Определение № 895 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 69/2012 г.

ВКСIV гражданско отделение24.07.2012 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 188/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 354/2011 г. в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над2 340 лв. до 5 875,20 лв. Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. Касаторът не дължи държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. А. Д. чрез адв. Ж. А. от АК – Я. срещу въззивно решение № 188/25.10.2011 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 354/2011 г. в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 2 340 лв. до 5 875,20 лв., и за размера на присъдените по делото съдебноделоводните разноски Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Н. ч „Й. А. – ”, [населено място], [община], обл. Я. не е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е потвърдил първостепенния съдебен акт в частта, с която исковете на С. А. Д. против Н. ч „Й. А. – ”, [населено място], [община], обл. Я. за отмяна на заповед за уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца, считано от уволнението на база брутното трудово възнаграждение от 979,20 лв., което Д. би получила при пълен отработен месец, предхождащ уволнението. Общо обезщетението е в размер на 5875,20 лв. Въззивният съд е изменил в тази част първоинстанционното решение, като е присъдил обезщетение в размер на 2 340 лв. Установено е по делото, че С. Д. била уволнена и по-рано – през месец април 2010 г., като съдът отменил уволнението и я възстановил на старата работа. Въз основа на това решение се явила през месец септември 2010 г. на работа и отработила 9 дни, след което била отново уволнена. Съдът установил още, че за тези девет работни дни е получила брутно трудово възнаграждение от 175,50 лв. През месец март 2010 г. /пълният отработен месец преди предишното уволнение/ получила брутно трудово възнаграждение от 390 лв. Приел, че дължимото в случая обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се определи в размер на 2340 лв. След аритметични сметки, може да се приеме, че според въззивната инстанция, базата за определяне на обезщетението в случая е полученото от Д. брутно трудово възнаграждение през месец март 2010 г. /месеца преди старото уволнение/. Поставени са въпросите за начина, по който се изчислява обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволненият работник не е могъл да отработи пълен месец преди уволнението, което е извършено след възстановяването му на работа по чл.345, ал. 1 КТ и може ли съдът да извършва проверка за размера на дължимата по чл. 225, ал. 1 КТ сума, когато няма такова оплакване във въззивната жалба; доводите за неправилност са само във връзка със законосъобразността на заповедта за уволнение. Въпросите в изложението към касационната жалба са относими към постановения резултат. Процесуалноправният въпрос във връзка с предмета на въззивното обжалване по конкретно поставения въпрос е и от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Материалноправният въпрос за базата, на която следва да се изчисли обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, когато след поради предишно уволнение, възстановеният работник или служител не е могъл да отработи пълен работен месец преди новото прекратяване на трудовия договор, е разрешен от въззивния съд в противоречие с Р-359-2010-ІV ГО по гр.д. № 1448/2009. В него е прието, че следва да се вземе предвид брутното трудово възнаграждение, което работникът или служителят би получил за пълен работен месец, ако е имал възможността да го отработи. В заключение, налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационно обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът

Цитирани разпоредби

10