Определение № 243 от 15.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1265/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 790 от 15. 04. 2020 г. по в. т. д. № 420/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която след отмяна на решение № 2074 от 20. 11. 2019 г. по т. д. № 507/2019 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-15 състав НЗОК е осъдена за заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО сумата от 171 031 лв. - неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. март 2017 г. по договор № 22-2473/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; сумата от 44 681 лв. - неизплатената стойност на импланти, които са вложени при изпълнение на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. март 2017 г. по договор № 22-2473/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; сумата от 80 600 лв. - неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КПр за м. март 2017 г. по договор № 22-6968/25.05.2016 г. за извършване на клинични процедури; сумата от 64 817 лв. - неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. април 2017 г. по договор № 22-2473/04.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; сумата от 11 308 лв. - неизплатената стойност на импланти, които са вложени при изпълнение на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. април 2017 г. по договор № 22-2473/04.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки; сумата от 84 940 лв. - неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КПр за м. април 2017 г. по договор № 22-6968/04.05.2017 г. за извършване на клинични процедури; сумата от 11 146 лв. - неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по АПр за м. април 2017 г. по договор № 22-6969/04.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 20. 03. 2019 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД мораторна лихва в размер на 32 733,43 лв., изчислена за периода от 01.05.2017 г. до 20.03.2019 г. върху сумата от 171 031 лв., представляваща неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. март 2017 г.; мораторна лихва в размер на 8 551,45 лв., изчислена за периода от 01.05.2017 г. до 20.03.2019 г. върху сумата от 44 681,00 лв., представляваща неизплатена стойност на импланти, които са вложени при изпълнение на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. март 2017г.; мораторна лихва в размер на 15 425,95 лв., изчислена за периода от 01.05.2017 г. до 20.03.2019 г. върху сумата от 80 600 лв., представляваща неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КПр за м. март 2017г.; мораторна лихва в размер на 11 865,11 лв., изчислена за периода от 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г. върху сумата от 64817 лв., представляваща неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. април 2017 г.; мораторна лихва в размер на 2 069,98 лв., изчислена за периода от 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г. върху сумата от 11 308 лв., представляваща неизплатената стойност на импланти, които са вложени при изпълнение на извършена и отчетена от ищеца дейност по КП за м. април 2017 г.; мораторна лихва в размер на 15 548,74 лв., изчислена за периода от 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г. върху сумата от 84 940,00 лв., представляваща неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по КПр за м. април 2017 г.; мораторна лихва в размер на 2 040,33 лв., изчислена за периода от 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г. върху сумата от 11 146 лв., представляваща неизплатената стойност на извършена и отчетена от ищеца дейност по АПр за м. април 2017 г. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните значими за изхода на делото правни въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с Решение № 2 от 22. 02. 2007 г. на КС по к. д. № 12/2006 г.: „1. Определянето на лимити от страна на НЗОК на заплащането на извършените медицински дейности от лечебните заведения за болнична медицинска помощ нарушава ли правата на здравноосигурените лица, свързани със свободен избор на лечебно заведение и с достъпа до медицински услуги, прокламирани в чл. 52 от Конституцията на Република България, чл. 5, чл. 35, чл. 45 и чл. 47 от ЗЗО, чл. 86 от Закона за здравето, както и чл. 2, ал. 4 и чл. 19, б. „б“ от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ?; 2. Противни на закона ли са поради противоречие с императивни правни норми и основни принципи на задължителното здравно осигуряване и нищожни ли са на посочените основания клаузите на сключените на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договори между НЗОК и лечебното заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, установяващи в Приложение № 2 към тях лимити на заплащането на извършени дейности и вложени медицински изделия договорки в индивидуалните договори между страните по делото?