Определение № 262 от 17.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1662/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса - София срещу решение № 180/21.05.2021 г. по т.д. № 1368/2020 г. на ОС-Благоевград, с което е потвърдено решение № 907719/02.10.2020 г. по гр.д. № 121/2020 г. на РС-Благоевград, с което касаторът е осъден да заплати на МБАЛ "Пулс"АД, [населено място] сумата от 15 565 лв., представляваща болнична помощ по клинични пътеки, съобразно издадените фактури от 30.05.2018г. и от 12.06.2018г. и спецификации към тях, сумата 652 лв., представляващи извършени медицински дейности по амбулаторни процедури през м.май 2018г., обезщетения за забавено плащане на горните суми и законна лихва върху тях. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба МБАЛ "Пулс"АД, [населено място] оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че медицинска дейност, за която ищецът претендира плащане, е извършена реално и е част от пакета здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и Националния рамков договор за 2018 г. Единственото основание за отхвърляне на плащането от НЗОК е било, че надвишава съответните месечни стойности по Приложение № 2 към процесния договор от 29.05.2018г. БлОС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.35, ал.1 т.1 и 2 ЗЗО, задължително осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Предвид горната разпоредба и поетото задължение по чл.1 от процесния договор, сключен между страните за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между за 2018 г., ищецът като изпълнител на болнична помощ не е могъл да откаже оказването на медицинска помощ на здравноосигурени лица, при превишаване на стойностите, посочени в Приложение № 2 към договора. Съдът е съобразил разпоредбата на чл.81 Закона за здравето, с оглед на която всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Освен това в чл. 5, т. 10 от договора изрично е било вменено задължение на изпълнителя на медицинска помощ да не изисква заплащане или доплащане на здравноосигурени лица за дейност, предмет на договора. Приел е, че НЗОК е определена от закона като единствения платец на цената на оказаната болнична медицинска помощ от гарантирания пакет от здравни дейности. В нормативните актове, както и в договора между страните, никъде не е било предвидено, че изпълнителят на болнична медицинска помощ ще оказва такава на здравно осигурени лица за своя сметка. С чл. 19, ал. 1, т. 1 от договора страните са уговорили, че възложителят заплаща на изпълнителя договорената в чл. 1, ал. 1 от договора, извършена и отчетена от изпълнителя болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Предвидените в договора и с измененията му с допълнителното споразумение, месечни стойности на болничната медицинска помощ, не изключват задължението за заплащане на извършената от лечебното заведение медицинска помощ. Дейността е била отчетена с ежедневно подаваните електронни отчети. Съдът е обосновал дължимостта на сумите и на другото основание, а именно, поради констатирания от него факт, че лимитите за дейността през тези два процесни месеца /април и май 2018/ са определени по-късно с договора от 29.05.2018г. /обхващащ и месец април/, поради което за ищеца е било невъзможно да планира дейността си. Заключил е, че ищецът не е излязъл извън рамките на уговореното и му се дължи заплащане. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване, тъй като следните правни въпроси на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК според него са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/Дали и до каква степен правилата на договора за болнична помощ се дерогират от императивната правна уредба в областта на задължителното здравно осигуряване?; 2/Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства?; 3/ Има ли основание НЗОК да налага лимити при заплащането на извършената от изпълнителя дейност по договор за оказване на болнична медицинска помощ и подлежи ли на заплащане дейността определена като „надлимитна“?; 4/Действителни ли са уговорките в сключения договор, с които задължението на НЗОК да заплаща осъществената от лечебното заведение медицинска помощ е ограничено до уговорения в приложение №2 към договора обем?; 5/Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол? Въпросите са въведени и при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г. на КС по конституционно дело № 12/2006г. по първи въпрос и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по всички въпроси. Касаторът сочи и на осъществяване на хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Правните въпроси в своята цялост поставят проблема за характера на договора за извършване на болнична помощ и съотнасяне на клаузите му към нормативната рамка на тази дейност, като не е налице соченото допълнително основание, доколкото по тях е налице формирана практика на ВКС, обективирана по реда на чл.290 ГПК в Решение №169/16.02.2021г. по т.д. № 1916/2019г. на ВКС, II т.о. Прието е, че здравноосигурените лица не са страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит. При наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, не е налице соченото допълнително основание на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. В посоченото решение на КС липсва произнасяне по така формулираните въпроси, следователно не е налице и хипотеза на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Четвъртият правен въпрос е поставен в аспект, който не е бил разглеждан от въззивния съд. Той не е приел, че е налице нищожност на клаузи от процесния индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки. Тълкувал е уговорките между страните и съдържанието на Приложение № 2 към него, с които са били въведени стойности, и е направил извод, че предвидените в договора и с измененията му с допълнителното споразумение месечни стойности на болничната медицинска помощ не изключват задължението за заплащане на извършената от лечебното заведение медицинска помощ. По поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК: Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Доводите на касатора за дължимост на лихвата за забава от момента на поканата, която според него в случая липсва, от една страна насочват към обсъждане на доказателствата по делото и приложимия закон, а от друга са наведени за пръв път с касационната жалба. Във въззивното решение не е правена преценка на подобни оплаквания, тъй като същите не са били обективирани във въззивната жалба на НЗОК. Недопустимо е касационната инстанция да се произнася по несвоевременно релевирани в процеса възражения. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед ангажираните доказателства за извършени такива следва да му се присъди сумата от 2 500лв., на осн.чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,