Решение № 2679 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) против решение № 34018 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4925/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на Д. Я. Я., е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221123006267-091- 001/20.06.2024 г., издаден от Ц. Петрова - орган, възложил ревизията, и Н. Тодорова – ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1230 от 05.09.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП относно установените на Д. Я. Я., задължения за данъчни периоди от 2019 г. до 2021 г. в общ размер на 16 659.16 лв., от които за годишен и авансов данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на ЕТ в размер на 3 651.97 лв., за държавно обществено осигуряване - за самоосигуряващи се в размер на 4 898.63 лв., за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се в размер на 1 929.82 лв., за универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се в размер на 1 655.02 лв. и лихви за забава общо в размер на 4 523.72 лв.; НАП е осъдена да заплати на Д. Я. Я., сумата от 10 лв. – разноски по делото; НАП е осъдена да заплати на адвокатско дружество „Табаков, Табакова и съдружници“, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), сумата от 3 798.64 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на Д. Я. Я.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи за необоснованост на решението, за необсъждане на доводите на административния орган, доказателствата по делото и едностранна проверка от страна на първоинстанционния съд на сайт за продажба на стари книги. Изложени са съображения, че съдът не е взел предвид подадената декларация от 06.09.2021 г. от дружеството, собственост на ревизираното лице за извършвана търговска дейност. В касационната жалба са изложени съображения, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради което констатациите в РА се ползват с презумция за истинност. Касаторът счита за неправилно изключването от съда на представените РКО и доказателства за изплатени наложени платежи от доказателствата по делото, тъй като същите не са оспорени от ревизираното лице. Според касатора в случая намира приложение чл. 20, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) (в сила от 01.07.2019 г.), във връзка с §1, т. 12 ЗПУ. Касаторът твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че ревизираното лице е извършвало продажби по занятие, редовно, с цел печалба, поради което е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т.1 от Търговския закон (ТЗ). В случая данъчната основа правилно е определена по аналог, като са взети в предвид направените от лицето разходи за закупуване на вещи. Изложени са съображения, че приходните органи правилно са изчислили и задълженията по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Касаторът обжалва и решението в частта за разноските. Счита, че те са неправилно присъдени от съда, тъй като разноските не са били платени от ревизираното лице, а са присъдени на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адукатурата (ЗА). Твърди, че са прекомерни и се позовава на решение на СЕС С-438/2022 г. Иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на Я. срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък (л. 30 от делото). Ответникът – Д. Я. Я., чрез адв. Илиева, оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски на основание чл. 38 ЗА. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и направените оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл.211, ал.1 АПК, а разгледана по същество – основателна, поради следното: Делотое за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 4672 от 07.05.2025 г. по адм. дело № 2412/2025 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение № 26168 от 06.12.2024 г. по адм. дело № 10584/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е бил обявен за нищожен РА. За да постанови този резултат, касационният състав се е позовал на Тълкувателно решение по тълк. дело № 2 по описа за 2024 г. ОСК на ВАС и е приел, че РА е издаден от материално и териториално компетентни органи, с оглед на което не е нищожен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по останалите основания за законосъобразност на оспорения акт. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил цитираният РА, потвърден изцяло с Решение № 1230 от 05.09.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП относно установените на Д. Я. Я., задължения за данъчни периоди от 2019 г. до 2021 г. в общ размер на 16 659.16 лв., от които за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 3 651.97 лв., за държавно обществено осигуряване - за самоосигуряващи се в размер на 4 898.63 лв., за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се в размер на 1 929.82 лв., за универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се в размер на 1 655.02 лв. и лихви за забава общо в размер на 4 523.72 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Д. Я. е местно лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ и следва да се облага за доходите си, получени както в страната, така и в чужбина. Извършени са насрещни проверки на физически лица - получатели