Определение № 353 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5448/2013 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. Б. С., подадена чрез пълномощниците му адв.С. Д. и адв.В. И. срещу решение № 1530/09.07.2013 г. по гр.д.№1754/2013 г. на Окръжен съд- Варна. Ответникът по касационната жалба А. „М.”, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Т. в писмен отговор я оспорва.Претендира възнаграждение за юрисконсулт. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес да обжалва решението и е процесуално допустима. С обжалваното решение е потвърдено решение № 266/18.01.2013 г. по гр.д.№11358/2012 г. на Варненския районен съд. С него са отхвърлени предявените от касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ: за признаване незаконосъобразност на уволнението му и отмяната на заповед №7446/23.07.2012 г. на работодателя,с която е извършено на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист в Митница В.” и присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 4 582,80 лв. за времето през което е останал без работа в периода 26.07.2012 г.-05.01.2013 г. и 10,35 лв. лихва за забавено плащане за времето от 26.07.2012 г. до 06.08.2012 г.; присъдени са и 714,97 лв. разноски на ответника. С решение № 1760/16.04.2013 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно номера на заповедта - 7443/23.07.2012 г.Въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение на касатора е прекратено, тъй като заеманата длъжност е била определена за държавен служител. Според §9 от ПЗР на Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, служителите, заемащи по трудово правоотношение длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” по отменения ЕКДА се преназначават на длъжността „ инспектор в Агенция „Митници” по служебно правоотношение и съобразно реда по § 36 от ПЗР ЗИД ЗДСл./ДВ бр.24/2006 г./ Със заповед № ЗАМ-448/29.06.2012 г. е утвърдено длъжностно разписание на Агенция „Митници”-Митница В., в сила от 01.07.2012 г., което е съобразено с Класификатора на длъжностите в администрацията / К./, приет с ПМС № 129/26.06.2012 г. и с §9 от ПРЗ на цитираната Наредба.В К. и длъжностното разписание длъжността „инспектор в Агенция Митници” е от длъжностно ниво 11, експертно ниво 7, образователна степен бакалавър и се заема по служебно правоотношение. Според ЕКДА/отм./ длъжността „старши митнически специалист”, заемана от касатора, е била с длъжностно ниво В4, а според приложените формуляри касаторът е бил служител заемащ експертна длъжност със спомагателни функции. Въззивният съд е приел, че липсват данни длъжностите „старши митнически специалист” и „инспектор в Агенция Митници” да се различават в съществените си трудови функции. Промяната в условията за заемане на длъжността и въвеждането на изискване за образователна степен не променя същността й, тя запазва своя експертен характер и при новото длъжностно разписание.Въз основа на тези обстоятелства е направил извод, че в заповедта основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено правилно. На касатора е съобщено,че заеманата от него длъжност е закрита, с възможност да бъде преназначен при условията на §36 ПРЗ ЗИД ЗДСл. В определения срок той е подал заявление за преназначаване. Въззивният съд е посочил, че защитата на засегнатото лице относно произнасянето на директора на Агенция „Митници” по това искане се осъществява по друг процесуален ред, а в настоящото производство се разглежда само дали са налице предпоставките за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това е счел исковете за неоснователни. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, без да е отграничено от основанията за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, касаторът поддържа такива по чл.280 ал.1 ,т.2 и т.3 ГПК.Твърди, че въззивният съд, въпреки че е бил длъжен, не се е произнесъл по въпроса: налице ли е противоречие на различни по степен нормативни актове и по -конкретно на К.,позиция 297, приет с ПМС № 129/26.06.2012 г. относно въвеждането на образователна степен бакалавър за длъжността инспектор, с чл.7 ал.1 и 5 ЗДСл, § 36 ПРЗ към ЗИД ЗДСл, §3 ПЗР ЗДСл, чл.14 ал.3 ЗА, §85 ал.1 ПРЗ ЗИД ЗДСл. и чл.10 ал.1 ЗМ. Изразява становище,че съдът е допуснал с решението си подзаконов нормативен акт да променя норми на закон. В § 36 ПЗР ЗИД ЗДСл е предвидена възможността длъжност заемана по трудово правоотношение да бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител.Това е следвало да стане със същия по степен нормативен акт, а не подзаконов такъв и да се прехвърля нормотворчеството на изпълнителната власт.Също така от ЗДСл-чл.7 не се изисква и степен на образование, освен за лицата на ръководни длъжности. Незаконосъобразно с К., позиция 297 се изисква висше образование за експертната длъжност инспектор.Поддържа и че неговият случай е заварен, тъй като е заемал длъжността преди влизане в сила на ЗДСл.Посочва,че според чл. 14 ал.3 ЗА допълнителни изисквания за заемане на определени длъжности могат да се определят само с У. правилник и че такива не са въведени.Изискванията за лица, които следва да бъдат преназначени не се отнася за АМ,която не е включена в §85 ал.1 ПЗР ЗИД ЗДСл.Прави критичен анализ на Наредбата.Счита,че ако въззивният съд беше съобразил тези доводи щеше да стигне до извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение Въпросът не е релевантен, тъй като както сам касаторът заявява, въззивният съд не се е произнасял по него.Той е извън неговата компетентност.Съдебният контрол за законосъобразност на оспорен нормативен акт се осъществява по друг процесуален ред. Липсва каквато и да било допълнителна аргументация за твърдяното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът излага довод,че идентични казуси, свързани с прекратяване на трудови правоотношения по чл.325 ал1 т.12 КТ, са решени по различен начин.Прилага решения на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила и по тази причина не може да се направи извод за наличие на противоречива съдебна практика. Посочва и решение № 375/29.06.2010 г. по гр.д.№95/2009 г., ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, което е неотносимо, тъй като разглежда случай на прекратяване на трудовото правоотношение на общински служител по чл.328 ал.1 т.6 КТ.Не е формулиран въпрос, който да е решен противоречиво от съдилищата, не е направено съпоставяне на разрешенията по него и доказване на различията в тях. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да докаже правния си интерес ,обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване,според приетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловен от правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на делото.Т.е. въпросът трябва да е свързан с направените правни изводи на съда, а не с въпросите по които е следвало да се произнесе, според касатора, но не го е направил. Още повече това се отнася до въпросите, които са извън неговата компетентност.Не е обосновано и допълнително основание - проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Наличието на допълнително основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК касаторът трябва да докаже, като приложи влезли в сила решения, защото само те представляват съдебна практика. Необходимо е и да обоснове в какво се изразява различието на дадените разрешения по поставения въпрос. Относно допълнителното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК касаторът трябва да изложи аргументи дали поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика ,на съдебна практика, която не е съобразена с промените в законодателството или при липсата на съдебна практика .Ако съдебна практика не е създадена,трябва да изложи аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска. На основание чл.78 ал.8 ГПК следва на ответника да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500 лв.,съобразно предвиденото в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,