Определение № 4111 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3081/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 3559/10.07.2024г. по ч.гр.д.№ 5002/2023г. ВКС, ІІ г.о. е отменено определение № 3153/20203г., постановено по настоящото дело, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Дирекция „Национален парк Централен балкан“ частна касационна жалба вх.№ 13880/2023г. и делото е върнато за разглеждане на последната. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържат тези по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Кой е надлежният държавен орган, който следва да осъществява представителството на държавата по дела с предмет недвижими имоти - изключителна държавна собственост, представляващи част от защитената територия на парк с национално значение по смисъла на чл. 18 КРБ и чл. 8 ЗЗТ; 2/ Дали имот, представляващ част от защитена територия на парк с национално значение - изключителна държавна собственост, може едновременно с това да бъде част от държавния поземлен фонд или част от държавния горски фонд. С въззивното определение е потвърдено определение № 260037/28.11.2022 г. по гр. д. № 589/2019 г. на Районен съд - Карлово, с което на основание чл. 130 ГПК съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответниците - министъра на околната среда и водите и Национален парк „Централен Балкан“. С определението се заличава като представител на държавата в процеса министърът на регионалното развитие и благоустройството и се включва като неин представител министърът на земеделието. Въззивният съд е приел, че производството е образувано по искова молба на С. Н. М., с която е предявен ревандикационен иск против министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на околната среда и водите и Национален парк "Централен балкан", за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на недвижими земеделски имоти в землището на [населено място], [община], Област П., м. „М.“, както следва: имот № * с площ 6,486 дка, врем. неизп. нива, при граници и съседи: имоти с №№ *, *, *; имот № * с площ 5.744 дка, врем. неизп. нива, при граници и съседи: имоти №№ *, *, *, *, * и имот № * с площ 4.768 дка, посевна площ, при граници и съседи: *, *, *, *, * и за осъждането им да отстъпят собствеността и му предадат владението. Ищецът основава правото си на собственост на реституция на трите земеделски имота по реда на ЗСПЗЗ в полза на праводателя му и наследствено правоприемство. Ответниците по делото в писмените си отговори правят възражение, че собственик на процесните имоти е държавата съгласно АДС № 1/16.01.1997 г. в МФ, съставен на основание чл. 18 К РБ, чл. 69 от ЗДС и заповед № 843/31.10.1991 г. на МОС, с който държавата е призната за собственик на народен парк Централен балкан, планински масив с обща площ 73261, 8 ха, в т. ч. - горски фонд 44079,8 ха и високопланински пасища и ливади - 29182 ха, с местонахождение на имота С., П., Л. и Х. области. Съдът е приел, че с оглед твърденията на страните, процесните земи са актувани като изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 47, ал. 1 ППЗСПЗЗ държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост. Според чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от Държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица, по ред и предпоставки, подробно регламентирани в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Според разпоредбата на чл. 24, ал. 4 ЗСПЗЗ не се възстановява правото на собственост върху земеделски земи, включени в паркове с национално значение и природни резервати - изключителна държавна собственост, определени по реда на Закона за защитените територии, както и върху земите, под и върху които се намират неотделими от тях археологически обекти. Тези земеделски земи служат за задоволяване на специфични нужди на държавата, което е основанието за изключването им от обхвата на земеделската реституция и въвеждането на специален режим, регламентиращ реда за стопанисване, ползване и разпореждане с тях. Съгласно чл. 24, ал. 5 от ЗСПЗЗ тези земи могат да се ползват само за целите, за които са предоставени, и ползвателите им нямат право да ги предоставят за ползване на трети лица. Съгласно специалната разпоредба на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието, който съгласно ал. 1 упражнява правата на собственика. Надлежен ответник по предявения ревандикационен иск се явява държавата, като легитимиран да я представлява в случая е министърът на земеделието. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби.Съгласно чл.280, ал.2 ГПК, независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В разглеждания случай не се констатира порок на обжалваната част от въззивното определение, който да налага прилагане на соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушние на закона или явна необоснованост. Определението не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон /нарушение, което да доведе до приложение на закона в неговия противоположен смисъл,или да е приложена несъществуваща правна норма/, не е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Ето защо не може да се приеме за очевидно неправилно. Така, както са поставени,въпросите се свеждат до това:кой представлява държавата по иск за собственост на имот – изключителна държавна собственост, част от парк с национално значение и защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии. Тези въпроси имат значение към процесуалното представителство на държавата, а не към процесуалната легитимация на посочения като ответник Национален парк „Централен Балкан“. Този ответник е конституиран като самостоятелен ответник по иска, а не като процесуален субституент на държавата. Ето защо поставените въпроси не са обуславящи по смисъла на цитираното ТР№1/2010г., ОСГТК и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Те не са свързани с прекратяването на производството по отношение на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“. Въззивният съд е обсъдил изложените в исковата молба твърдения, че държавата третира процесните имоти като нейна собственост, като те са актувани като изключителна държавна собственост. Разсъждавал е кой е надлежен ответник по предявения ревандикационен иск и е приел, че това е държавата, която следва на основание чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ да се представлява пред съда от министъра на земеделието. С определение № 3153/23.10.2023г. по настоящото дело касационната инстанция е допуснала касационно обжалване на въззивното определение в частта, с която е потвърдено определение № 260037/28.11.2022 г. по гр. д. № 589/2019 г. на Районен съд - Карлово, с което се заличава като представител на държавата в процеса министърът на регионалното развитие и благоустройството и се включва като неин представител министърът на земеделието. Постановила е връщане на делото на районния съд за разглеждане на предявения иск по чл.108 ЗС срещу държавата, с участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството като неин представител. При това положение е разрешен въпросът за представителството на държавата по така предявения иск. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.