Определение № 504 от 29.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2463/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност срещу решение № 41 от 29.04.2022г. по в.т.д. № 21/2022г. на Апелативен съд – Бургас, с което, като е отменено изцяло решение № 320 от 28.10.2021г. по т.д. № 427/2020г. на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени предявените от касатора срещу Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания, произтичащи от договор за банков кредит от 25.05.2009г. с анекси, от които просрочена падежирала главница в размер на 41 429. 13 лева, просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.08.2014г. до 25.09.2014г. в размер на 698. 50 лева, просрочена лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2014г. до 26.05.2020г. в размер на 48 560. 90 лева, текуща лихва върху просрочена главница за периода от 26.05.2020г. до 29.05.2020г. в размер на 70. 77 лева, неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до 29.05.2020г. в размер на 14 107 лева и 100 лева разноски за периода от 08.10.2018г. до 29.05.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 02.07.2020г. по ч.гр.д. № 20920/2020г. на Софийски районен съд, след подадено заявление на 29.05.2020г. от несъстоятелната банка.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Бургас е приел, че Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ е дължала суми (главница и лихва) по сключен между страните договор за банков кредит от 25.05.2009г. с четири анекса към него. Действително сумите не са били платени от кредитополучателя, но са били погасени чрез прихващане, извършено с изявление за прихващане с вх. № 9846 от 27.10.2014г., получено от несъстоятелната банка. Насрещното вземане на кооперацията, в общ размер 43 293 лева, е било по договори за банкови депозити, придобито чрез прехвърляне на вземане по сключен на 22.10.2014г. договор с И. М. И., цедент. Без значение е, че във връзка с прихващането от синдиците на банката е бил предявен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на прихващането за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, по който иск е било образувано т.д. № 1433/2017г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав, и искът – уважен, съгласно влязло в сила на 04.11.2019г. съдебно решение (решение № 1660 от 25.09.2019г.). Решението е било основано на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г., на която е било придадено обратно действие с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), а именно от 20.06.2014г. С решение № 8 от 27.05.2021г. по к.д. № 9/2020г. на Конституционния съд обаче разпоредбата на § 8 от ПЗРЗБН е била обявена за противоконституционна. Това е, защото с нея са били преуредени настъпили правни последици от осъществили се в миналото юридически факти - предвидено е било, че разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ, бр. 98/2014г., с която се въвежда ново основание за относителна недействителност на прихващане от банката или неин кредитор след началната дата на неплатежоспособността, се прилага, считано от 20.06.2014г. Същевременно с т. 2 от Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. Конституционният съд е приел, че по отношение на заварените от решение на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционен закон не се прилага. Като е изходил от това решение на Конституционния съд и обявяването за противоконституционен на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, въззивният съд е заключил, че обявената за противоконституционна разпоредба на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ, бр. 98/2014г., не се прилага в отношенията между страните по настоящото дело. Допълнителен аргумент за съда е било фактическото развитие на спора след постановяването на решението по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд - непредприемането на дължимите действия от страна на синдиците по служебното включване на активното вземане на кооперацията в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност. § 8 от ПЗРЗБН е предвиждал кредиторите да се вписват служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания. Решението на Софийски градски съд е останало неприложено в отношенията между страните, без да е поета инициатива от страната, в чиято полза е постановено. Така към момента на достигане на компенсационното изявление на кооперацията до квесторите на банката (27.10.2014г.), не е съществувала законова забрана за това действие и то е произвело своя погасителен ефект. От съдебно-икономическата експертиза се е установявало, че на 15.10.2014г. банката е изпратила покана за доброволно изпълнение до кооперацията, с която я е уведомила за размера на дълга – 42 198. 02 лева главница и 1 094. 93 лева лихви, общо 43 292. 95 лева. Активното вземане на кооперацията, с което е било извършено прихващането, е било в по-голям размер (43 293 лева), от което следва, че вземането на банката по договора за банков кредит от 25.05.2009г. е било погасено изцяло, обуславящо, според въззивния съд, отхвърляне на предявените искове.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдебното производство, което е обусловено от Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г., е приключило с решение № 1660 от 25.09.2019г. по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 04.11.2019г. В случая не е налице нито едно от визираните от Конституционния съд изключения от правилото, че решението, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред. Нито правоотношението, по отношение на което е приложима обявената за противоконституционна норма, е в процес на развитие, нито е налице висящ съдебен спор по отношение на това правоотношение. Съдебният спор относно недействителността на прихващането по отношение на кредиторите на несъстоятелността е приключил с влязло в сила решение преди постановяването на решението по к.д. № 9/2020г. Народното събрание следва да уреди законодателно правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон, а не въззивният съд да пререшава спора. Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с чл. 297 и чл. 299, ал. 1 от ГПК. Съдът е бил длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на решението по т.д. № 1433/2017г. на Софийски градски съд. Настоящото производство няма за предмет иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Също съгласно изложеното в касационната жалба превратно е била тълкувана разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗБН. Включването на вземанията на извършилите прихващане лица в първоначалния списък на приетите вземания, не е условие, за да възникне вземане на банката към тях. С влизането в сила на съдебното решение по конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН се възстановяват вземанията и на двете страни по прихващанията, като предвиденото в чл. 64, ал. 2 от ЗБН служебно включване в списъка на вземанията на лицата, извършили прихващанията, не е условие за възникване на вземането на банката, тъй като то вече съществува в резултат на конститутивното действие на съдебното решение. Решението по конститутивен иск няма как да бъде неприложено. Правната промяна настъпва с влизане в сила на решението.

