Определение № 785 от 12.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2259/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), [населено място] и на М. И. Н. – синдик на „Ди Енд Джи Инвест“ ЕАД (н.), [населено място] срещу решение № 78 от 27.05.2022 г. по в. т. д. № 347/2021г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 25 от 07.07.2021 г. по т. д. № 104/2020г. на Плевенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от банката-касатор срещу „Ди Енд Джи Инвест“ ЕАД (н.), [населено място] и „Търново Риал Естейт“ ЕООД, [населено място] обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за нищожен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Ди Енд Джи Инвест“ ЕАД (н.), [населено място] договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на нотариус Т. Б. с район на действие Районен съд – Велико Търново, с който несъстоятелното дружество, представлявано от синдика И. М., е продало на „Търново Риал Естейт“ ЕООД по реда на чл. 718 ТЗ собствения си недвижим имот, а именно: 1303,95/1873 идеални части от УПИ III, кв. 88, находящ се в [населено място], както и свързания с него акцесорен иск за осъждане на „Търново Риал Естейт“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността недвижимия имот и евентуални искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави, както и свързания с тях иск за осъждане на „Търново Риал Естейт“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността недвижимия имот Касаторът „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Изразява несъгласие с извода, че процесната продажба не е извършена в нарушение на установения за производството по несъстоятелност ред, както и че същата не противоречи на закона и не накърнява добрите нрави. По-конкретно, не споделя становището, че за продажбата чрез пряко договаряне по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ (понастоящем отм.) е неприложима разпоредбата на чл. 717а ТЗ, изискваща обявяване на продажбите в специалния бюлетин на Министерство на икономиката и спазване на 14-дневен срок за обявяването. Освен това, счита, че дори и при неприложимост на посочената разпоредба, синдикът, в изпълнение на задължението си да положи грижата на добрия търговец и съобразявайки интересите на кредиторите – да създаде условия за постигане на максимално висока цена на продаваното имущество, е бил длъжен да разгласи продажбата на имота по посочения начин, както всъщност е процедирал при всички предходни продажби (без последните три). Като липса на положена дължима грижа касаторът посочва и безкритичното отношение на синдика към последната (много по-ниска от предходната) оценка на процесния имот, определена от експерта, по която именно е продаден същият. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу преценката на въззивната инстанция, че в случая не е налице значителна нееквивалентност на престациите, като се поддържа, че договорената цена е повече от три пъти и половина по-ниска от пазарната стойност на имота съгласно приетата по делото експертиза, което излиза извън пределите на нравствената допустимост и накърнява добрите нрави. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, банката-касатор поставя въпросите: „ 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото допустими и относими доказателства; 2. Преценката на съда за това дали се накърняват добрите нрави поради нееквивалентност ограничава ли се единствено до сравняване на насрещните престации по договора или обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай“. В подкрепа на заявеното основание банката-касатор посочва, съответно: за първия въпрос – Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на II т. о.; решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на II т. о. и решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II т. о., а за втория въпрос – решение № 241 от 15.01.2021 г. по т. д. № 3796/2019 г. на IV г. о. Касаторът М. И. Н. – синдик на „Ди Енд Джи Инвест“ ЕАД (н.) обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен главният иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките за нищожност на процесната сделка, визирани в посочената разпоредба. Поддържа, че сделката не е извършена по съответния ред, тъй като: синдикът И. М. не е положил дори в минимална степен дължимата грижа на търговец при изпълнение на правомощията си, сключвайки сделката при цена, далеч по-ниска от действителната пазарна цена; не е осъществил надлежно разгласяване чрез публикуване в специалния бюлетин на Министерство на икономиката