“. Въвежда по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и следните въпроси: „1. Следва ли принципът на договорната свобода и принципът на равнопоставеност между договарящите субекти да се реализира в нормативно установени рамки предвид характера на процесните договори за осъществяване и заплащане на медицинска дейност, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ от една страна и от друга – НЗОК, като възложител и орган, който администрира бюджета на НЗОК?; 2. Произтича ли от нормативно въведените понятия „пакет медицински дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК“ и „резерв за непредвидени и неотложни разходи-чл. 25 ЗЗО“ задължение на НЗОК за заплащане на извършените от лечебното заведение т. н. „надлимитни дейности“?; 3. Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?“. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В депозирания отговор на касационната жалба ответникът по касация „Многопрофилна болница за активно лечение „Национална кардиологична болница““ ЕАД изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили договор № 222473/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор № 22-6968/25. 05. 2016 г. за извършване на клинични процедури, договор № 22-2473/04.05.2017 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, договор № 22-6968/04.05.2017 г. за извършване на клинични процедури и договор № 22-6969/04.05.2017 г. за извършване на амбулаторни процедури. Посочил е, че страните не спорят, че претендираната цена е за реално извършени и надлежно отчетени дейности, процедури и вложени медицински изделия през процесните м. март 2017 г. и м. април 2017 г.; че стойността на последните по договорените между страните цени на включените в обхвата на договора дейности и медицински изделия е в размер на претендираните от ищеца суми, установени и със заключението на комплексната съдебно-счетоводна и съдебномедицинска експертиза, и че последната не е заплатена, тъй като е извършена над отразените в Приложение № 2 към договорите като общ лимит за съответния месец сума на дейностите, които НЗОК ще заплати. След преглед на императивната законова уредба на спорните по делото отношения между ищеца като изпълнител на медицинска помощ от пакета, гарантиран с бюджета на НЗОК по чл. 45 ЗЗО, и ответника НЗОК, намерила израз в чл. 52 от Конституцията на РБ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2017 г., решаващият състав е приел за противоречащи на императивните правила на закона и прокламираните с последните основни принципи на задължителното здравно осигуряване постигнатите договорки в договорите по чл. 59 ЗЗО, с които се ограничава броят на изпълняваните от лечебното заведение медицински дейности в рамките на гарантирания от НЗОК пакет до определена месечна сума като твърд горен размер на дължимите от НЗОК плащания за реално извършени медицински дейности и вложени медицински изделия по отношение на здравноосигурени лица. Според съда, уговарянето на такъв лимит на дейности и плащания от НЗОК влиза в пряко противоречие с установената в чл. 59, ал. 2 ЗЗО вр. чл. 55, ал. 3 ЗЗО забрана в НРД и договорите с изпълнители на медицинска помощ да бъдат предвиждани условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурените лица на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, на забраната да бъдат предвиждани максимален брой извършвани дейности и за разпределение на квоти за изпълнение на такива дейности в болничната помощ, както и на забраната да се предвиждат ограничения в обема и да се въвежда разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения. Изразил е становище, че определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности по месеци на изпълнителя на медицинска дейност, едностранно от НЗОК и РЗОК по техни „прогнозни” стойности, реално води до разпределение на дейностите между лечебните заведения и въвеждане на квоти между тях, доколкото сочи максималния брой дейности, които изпълнителят може да изпълни в рамките на всеки месец. Изтъкнал е, че определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности в сключените индивидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ влиза в явно противоречие и със застъпените в чл. 5, т. 9 и т. 10 ЗЗО, чл. 4 ЗЗО, чл. 2 ЗЗ и чл. 52 от Конституцията на РБ принципи за закрила от държавата на здравето на нейните граждани, на опазването му като национален приоритет, на гарантиране на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ за здравноосигурените лица в кръга на гарантирания от бюджета на НЗОК пакет от медицински дейности по чл. 45 ЗЗО. Съгласно решението за постигането на последните основни принципи на здравното осигуряване законодателно на НЗОК са предоставени достатъчно законови средства и инструментариум – предлага своя бюджет, прави анализи и прогнози, поддържа резерв, има право на нисколихвени заеми от държавния бюджет и т.