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с акт на Конституционния съд на Република България, както и по въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

1. Длъжен ли е съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спор относно преюдициално правоотношение, по отношение на което е приложима правна норма, обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на Република България, което обаче е постановено след влизане в сила на съдебното решение по спора?

2. При разглеждане на правен спор по иск по чл. 422 от ГПК относно съществуване на вземане, възникнало на основание влязло в сила съдебно решение, с което е обявено за относително недействително прихващане, на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, допустимо ли е съдът да пререшава отново спора относно недействителността на прихващането поради обявяването на противоконституционността на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018г., с Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г., макар съдебното решение по иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН да е влязло в сила преди постановяване на решението на конституционния съд?

3. Включването от синдиците по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗБН в списъка на приетите вземания на вземане на кредитор на несъстоятелната банка, чието прихващане е обявено за относително недействително по реда на чл. 59 от ЗБН, условие ли е за съществуването на вземането на банката към този кредитор, възникнало в резултат на влязлото в сила решение по иска по чл. 59 от ЗБН, с което е обявено за относително недействително прихващането?

Според касатора въззивният съд е дал неправилно разрешение на първите два процесуалноправни въпроса, в противоречие с Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд на Република България. Само по отношение на висящи производства, по които обявената за противоконституционна норма е приложима, съдът следва да се съобрази с решението на Конституционния съд, постановено по време на висящността на спора. Съдът се е произнесъл и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана по приложението на чл. 298 и чл. 299, ал. 1 от ГПК - решение № 378 от 28.07.2010г. по гр.д. № 148/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 71 от 28.02.2011г. по гр.д. № 1217/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 472 от 12.01.2012г. по гр.д. № 1712/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 131 от 25.07.2019г. по гр.д. № 3102/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съгласно които силата на пресъдено нещо е най-важната правна последица на съдебното решение, като правоотношението, придобило качеството на „пресъдено нещо“ не може да бъде вече предмет на материалноправен спор, а задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение е установено в чл. 297 от ГПК.

По отношение на третия въпрос от касатора се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно обвързаността на възникването на вземането на несъстоятелната банка в резултат от уважаването на конститутивния иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН от изпълнението на задължението на синдиците на банката по чл. 64, ал. 2 от ЗБН е при превратно тълкуване на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗБН. По въпроса не е формирана практика на ВКС, а съдебните актове на останалите съдилища са противоречиви. Въпросът е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото.

От насрещната страна по жалбата Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат подробно фактическите обстоятелства по спора, като се прави извод, че дори въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, то следва да бъде потвърдено като правилно. По-конкретно е изложено, че на 27.10.2014г. кредитът е изцяло погасен чрез прихващане. Правилно първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло въз основа на действащата към момента на постановяване на решението редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Недопустимо е с обратна сила да се променя действието по време на вече приложен закон с цел преуреждане на приключени правоотношения. Страната се позовава на Решение № 14 от 21.12.2010г. по к.д. № 17/2010г. и Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд, както и практика на Съда на Европейския съюз (решение от 29.04.20004г. по съединени дела С-487/01 и С-7/02, решение от 26.04.2005г. по дело С-376/02, решение от 14.09.2006г. по съединени дела С-181/04 до С-183/04, решение от 09.07.2015г. по дело С-183/14). Същевременно кооперацията не е в забава, тъй като законодателят е предвидил извършването на нарочни правни и фактически действия от страна на синдика на банката (чл. 64, ал. 2 от ЗБН). Ищецът не е представил доказателства да изпълнение на тези изисквания. Така претендираното вземане (главница) не е изискуемо.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба срещу решението на Апелативен съд - Бургас в частта относно исковете за установяване на просрочена лихва върху редовна главница за периода от 25.08.2014г. до 25.09.2014г. в размер на 698. 50 лева, неустойка върху просрочена лихва за периода от 27.10.2014г. до 29.05.2020г. в размер на 14 107 лева и 100 лева разноски за периода от 08.10.2018г. до 29.05.2020г., е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Решението на въззивния съд в тази част е под касационния праг на обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК - по търговско дело, но с цена на иска под 20 000 лева.

В останалата част касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

Предвид изложеното по-горе относно мотивите на въззивния съд, обусловили отхвърляне на предявените от касатора по реда на по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове, при преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

Третият поставен от касатора процесуалноправен въпрос не може да бъде определен като такъв от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпрос, част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, защото този съд не е отрекъл съществуването на вземанията на банката към Кооперация „ЗКПУ Нов Живот“ поради невключването от синдиците, по реда на чл. 64, ал. 2 от ЗБН, в списъка на приетите вземания на насрещните вземания на кооперацията като кредитор на несъстоятелната банка. Непредприемането на действия от страна на синдиците по служебното включване на активното вземане на кооперацията в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност е било счетено от въззивния съд единствено като допълнителен аргумент за това, че решението на Софийски градски съд по иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, макар влязло в сила, не трябва да бъде зачитано. Поради изложеното касационно обжалване по първия поставен въпрос не може да бъде допуснато.

Първите два от формулираните от касатора въпроси са идентични. Уточнени и конкретизирани, съгласно правомощията на касационната инстанция, въпросите са в смисъл длъжен ли е съдът по висящо производство да зачете силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, редакцията след изменението ДВ, бр. 98/2014г., приет за основателен при прилагане на разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), придаваща обратно действие на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, щом решението по този иск е влязло в сила преди обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с Решение № 8 от 27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020г.

Така обобщен въпросът е от значение за изхода на спора – исковете на касатора за установяване на вземания по договора за банков кредит от 25.05.2009г. с анексите са били отхвърлени при възприемане, че решението на Софийски градски съд по иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН не следва да бъде зачитано, а следва да се съобрази последващото обявяване на противоконституционността на разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.) с решение на Конституционния съд.

Във връзка с въпроса са налице и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 1 от ГПК. Касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение с Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд, съгласно което спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производство, обявеният за противоконституционен закон не се прилага, като Народното събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон, както и за проверка дали решението съответства на възприетото в посочените от касатора съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, съставляващи каузална практика. Това са включително решение № 133 от 14.03.2011г. по гр.д. № 2020/2009г. на ВКС, ГК, І г.о., съгласно което, за да се зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, следва да е налице идентичност между въпроса, който стои за разрешаване пред съда и този, който вече е разрешен с влязлото в сила решение, съответно решение № 131 от 25.07.2019г. по гр.д. № 3102/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., съгласно което обхватът на силата на пресъдено нещо се определя от нейните обективни (предметни) предели и субективните й предели; правоотношението, придобило качеството на пресъдено нещо, не може да бъде вече предмет на материалноправен спор (правоустановяващо действие на силата на пресъдено нещо, по аргумент от чл. 223, ал. 1 от ГПК); както и съдебноустановеното правно положение, придобило качеството на пресъдено нещо, е основа занапред за съгласувано поведение за страните по делото, в което се проявява регулиращото действие на силата на пресъдено нещо (по аргумент от чл. 298 от ГПК).

Тъй като според разпоредбата на чл. 57, ал. 6 от ЗБН по дело, което се води за събиране на вземания на несъстоятелната банка държавна такса не се събира предварително от синдика, делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Воден от горното съдът