на датите на преките преговори при новата начална цена – 27.03.2019 г., 12.04.2019 г. и 30.04.2019 г.; извършил е продажбата при обявени цени в противоречие с волята на съда в определение от 11.03.2019 г. и е допуснал плащане на договорената цена 102 700 лв. след изтичане на установения в чл. 718, ал. 4 ТЗ (понастоящем отм.) срок. Посоченият касатор моли за допускане на касационното обжалване по въпросите: „ 1. За задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти, като обсъди, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните и 2. Задължен ли е синдикът при провеждане на продажба при пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ да изготви обявление по чл. 717а, ал. 1 ТЗ и да извърши разгласяване при условията на чл. 717а, ал. 2 ТЗ, в т. ч. и чрез специалния бюлетин на Министерство на икономиката“. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г. на III г. о., решение № 43 от 04.06.2014 г. по т. д. № 213/2012 г. на II т. о. и решение № 536 от 19.12.20121 г. по гр. д. № 89/2012 г. на IV г. о., а за втория въпрос – че решаването му е „от значение за точното прилагане на закона“ поради липса на съдебна практика. Ответникът по касация – „Търново Риал Естейт“ ЕООД, [населено място] – поддържа становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационните жалби без уважение като неоснователни по съображения в писмен отговор от 08.09.2022 г. Ответникът по касация – „Ди Енд Джи Инвест“ ЕАД (н.), [населено място] – оспорва касационните жалби и моли за недопускането им до разглеждане, респ. за отхвърлянето им като неоснователни по съображения в писмен отговор от 29.08.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: С решение по т. д. № 138/2015 г. Плевенски окръжен съд, на основание чл. 710 вр. чл. 711 от ТЗ длъжникът „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД е обявен в несъстоятелност; прекратени са правомощията на органите му и е постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и неговото разпределение; Ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е кредитор на несъстоятелния длъжник с приети вземания, в чиято полза е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място] – УПИ III, в квартал 88 по ПУП на града, незастроен, целият с площ 1873 кв. м., съсобствен на длъжника и друго дружество („Генимекс Груп“ ЕООД); На 20.02.2017 г. е проведено събрание на кредиторите на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД, на което е взето решение продажбата на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността на длъжника да се извърши на обособени части, групирани по преценка на синдика или поотделно по преценка на синдика, с оглед постигане на по-висока цена по реда на чл. 717в и сл. от ТЗ; По отношение на собствената на длъжника идеална част от ипотекирания имот са проведени публични продани по реда на чл. 717 и сл. ТЗ чрез тайно и явно наддаване, които са обявени за нестанали; На събрание на кредиторите на „Ди Енд Ди Джи Инвест“ ЕАД от 18.09.2017 г. е взето решение синдикът да извършва продажби чрез пряко договаряне по чл. 718 ТЗ на вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността на длъжника; началната продажна цена на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника да бъде определяна съгласно пазарната стойност на имуществото по изготвените оценки от оценителя, избран по усмотрение на синдика, като при нестанала първа продажба чрез пряко договаряне, продажната цена да бъде намалявана по усмотрение на синдика, без ограничение при последващите продажби; да бъдат актуализирани изготвените оценки на имуществото от масата на несъстоятелността на длъжника след изтичане на срока на действащите такива; По отношение на процесния имот са проведени общо девет продажби по реда на чл. 718 от ТЗ, като едва по последната от тях (от 30.04.2019 г.) има обявен купувач – „Търново Риал Естейт“ ЕООД, при цена 102 700 лв.; На 13.05.2019 г. между синдика и купувача е сключен предварителен договор, а на 26.08.2019 г. е сключен и окончателен договор, обективиран в нотариален акт № 1861, том 10, рег. № 9751, дело № 1154/2019 г. от 26.08.2019 г. на нотариус Т. Б. с район на действие Районен съд – Велико Търново; Цената по договора е изплатена изцяло преди датата на сключване на окончателния договор, но не в предвидения в чл. 718, ал. 4 от ТЗ срок (60 дни от датата на избор на купувач); За процесния имот са налични две пазарни оценки, изготвени от независим оценител съответно към 28.04.2017 г. и към 16.02.2019 г., според които към 28.04.2017 г. пазарната стойност на целия имот е 580 000 лв., а при последващата оценка (актуализация) към 16.02.2019 г. пазарната стойност на целия имот е 155 000 лв., респ. 108 000 лв. – на собствените на длъжника 1303.95/1873 идеални части; Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба от 26.08.2019 г., към датата на неговото сключване е в размер на 358 970 лв., а към 30.05.2019 г., когато е проведена самата продажба по чл. 718 ТЗ – в размер на 388 895 лв. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че процесната сделка е извършена от синдика по установения в производството ред, като е аргументирал извода си с това, че: сделката е осъществена, след като е постановено решение на съда по несъстоятелността за започване осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността и при наличие на изрично решение на събранието на кредиторите относно условията и реда за извършване на продажбите чрез пряко договаряне; дадено е разрешение от съда по несъстоятелността за продажба по реда на чл. 718 ТЗ; договорът за продажба е сключен в нотариална форма; спазено е законовото изискване, за да се пристъпи към продажба чрез пряко договаряне имотът да е предложен за продажба по реда на чл. 717 ТЗ, но продажбата да не е извършена поради неявяване на купувачи; налице е разрешение на съда по несъстоятелността за сключване на предварителен договор по отношение на процесния недвижим имот със спечелилия кандидат при цена 102 700 лв. Решаващият състав е посочил, че освен в съответствие със закона, атакуваната продажба е извършена изцяло съгласно решенията на събранието на кредиторите от 18.09.2017 г., което е поставило като единствено условие за продажбата чрез пряко договаряне по реда на чл. 718 ТЗ началната продажна цена при първата продажба на имущество от масата на несъстоятелността да бъде съгласно пазарната стойност по изготвените оценки от оценителя, избран по усмотрение на синдика, а по отношение на следващите продажби чрез пряко договаряне е решило продажната цена да бъде намалявана по усмотрение на синдика без ограничение при последващите продажби, т. е. на синдика не са поставени никакви ограничения нито по отношение броя на продажбите, нито по отношение на това, с колко да бъде намалявана продажната цена при всяка следваща продажба, каквито правила всъщност не са предвидени и в самия закон (чл. 718 ТЗ). Въззивният съд е счел за неоснователен довода на ищеца за допуснато нарушение на закона поради необявяването в специалния бюлетин на Министерството на икономиката на проведените продажби чрез пряко договаряне относно процесния недвижим имот, насрочени за 27.03.2019 г., 12.04.2019 г. и 30.04.2019 г. и поради неспазване на 14-дневния срок преди обявения ден за продажба. Приел е, че това не представлява нарушение на установения ред по смисъла на чл. 646, ал. 1 ТЗ, нито пък може да се квалифицира като неполагане на дължимата грижа от страна на синдика, тъй като, от една страна, Търговският закон не предвижда разгласяване на продажбата чрез пряко договаряне чрез обявяване в специалния бюлетин на Министерството на икономиката, а от друга страна – за тази продажба изискванията на чл. 717а ТЗ са неприложими. Не е споделено и разбирането на ищеца, че синдикът не е положил възложената му с чл. 660 ТЗ дължима грижа поради това, че не е отхвърлил дадената от лицензирания оценител оценка на процесния имот – 108 000 лв. Счел е, че при наличието на проведени множество продажби на имота, при съобразяване с пазарната стойност на оценителската експертиза и при липсата на купувачи при същата, синдикът не е имал основание да се усъмни в новата оценка, макар и тя да е била по-ниска от предходната, и съответно да възложи изготвянето на нова оценка. Като неоснователен е преценен и евентуалният иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. първо ЗЗД. Позовавайки се на вече изложените съображения за спазване реда за продажба чрез пряко договаряне и за съобразяване решенията на събранието на кредиторите от 18.09.2017 г., въззивният съд е приел, че не е допуснато нарушение нито на чл. 718 ТЗ, нито на чл. 660, ал. 1 ТЗ. Що се отнася до твърдението за нарушение на чл. 657, ал. 2 ТЗ, е посочил, че тази разпоредба е ирелевантна към реда за извършване на продажбата по чл. 718 ТЗ, тъй като тя касае правомощията на съда по несъстоятелността да освободи синдика в случай, че не изпълнява задълженията си, или че с действията си застрашава интересите на кредиторите и длъжника. На последно място, решаващият състав не е уважил и евентуалния иск за прогласяване нищожността на процесния