н., които при добро управление от страната на последния държавен орган на предоставените му средства, биха били достатъчни за гарантиране заплащането на законово регламентирания пакет от медицински дейности и за изпълнение на едно от основните права на гражданите в Република България – на здравеопазване. Въззивният съд е изразил разбиране, че пряка последица от едностранните ограничения в броя на извършваните от един изпълнител на медицинска дейност хоспитализации е ограничаването на правата на пациентите, които са потърсили медицинска помощ в лечебното заведение, след като последното вече е извършило определения му от НЗОК и РЗОК брой дейности. Апелативният съд е приел, че страните не спорят и от заключението на цитираната експертиза се установява, че при по-голямата част от претендираните за заплащане медицински дейности е била налице необходимост от спешна хоспитализация за диагностика и лечение. Според разбирането на съда, в тази хипотеза лечебното заведение е длъжно да предостави медицинска помощ и не може да включва пациентите в листа на чакащите. Съгласно решението ищецът е имал възможност да окаже спешна медицинска помощ на избралите го здравноосигурени лица през процесния период, предвид на което и при точно приложение на закона им е предоставил такава, а за ответника на основание чл. 59 ЗЗО и чл. 47 ЗЗО е възникнало задължение да заплати същата. В обжалваното решение са определени като противоречащи на закона доводите на ответника, че заплащането на претендираните суми би било против нормативната рамка. Формиран е извод, че по отношение на процесните претендирани за плащане дейности са налице всички предпоставки по чл. 47 ЗЗО за заплащането им от касата, като не са налице и изключенията по чл. 51 ЗЗО, когато касата може да откаже плащане. Съдът е подчертал, че НЗОК има всички предоставени му от закона възможности така да планира, организира и пренасочва предоставения му финансов ресурс в рамките на бюджета на НЗОК, че да изпълни надлежно законово вменените му задължения по гарантиране на свободен достъп на здравноосигурените лица до своевременна и качествена медицинска помощ в избрано от тях на територията на страната лечебно заведение, както и да заплати на последното предоставената медицинска помощ за гарантираните медицински дейности по чл. 45 ЗЗО. Изразил е съгласие с тезата, че всеки бюджет е лимитиран като възможности, но е посочил, че в случая не се твърди, нито доказва от ответника, чиято е доказателствената тежест, че процесните плащания не са извършени поради изчерпване на средствата в бюджета на НЗОК. По тези съображения въззивният съд е счел, че главните искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО следва да бъдат уважени изцяло. Направил е извод за основателност и на акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като по отношение на задълженията за заплащане на осъществената болнична помощ и вложените медицински изделия следва да бъдат приложени клаузите на процесните договори, съгласно които плащанията на изпълнителя на медицинска помощ се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първите два въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са били предмет на обсъждане в обжалваното решение, но по отношение на тях не е обоснован допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора, че дадените от въззивния съд разрешения на поставените въпроси не съответстват на Решение № 2 от 22. 02. 2017 г. на КС по к. д. № 12/2016 г. С посоченото решение е отречена противоконституционност на разпоредбите на чл. 4 и 5 от ЗБНЗОК за 2007 г. и е мотивирано становище, че законът за бюджета на касата по същество е финансов план за разходване на средствата за всяка отделна година. Процесните правоотношения са основани на договори по чл. 59, ал. 1 ЗЗО и изводите на въззивния съд за съществуването на спорните материални права на заплащане на стойността на извършена и отчетена медицинска дейност и вложени медицински изделия за месеците март и април 2017 г. са формирани след тълкуване на императивните правни норми, действащи в посочения период, включително на ЗБНЗОК за 2017 г. и на уговорките по обвързващите страните договори. Липсва идентичност в съдържанието на разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 ЗБНЗОК за 2007 г. и на чл. 4 ЗБНЗОК за 2017 г. и в решението на КС, на което се позовава касаторът, заключението за съответствие с основния закон на нормите на първия цитиран нормативен акт се извежда от законодателната уредба към 2007 г. Поради това не би могло да се приеме, че посоченото решение на КС е относимо към поставените в контекста на спорните правоотношения въпроси. Същевременно, въззивният съд не е отрекъл, че по правило бюджетът на НЗОК е ограничен, но е формирал изводите си относно задълженията на касата при съобразяване, че по делото не е направено и доказано възражение на ответника, че процесните плащания не са извършени поради изчерпване на средствата в бюджета на НЗОК. По тези съображения за отсъствието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационното обжалване по първите два въпроса от изложението на касатора не се допуска. Първият въпрос на касатора, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е общотеоретичен и поставен без пряка връзка с решаващите аргументи на въззивния съд. Останалите формулирани от касационния жалбоподател въпроси са относими към правилността на въззивното решение, като отговор на тях може да се даде само при извършване на същински касационен контрол на решението. Както се посочи, изводите на въззивния съд, че за ответника, касатор в настоящото производство е възникнало задължение да заплати на ищеца стойността на предоставена медицинска помощ и вложени медицински изделия през м. март и м. април 2017 г., независимо от обстоятелството, че тези стойности надхвърлят уговорените в Приложение № 2 към обвързващите страните договори, са формирани след обсъждане на относимите разпоредби в КРБ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2017 г. и на клаузите на процесните договори. С поставените въпроси касационният жалбоподател по същество оспорва законосъобразността на решаващите изводи на въззивния съд, а съгласно разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на поставените от касатора въпроси не е обосновано и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да съществува това основание, следва да се касае за приложение на разпоредба, по която липсва съдебна практика или се налага изоставяне на създадена съдебна практика, или за приложение на разпоредба, която е неясна и се налага нейното тълкуване. По въпросите във връзка със задължението на НЗОК за заплащане на медицинска дейност и вложени медицински изделия, надхвърлящи стойностите по Приложение № 2 към индивидуален договор за оказване на болнична помощ, и валидността на клаузата в такъв договор, ограничаваща дължимите плащания до определените в посоченото приложение стойности, е формирана практика на ВКС с решение № 169 от 16. 02. 2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Посочената договорна клауза обаче няма за последица отхвърляне за плащане на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. В решението е подчертано, че здравноосигурените лица не са страна по Националния рамков договор за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК / чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО /, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет / чл. 45, ал. 1 ЗЗО / на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. Съгласно решението основание за извода, че предоставената на здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от НЗОК, съответно РЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са и разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета на НЗОК, включително и за непредвидени и неотложни разходи, възможността със средствата от резерва да се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания. В цитираното решение е прието, че уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в приложение № 2, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми – чл. 4, ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2 и чл. 35, т. 1 ЗЗО във връзка с чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО. Правните изводи на въззивния съд от значение за изхода на делото, че НЗОК не може да откаже заплащането на осъществената медицинска помощ и вложените медицински изделия за процесния период от ищеца, независимо от обстоятелството, че са извън посочените в Приложение № 2 лимити, съответстват на дадените с посоченото решение на ВКС разрешения. Аналогични на изложените от въззивния съд съображения са развити и в постановеното, макар и по друг правен въпрос, решение № 152 от 2. 02. 2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. Наличието на практика на ВКС по релевантните въпроси относно задължението на НЗОК за заплащане на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ и вложени медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, независимо от надхвърлените месечни лимити /стойности/, установени в индивидуалния договор, която се споделя от настоящия състав и с която въззивното решение е съобразено, изключва съществуването на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Касационният жалбоподател не излага аргументация на тезата си за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение отделно от основните си доводи за незаконосъобразност на изводите на съда относно задължението на НЗОК да заплаща медицинска дейност и вложени медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Касае се до оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, чиято основателност може да бъде проверена само по реда на чл. 290 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение