Определение № 4601 от 15.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2003/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, чрез процесуален представител гл. юрк. А. М., против въззивно решение № 42 от 06.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 44/2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е потвърдено решение № 1134 от 26.11.2024 г. постановено по гр. д. № 1790/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 4 ГПК по предявения иск от Б. А. И. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – неистинност на удостоверение № 808р-1774/07.12.2016 г. за класиране и пенсия, образец В и удостоверение № 808р-2701/15.12.2021 г. за класиране и пенсия, образец В, относно отразените в тях часове положен извънреден труд от ищеца за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2013 г. С решението са присъдени разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Б. А. И., подаден чрез адв. Н. П., в които поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: По делото е установено, че ищецът е служител на ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на длъжност „Водач на специален автомобил първа степен“ с местоизпълнение на служебните задължения РСПБЗН - [населено място]. Ищецът изпълнява служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време. На 07.12.2016г. ответникът издал на ищеца удостоверение № 808р-1774 за класиране и пенсия, образец В, в което отразил трудов стаж на ищеца за периода 01.12.1998 г. до 30.11.2016 г., включително – общо 18 години, 0 месеца и 0 дни, от който осигурителен стаж от 01.01.2000 г. до 30.11.2016 г., включително – 16 години, 11 месеца и 0 дни. В табличен вид е отразен извънредния труд /в часове/ положен от ищеца след 31.12.2004 г., тоест от 01.01.2005 г. до 30.11.2015 г. Часовете положен извънреден труд отразен в документа са както следва: 2005 г. – 12 часа; 2006 г. – 29 часа; 2007 г. – няма отразяване; 2008 г. – 4 часа; 2009 г. – 5 часа; 2010 г. – 37 часа; 2011 г. – 2 часа; 2012 г. – 44 часа; 2013 г. – 48 часа; 2014 г. – 70 часа и от 01.01.2015 г. до 32.11.2015 г. – 46 часа. С решение № 174 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 4893/2019 г. на ВКС, III г. о. е признато за установено, че ищецът има право на допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие в размер на 12 дни годишно за годините от 2003 г. до 2008 г. включително, както и за 2010 г. и в размер на 10 дни за 2009 г., като бил отхвърлен искът за признаване на установено, че има право на допълнителен платен годишен отпуск, поради положен извънреден труд над 50 часа на отчетено тримесечие за годините 2011 г., 2012 г., 2013 г., за първото шестмесечие на 2014 г. и над 10 до 12 дни за 2009 г. На 27.05.2021 г. ищецът депозирал пред ответника работодател заявление да му бъде издадено удостоверение УП-3, във връзка с постановеното от ВКС съдебно решение. Работодателят поискал от ТП НОИ – [населено място] указания за издаване на искания от ищеца документ, като полученият отговор от директор бил, че няма основание да се издават задължителни предписания, съобразно решението на съда; удостоверение УП-3 се издава при прекратяване на трудовото правоотношение. На 15.12.2021 г. работодателят издал на ищеца удостоверение за класиране и пенсия образец В № 808р-2701, в което отразил трудов стаж на ищеца за периода 01.12.1998 г. до 15.12.2021 г., включително – общо 23 години, 0 месеца и 15 дни, от който осигурителен стаж от 01.01.2000 г. до 30.10.2016 г., включително 16 години /грешно изписано шест години/, 10 месеца и 10 дни. В табличен вид е отразен извънредния труд /в часове/ положен от ищеца след 31.12.2004 г., тоест от 01.01.2005 г. до 31.12.2021 г. С обжалваното решение е потвърдено решение № 1134 от 26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1790/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 4 ГПК по предявения иск от Б. А. И. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ неистинност на удостоверение № 808р-1774/07.12.2016 г. за класиране и пенсия, образец В и удостоверение № 808р-2701/15.12.2021 г. за класиране и пенсия, образец В, относно отразените в тях часове положен извънреден труд от ищеца за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2013 г. Прието е, че отразените в двата документа часове положен от ищеца извънреден труд не съответстват на установените от вещото лице часове действително положен от ищеца извънреден труд за този период от време. Производството пред административния съд, приключило с решение, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия и е неотносимо към предявения установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК. Последното има значение за правото на пенсия на ищеца и не обвърза съда, относно претенцията за установяване неистинност на документ. Касае се за невярно документиране на осигурителния стаж, поради невключване на положения от ищеца извънреден труд в издадените от работодателя документи. Това обстоятелство е установено едва с влязлото в сила между страните съдебно решение № 174 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 4893/2019 г. на ВКС, III г. о. Едва от този момент е станало известно обстоятелство, че е налице неотчетен от работодателя извънреден труд, положен от ищеца през целия период на трудовото му правоотношение с ответната дирекция, неотразен в издадените му документи и от този момент е можело да се упражни правото да се претендира невярното документиране. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Заключението на една експертиза представлява ли достатъчно основание, само по себе си за възприемане наличието на един факт и съдът е длъжен да съобрази това заключение е останалите доказателства?“; 2. „Има ли една експертиза приоритет над останалите доказателства?“; 3. „Възможно ли е да се погасяват по давност /обща чл. 110, специална по ЗЗД или особена по КТ - чл. 358 или ЗДСл/ неупражнените права на допълнителен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл. 229, ат. 9 /ал. 8/ от ЗМВР от 1997 /отм./ и по чл. 212, ат. 1, т. 3 от ЗМВР от 2006 г. /отм./, възникнали по силата на посочените правни норми по ЗМВР в периода 01.2003 г. до 01.12.2015 г. вкл. е оглед вида, естеството и правната регламентация на правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд по чл. 229, ал. 9