и податели на стоки, продадени им от ревизираното лице, за резултатите от които са съставени протоколи за извършени насрещни проверки (ПИНП). Изпратени са искания за представяне на документи от трети лица, подробно описани в РД на стр. 12. Изискана е информация от физически лица, посочени като получатели/податели на пратки в данните предоставени от куриерските дружества „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и „Български Пощи“ ЕАД. От дружествата са представени файлове и справки под формата на електронни таблици във формат EXEL, PDF и ZIP файлове за всички пратки, по които Д. Я. за ревизирания период е подател и получател на куриерски пощенски пратки, получени суми по наложен платеж и пощенски записи, ведно със снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложените платежи и парични преводи. Установено е, че ревизирано лице е получавало суми по наложени платежи и пощенски парични преводи, изплатени от горепосочените дружества за извършена електронна търговия чрез платформите Ebay, Etsy и Facebook. Осъществявана е продажба на книги, картички, списания, сувенири, домакински уреди, детски артикули, стари домакински вещи, стари дрехи и др. От посочените дружества са представени електронни справки, в които са посочени изпращачът и вида на стоките, имената и мястото на получателите, сумата на наложения платеж, дата на изпращането му и видът на предоставената от куриерското дружество услуга-куриерска или пощенска пратка. От представените данни от „Еконт Експрес“ ООД е установено, че Д. Я. е получател по наложени платежи и парични преводи на обща стойност 5 848.15 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. и изплатени от него наложени платежи и парични преводи, във връзка с получени пратки на обща стойност 3 763.40 лв. за същия период. Съгласно информация, обективирана в таблици от „Спиди“ АД, ревизираното лице е посочено като подател по 42 записа на товарителници за доставка на пощенски пратки, за които са вписани 42 записи на РКО за изплатени в брой на лицето наложени платежи на обща стойност 1 114 лв. От обобщената информация предоставена от „Български Пощи“ ЕАД е констатирано, че в таблиците за доставки с подател Д. Я. са регистрирани 980 записи на товарителници за доставка на международни пощенски пратки до получатели клиенти от САЩ, Канада, държави от Европа и Азия. Стойност на пратките не е упомената, доколкото лицето е изпращал международни пратки, за които е получавал суми по банков път. Установено е, че получените приходи от продажба на стоки за 2019 г. са в размер на 79 лв., за 2020 г. – 621 лв. и за 2021 – 414 лв. От страна на органите по приходите е извършен анализ на банковите сметки на ревизираното лице и е установени, че лицето е получило по сметка BG•• •••• •••• •••• •••• •• за 2019 г. – 6 313.26 лв., за 2020 г. – 17 261.42 лв. и за 2021 г. – 13 981.99 лв.; по сметка BG•• •••• •••• •••• •••• •• за 2019 г. – 2 284.59 лв., за 2020 г. – 6 231.50 лв. и за 2021 лв. – 2 692.47 лв. Във връзка с това в РД е направено заключение, че получените приходи по банкови сметки са в резултат на множество продажби на стоки към клиенти в чужбина, доставени чрез „Еконт Експрес“ ООД, като същите се извършвани през продължителен период от време системно и имат траен характер. С оглед факта, че Д. Я. не разполага с първични счетоводни документи за придобиване на продадените стоки ревизиращите са приели, че следва да се вземат предвид разходите, посочени в справките „Получени пратки“ и „Изпратени преводи“, предоставени от „Еконт Експрес“ ООД, разходите посочени в справка „платена цена на пратката с титуляр ревизираното лице“, представена от „Еконт Експрес“ ООД и разходите декларирани в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица с получател ревизираното лице. В хода на ревизионното производство е извършена проверка в ИС „Данъчно-осигурителна система“ на НАП, при която е констатирано, че: 1. за задълженото лице са подадени данни от НОИ с код за осигуряване „15-безработни лица“ за периода от 01.01.2019 г. до 11.03.2019 г.; 2. от лицето е подадена декларация обр. 7 за периода 12.03.2019 г. – 05.09.2021 г. за здравно осигуряване за собствена сметка включително за безработно, за които е възникнало задължение сами да внасят здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Подадена е декларация за начало на дейност от 06.09.2021 г. от „Винтидж Евъргрийн“ ЕООД с декларирана дейност „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет“. Установено е, че от дружеството са подадени данни с декларация обр. 1 с код за осигуряване „за самоосигуряващи се“. Ревизираното лице е било собственик на посоченото дружество за периода от 23.08.2021 г. до 31.12.2021 г. В качеството му на самоосигуряващо се лице и едноличен собственик на капитала на дружество е извършило плащания на осигурителни вноски за здравно осигуряване за 2019 г. в размер на 217.28 лв., за 2020 г. в размер на 292.80 лв. и за 2021 г. в размер на 412.10 лв., за фонд „Пенсии“ в размер на 370.37 лв. и за ДЗПО в размер на 125.13 лв. Предвид тези установявания, органите по приходи са направили заключение, че в ревизираните периоди ревизираното лице е осъществявало търговска дейност, в качеството си на физическо лице, без регистрация по Търговския закон, като съобразно анализ на данните от представените справки и документи от „Еконт Експрес“ ЕООД, „Спиди“ АД и „Български Пощи“ ЕАД е прието, че е реализирало приходи от продажби, по които плащането е получено чрез наложен платеж. С тези установявания е обосновано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.1 ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. При така установените факти първоинстанционният съд е формирал следните правни изводи: Оспореният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила. Съдът е посочил, че всички актове в ревизионното производство – ЗВР, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис (диск 1 е приложен на л. 72 от адм. дело 10584/2024 г.). За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспореният РА съдът на първо място е посочил, че ревизионното производство неправилно е проведено по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като в случая не са били налице посочените от ревизиращите органи предпоставки на чл. 122, ал. 1 т. 1 ДОПК. Съдът е приел, че наличието и съществуването на едно конкретно основание следва да е обосновано и подкрепено с доказателства, което в случая не е сторено. Решаващият състав на административния съд е приел, че в хода на ревизионното производство не е обосновано надлежно придобиването от Д. Я. на качеството търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ и не е доказано осъществяването от негова страна на търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ, във формата на продажба на стоки. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на дадените от лицето обяснения в ревизионното производство, че продадените движими вещи са били лични и не са придобивани с цел продажба и печалба. Съдът е приел, че от представените с административната преписка отговори на искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (л. 93 и сл. от приложенията), събрани в хода на ревизионното производство се установява, че Я. е закупувал основно книги втора употреба, с изключение на един брой нов диск PS Rocket League (л. 159 от приложение 3), закупен от „ПИК2018“ ООД. Съдът е извършил проверка в платформите https://knizhen-pazar.net/ и [интернет адрес]. и е установил, че за използването им не е необходимо регистрираните, респективно нерегистрираните лица да имат качеството на търговци. Направил е извод, че лицата, които са закупили, респективно продали книги са дали отговор, че не си спомнят конкретни книги (брой, заглавие, първа или втора употреба) и не съхраняват документи, свързани с доставката поради изминалият период от време. След анализ на събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че органите по приходите не са установили времето на придобиване на вещите втора употреба, нито конкретно относно кои от тях придобиването е било с цел продажба. Обоснован е извод, че доходите на ревизираното лице от продажба на движимо имущество „втора употреба“ в ревизираните периоди съставляват необлагаеми такива по чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ, поради което е прието, че не е установено и доказано извършването на продажбите по занятие и с цел печалба от търговска дейност, не е било дължимо деклариране на доходи, респективно облагането им с данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. В допълнение съдът е посочил, че в ревизионното производство не са приложени, а и пред съда не са представени годни писмени доказателства, от които да е видно предаването на конкретни стоки и получаването на сумите, предмет на ревизионния акт. Според съда, в хода на ревизията, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт, не са изискани от „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и „Български Пощи“ ЕАД документите, по силата на които Д. Я. е получавал суми от наложени платежи и парични преводи, а приходните органи са се задоволили единствено да приобщят писмените обяснения, таблиците и снимките, приложени на оптичен носител, представени от съответното дружеството – куриер. Направен е извод, че по делото не са представени копия на документи РКО и разписки за пощенски парични преводи, разпечатани от технически носител, предоставен от трети лица, които да са заверени от ответника за вярност с оригиналите, поради което представените от ответника налични по делото на електронен носител документи, които не са представени в оригинал или официално заверен препис по реда на чл. 183 от ГПК, са изключени от доказателствения материал и не са съобразени от съда при постановяване на обжалваното решение. Направен е извод, че непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. По отношение на таблиците с обобщаваща информация, изходящи от трети лица е прието, че при липсата на оригинални първични документи и каквито и да било други доказателства, същите не доказват продажба на стоките без отчитане на приходи, както и получаването на парични суми за тези продажби. В този смисъл съдът се е позовал на трайната практика на ВАС, обективирана в Решение № 8990 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2021 г., Решение № 5283 от 1.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8447/2021 г.; Решение № 4910 от 23.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11718/2021 г. и др. С оглед извода, че доходът от продажба на движимо имущество не е проява на стопанска дейност на едноличен търговец, първоинстанционният съд е обосновал извод, че той не съставлява доход от трудова дейност и по аргумент от чл. 10, ал. 1 КСО не е възникнало задължение за получателя на дохода за осигуряване. По изложените съображения РА е отменен като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Правилно съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите. От правна страна, правилно административният съд е съобразил, че при провеждане на ревизионно производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК в тежест на органа по приходите е да установи основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това. В конкретния случай, съдът не е взел предвид, че ревизираното лице не е оспорило представените от трети лица документи. Те са представени по време на ревизията на оптичен носител (диск 2) и съдържащите се в диска РКО и електронни изявления са надлежно подписани от задълженото лице. От третите лица са били представени справки (електронни изявления) за изпратени пратки от ревизираното лице, за получените от него пратки, информация за всички получени наложени платежи, данни за получени парични преводи. Те са били изискани и представени от куриерските дружества при съобразяване с разпоредбите на ДОПК и е следвало да се приеме от съда, че съдържащите се в тях данни са коректни. От 01.07.2019 г., съгласно чл. 20, ал. 1, т. 11 ЗПУ, пощенските оператори са длъжни да изискват, обработват и съхраняват в сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК идентификационни данни на физическите лица, съответно наименование и ЕИК за юридическите лица, и Идентификационни данни на упълномощено лице, на получателите на суми с наложен платеж, включително когато са получени чрез пощенски паричен превод. Получената информация от куриерските дружества съдържа изискуемите идентификационни данни. Освен това, нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното производство не е налице оспорване на факта на извършване на продажби и получаване на суми от наложени платежи от ревизираното лице. В писмените обяснения, а и в хода на съдебното производство ревизираното лице не отрича получаването на парични суми от наложени платежи, а твърди, че е продавало стари лични вещи. В частта относно получаването на паричните суми то е направило признаване на неизгодни за него факти, което признание не е взето предвид от решаващия съд, нито преценено съвкупно със събраните по делото доказателства. В случая, автентичността на представените документи от куриерските дружества не е оспорена от ревизираното лице по предвидения в закона ред и първоинстанционният съд неправилно ги е изключил от доказателствата по делото. Поради това необосновано съдът е приел, че получаването на паричните суми не е доказано. С това е доказано и основание за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Действително, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК не са обосновани, но въз основа на наличните по делото доказателства се установява наличието на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Въпреки, че в РА формално не е посочено правно основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, това основание е описано в ревизионния доклад и обосновано на база на данните и доказателства, събрани при извършени проверки и в рамките на ревизионното производство. Тези данни и доказателства са описани подробно в съставения ревизионен доклад. Данните и доказателствата са приобщени към ревизията чрез съставяне на надлежни протоколи по чл. 50, ал. 1 ДОПК и съставляват годно доказателство за извършените от и пред ревизиращия органа действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Както се посочи по-горе, в случая липсва изрично оспорване на автентичността на представените с административната преписка доказателства, съответно липсва откриване на производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Поради това следва да бъде прието, че презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК не е оборена, както се твърди в касационната жалба. Правилно с РА са установени задължения на ревизираното лице по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, като лицето е обложено с данък за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Основният спорен въпрос, поставен и с касационната жалба, е относно вида и характера на извършваната от ревизираното лице дейност през ревизирания период - осъществявана ли е от оспорващия независима икономическа дейност, на свой риск, генерирайки доход за себе си в установения по делото размер, който не е декларирал съгласно данъчното законодателство и който обуславя начисляването на допълнителните задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. Както се посочи по-горе, относно получаването на средства, така както са посочени в РД и РА, от страна на ревизираното лице не е проведено производство по оспорване, нито в ревизионното, нито в съдебното производство. В този смисъл неоснователни са оплакванията на ревизираното лице, че не е извършвало търговска дейност. Недоказани са останали и твърденията, че осъществените продажби са на лични вещи. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, обосновано приходните органи органи са приели за доказано наличието на приходи за ревизираните години от продажба чрез куриерски пратки на физически лица, на територията на страната и извън нея, които са заплащали продадените им стоки с наложен платеж и парични преводи, като продажбите са извършвани системно и постоянно. Обосновани са изводите на ревизиращия екип, че предвид броя и интензивността на извършваните от ревизираното лице продажби, то има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ, тъй като извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален или преработен вид. В случая продажбите не са инциденти, а системни. Дължимостта на установените задължения е обусловена от преценката за доказателствената стойност на информацията и документите, представени от трети за производството лица – „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и „Български Пощи“ ЕАД. От куриерските дружества при ревизията са представени справки в табличен вид, електронни изявления, РКО и подробна информация относно номера на пратките и товарителниците, местоназначение, данни за страните, сумата на наложените платежи и др. Действително, изходящата от трети лица информация е представена единствено на диск, но тя съдържа множество електронни изявления и РКО, подписани и неоспорени от Д. Я.. Съгласно чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация. Негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4. В случая куриерските дружества се явяват доставчик на пощенски услуги. Подписите на потребителите на услугите могат да бъдат електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител – т. 10.2, при което софтуерното приложение, инсталирано на устройство на куриера трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. Оригиналният електронен документ се съхранява в базата данни на куриерските дружества и не може да бъде редактиран или модифициран. При условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис и стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички представени от трети лица доказателства по делото следва да бъдат ценени в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. От тях се установява мястото и времето на предаване на съответната пратка с номер, имена на получателя, обявената стойност, получени суми по наложени платежи. (В същия смисъл решения на ВАС по адм.д.№ 7196/2025г., адм.д.№ 7154/2025г., адм.д.№ 7303/2025г. и др.) В случая са спазени разпоредбите на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ и чл. 3, ал. 35 Регламент № 910/2014 г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-пециално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, което е валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото саморъчния такъв е преформатиран в PDF файл и има стойността на саморъчен подпис. Преценени в тяхната съвкупност доказателствата от куриерските дружества съдържат достатъчно данни за осъществените от Я. продажби на стоки и реализирани от тази дейност приходи, съвпадащи с посочения от ревизиращите органи размер. Основателно е и оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че през 2021 г., Я. е декларирал дейност, като едноличен собственик на юридическо лице, развиващо дейност като процесната. По делото не е било спорно обстоятелството, че от ревизираното лице е била подадена декларация за начало на дейност от 06.09.2021 г. от „Винтидж Евъргрийн“ ЕООД с предмет на дейност „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или интернет“, като Я. е бил едноличен собственик на капитала на дружеството. От дружеството са подадени данни с декларация обр. 1 с код на осигуряване „за самоосигуряващи се“. Обосновани са изводите на ревизиращите органи, че лицето е осъществявало икономическа дейност, за която дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. В резултат на извършваната дейност са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ. Предвид на това, че Д. Я. Я. е действал като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 ТЗ и е организирал търговската си дейност за свой риск, то тази дейност подлежи на задължително обществено осигуряване за фондовете ДОО, ДЗПО в УПФ и ЗО, като самоосигуряващо се лице. Настоящият състав намира, че горепосочените задължения са установени законосъобразно в РА. Решението като валидно и допустимо, но неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Д. Я. Я. срещу РА следва да се отхвърли. Съобразно изхода на делото и материалния интерес на правния спор на НАП се дължат претендираните от касатора разноски, съгласно представения списък - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Съгласно чл.161, ал.1 ДОПК, последна редакция, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). По чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г., с изм и доп., по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 130 до 450 лв. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски общо в размер на 936,28 евро – държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,