договор за продажба поради накърняване на добрите нрави (по чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД), изразяващо се в нееквивалентност на престациите. Като е съобразил формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, според която неравностойността на престациите би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, е приел, че в разглеждания случай не е налице такава значителна степен на нееквивалентност на престациите по договора, тъй като собствените на длъжника идеални части от имота са продадени за малко под 1/3 от справедливата му пазарна стойност към датата на сделката, определена от техническата експертиза, която цена обаче значително надвишава данъчната оценка на имота, посочена в нотариалния акт (56 981.30 лв.). Същевременно, въззивният съд е акцентирал и върху това, че се касае за особен случай на продажба по реда на чл. 718 ТЗ, извършена в рамките на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност, чиято главна цел е пълно осребряване на цялото имущество на длъжника, поради което е допустимо продажбата на вещи и права от масата на несъстоятелността да се извършва под тяхната справедлива пазарна стойност. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от двамата касатори процесуалноправни въпроси, касаещи задължението на съда да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото допустими и относими доказателства и да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти, като обсъди, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, не могат да бъдат преценени като отговарящи на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са изцяло относими към правилността на обжалваното решение. По естеството си въпросите представляват оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обосноваване на обжалвания акт и обективират несъгласието на касаторите с направените в него изводи по съществото на правния спор. Освен това, съдържащата се във въпросите субективна преценка на ищците в тази насока не може да бъде споделена. Видно от мотивите на решението, съдебният състав е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, обсъдил е всички доводи и възражения на страните и е аргументирал подробно своите изводи. Поради това, не е налице и поддържаното по отношение на тези въпроси конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Касационният контрол не може да бъде допуснат и по материалноправните въпроси на касаторите. Въпросът на банката, свързан с преценката за това дали се накърняват добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации, е значим за изхода на делото по евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Същият обаче не е решен в противоречие с цитираната практика. Точно обратното, именно в съответствие с приетото в решение № 241 от 15.01.2021 г. по т. д. № 3796/2019 г. на IV г. о., въззивният съд не се е ограничил единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а е взел предвид всички останали обстоятелства по делото, имащи значение за сключване на договора при значителна неравностойност на насрещните престации по него, а именно – че се касае за особен случай на продажба в производството по несъстоятелност, чиято главна цел е пълно осребряване на цялото имущество на длъжника и затова е допустимо продажбата на вещи и права от масата на несъстоятелността да се извършва под тяхната справедлива пазарна стойност; че процесната продажба е предхождана от множество безрезултатни продажби при по-висока цена, както и че продажната цена по оспорената сделка значително надвишава данъчната оценка на имота. Що се отнася до въпроса на синдика за приложимостта на разпоредбата на чл. 717а, ал. 2 ТЗ при продажбата по реда на чл. 718 ТЗ, достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване по същия е ненадлежното заявяване на поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание се формира от две кумулативни предпоставки – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая се поддържа наличието само на първата от тези предпоставки – „значение за точното прилагане на закона“, при това същото е аргументирано единствено с отсъствието на съдебна практика. Сама по себе си, обаче, липсата на практика не може да обоснове автоматично допускане на касационния контрол по така поставения въпрос, тъй като посочените в него разпоредби са достатъчно ясни досежно хипотезите, за които са приложими и поради това не пораждат необходимост да бъдат тълкувани от ВКС в производството по чл. 290 ГПК. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК