Определение № 870 от 28.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2831/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2306/04.05.2023 г. по гр.д. № 10724/2022 г., с което Софийски градски съд е отменил решение № 5070/22.12.2021 г. по гр.д. № 47441/21 г. на Софийски районен съд и е отхвърлил исковете на И. П. К. срещу Регионална дирекция по горите – София към Изпълнителна агенция по горите, както следва: · да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение, наложено от работодателя със заповед № РД-05/21.06.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и · да възстанови ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист – горски инспектор“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ). Решението се обжалва от П. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по три правни въпроса, които уточнени и конкретизирани в смисъла, изяснен с т. 1 ТР № 1/09.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свеждат до следния: При твърдения в исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, че дисциплинарното уволнение е незаконно като наложено след срока по чл. 194 КТ, пренесени пред въззивния съд с оплакванията в жалбата от ответника срещу първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен поради преклузия на дисциплинарната власт, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства и в частност, тези, които установяват, че към връчването на заповедта 2-месечният срок по чл. 194 КТ е изтекъл? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 236, ал. 2 ГПК и по чл. 194 КТ. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради допуснатото съществено процесуално нарушение (по чл. 236, ал. ГПК), причина за неправилното прилагане на чл. 194 и чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Претендира разноските по делото. Ответникът Регионална дирекция по горите – София, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че безсрочното трудово правоотношение за заеманата от ищеца длъжност „старши специалист – горски инспектор“ е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № РД-05/21.06.2021 г. на работодателя. За разлика от първоинстанционния съд, с който исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са уважени поради преклузия по чл. 194 КТ, с въззивното решение е прието, че по отношение за едно от нарушенията, описани в заповедта, изискванията по чл. 194 КТ са спазени - за неявяването на ищеца на работа в периода 08.03.2021 г. – 04.06.2021 г. (чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ). Прието е, че работодателят е открил това нарушение на 04.06.2021 г. - датата, на която прекият ръководител на ищеца му го докладва (доклад вх. № РДГ 15-5247/04.06.2021 г.). Прието е, че към 22.06.2021 г. – датата на връчване на заповедта, 2-месечният срок по чл. 194 КТ не е изтекъл, и дисциплинарното наказание е наложено не по-късно от 1-година от това извършено нарушение. Работодателят е изпълнил задължението по чл. 193, ал. 1 КТ. На 09.06.2021 г. ищецът е обяснил отсъствието си от работа с това, че на 02.03.2021 г. е подал документи до ТЕЛК за продължаване на отпуск по болест (такъв отпуск му е бил разрешен до 02.03.2021 г.), на 03.06.2021 г. искането е отказано и ищецът е обжалвал отказа. Въззивният съд е приел тези причини за неуважителни. Допуснатото нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е тежко – периодът е тримесечен, и му съответства най-тежкото наложено наказание. В обжалваното решение са описани писмени доказателства, от които се установява че: 1) на 11.03.2021 г. прекият ръководител на ищеца е докладвал за неявяването на ищеца на работа в периода 08.03.2021 г. – 11.03.2021 г.; 2) на 12.03.2021 г. е извършена проверка, която е установила липсата на уведомление или болничен лист от ищеца за този период; 3) на 16.03.2021 г. ищецът е поканен за обяснения и 4) на 07.06.2021 г. му е връчена поканата от работодателя. В съответствие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 236, ал. 2 ГПК, която изисква въззивният съд да се произнесе по всички установени относими доказателства, свързани с оплакванията във въззивната жалба; с практиката по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, която задължава въззивният съд да разгледа законността на уволнението при заявените в исковата молба основания, пренесени и пред него с оплакванията в жалбата и/или в отговора на жалбата, а и с практиката, която приема, че сроковете по чл. 194 КТ са два, а когато 2-месечният е изтекъл работодателят не следва да налага дисциплинарно наказание, дори когато 1-годишният срок не е изтекъл, въззивният съд е бил длъжен да изясни дали дисциплинарната власт на работодателя е погасена, за нарушението по чл. 190, ал. 2, т. 2 КТ за периода 08.03. – 11.03.2021 г. Въпреки констатираното противоречие повдигнатия от касатора въпрос не обуславя въззивното решение в смисъла на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори да се приеме, че за тези четири дни на неявяване на ищеца на работа дисциплинарната власт на работодателя е погасена с изтеклия 2-месечен срок по чл. 194 КТ, крайният извод за законност на дисциплинарното уволнение не би бил по-различен. Според мотивите в решението следва да се приеме, че при спазени изисквания по чл. 193 КТ и в срока по чл. 194 КТ ищецът е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание за неявяването си на работа без уважителна причина в периода 12.03.2021 г. - 04.06.2021 г. И в този период нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е тежко и обосновава извод за законност на най-тежкото дисциплинарно наказание. При този изход и на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК касаторът дължи възнаграждение за представителството от юрисконсулт на ответника пред настоящата инстанция. Като съобрази ниската степен на правна сложност на производството, развитите в отговора на касационната жалба възражения по основанията за допускане на касационното обжалване и по касационните основания, настоящият състав остойностява труда на юрисконсулта за сумата 200.00 лв. При тези мотиви, съдът