упражнил едно свое субективно преобразуващо право, каквото е правото на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което той носи доказателствената тежест да установи наличието на посочените в заповедта за прекратяване обстоятелства формиращи фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Според решаващия съд не са ангажирани доказателства за съществуването на реално съкращение в щата. Не е било установено нито намаление, нито премахване на длъжността „учител по физкултура”. Посочено е, че в длъжностното разписание, което е в сила от 17.02.2014 година, заеманата от Ю. И. Г. длъжност формално не съществува. В поименното такова обаче „съкратената” длъжност „учител по физическо възпитание и спорт ” съществувала и функциите и били възложени на друго лице ( л ист 28 -ми от първоинстанционното производство и № 20 по списъка ). В този смисъл не могли да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че изцяло са премахнати трудовите функции за заеманата от Ю. И. Г. длъжност, като те вероятно били „прехвърлени”. Поради тези съображения въззивният съд е приел, че работодателят е трябвало да извърши подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, какъвто обаче не е извършван. Затова е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение на Ю. И. Г. е незаконосъобразно и предявените от него искове са били уважени. От друга страна в производството и пред двете предшестващи съдебни инстанции ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. е поддържало, че е налице реално съкращение в щата и тъй като не бройката за длъжността, която Ю. И. Г. заемал е била единствена работодателят не е имал задължението да извършва подбор по чл. 329 от КТ и такъв не е бил извършван. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. твърди, че въззивният съд се е произнесъл по два материално правни въпроса, които били включени в предмета на спора и са обсъждани от въззивния съд като са обусловили решението му. Първият от тези въпроси е за това дали е налице реално съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ в случаите, когато от щатното разписание са премахнати бройките за съответната длъжност, но функциите й продължават да се изпълняват от трето лице, наето по граждански договор. Във връзка с този въпрос касаторът представя решение № 577/13.12.2010 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 903/2010 година и решение № 348/06.01.2012 година на Окръжен съд Стара Загора, постановено по гр. д. № 543/2011 година, които са влезли в сила. Така формулираният въпрос обаче не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград. Видно от посочените по-горе мотиви въззивният съд не е обсъждал дали функциите на заеманата от Ю. И. Г. длъжност продължават да се изпълняват като са възложени на трето лице по граждански договор и това не е обусловило изводите му за незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор. Решаващите мотиви на въззивния съд са свързани с това, че в поименното щатно разписание „съкратената” длъжност „учител по физическо възпитание и спорт ” съществувала и функциите и били възложени на друго лице ( л ист 28 -ми от първоинстанционното производство и №20 по списъка ), поради което най-вероятно са били „прехвърлени” както е посочено в мотивите на въззивното решение. С оглед на това трябва да бъде взето предвид, че от лист 25-ти до лист 29-ти включително от първоинстанционното производство е приложен списък-образец № 1 на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б., утвърден от директора на касатора на 11.02.2014 година. В него под № 20 е записан К. Г. П., заемащ длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап (учител по физическо възпитание и спорт)”, а под № 21 е записан Ю. И. Г., заемащ длъжност „старши учител спортна подготовка (учител по физическа култура и спор, прогимназиален етап)”. В последващите такива списъци от 17.02.2014 година и от 05.06.2014 година К. Г. П. продължава да съществува, а Ю. И. Г. вече не е посочван като част от педагогическия персонал. Тези списъци са такива по чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета и по чл. 4, т. 59 и чл. 63 от Наредба № 4/16.04.2003 година за документите в системата на народната просвета. Наред с тези списъци са представени длъжностно разписание и поименно такова, в сила от 11.02.2014 година, в които заеманата от Ю. И. Г. съществува и той изрично е посочен в поименното разписание. В тези разписания обаче не фигурира К. Г. П. и посочената по-горе длъжност. Последният продължава да липсва и последващите длъжностно разписание и поименно такова на ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б., които са в сила от 17.02.2014 година като в тях вече не фигурира и заеманата от Ю. И. Г. длъжност. Тези доказателства са представени отделно от списъците-образец № 1, на които на практика се е позовал въззивният съд, за да постанови решението. С оглед на това вторият поставен от касатора въпрос, а именно списък-образец № 1 относим ли е към процедурата по съкращаване на щата и при наличието на различно съдържание в щатното разписание и списък-образец № 1, кой акт е с предимство, е бил включен в предмета на спора, като е от значение за изхода на спора и е обусловил решението на съда по същество. Съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК така поставения от касатора втори въпрос следва да бъде конкретизиран в смисъл: дали определянето на длъжностите и числеността на персонала в учебното заведение се извършва с утвърдените от директора на заведението длъжностно разписание и поименно щатно разписание или с изготвените по реда на чл. 10 и чл. 12 от Наредба № 3/18.02.2008 година за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета списъци-образец № 1 и какво е съотношението на между длъжностните разписания и списъците за преценка на обстоятелството дали е налице съкращение в щата при съществуващо в тях противоречие относно длъжностите и числеността на персонала. Касационното обжалване по така конкретизирания въпрос трябва да се допусне по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като не е установено наличието на съдебна практика по него. На ОУ„П. К. Я.” [населено място], обл. Б. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 169.99 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъдат върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение