Определение № 401 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 27.02.2019г. по гр.д.№3263/2018г. на ГС София, в частта му с която са уважени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят ЕТ „А.-Ц-Г. Дончев”, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа, че решението е постановено и при допусната очевидна неправилност. Ответниците М. А. Д. и Р. А. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил ЕТ „А.-Ц-Г. Дончев” да заплати на М. А. на основание чл.200 КТ сумата от 50000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на наследодателя на ищеца – А. М., настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 50000 лв. до пълния предявен размер от 150000 лв, както и да заплати на на Р. А. на основание чл.200 КТ сумата от 50 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на наследодателя му, настъпила при трудова злополука на 23.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2013г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за разликата над 50000 лв. до пълния предявен размер от 150000 лв. Като е потвърдил решението изцяло съдът със същото решение е отхвърлил предявения от ЕТ „А.-Ц-Г. Дончев” насрещен иск с правно основание чл.285 ЗЗД за солидарно осъждане за заплащане на сумата от 4000 лв., която е била заплатена за транспортиране на тленните останки на А. М. от Германия до България. В тази си част решението като необжалвано е влузло в сила. Установено е по делото, включително и от прието по делото като доказателство разпореждане №16975/31.07.2014г. на ТП-НОИ-София-град, че на 23.11.2013г. през време и по повод на извършваната работа - управление на тежкотоварен автомобил от Република България до Република Германия, при изпълнение на задълженията си по трудовия договор с работодателя - ЕТ „А.-Ц-Г. Дончев”, пострадалият А. М. е претърпял трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, а именно - по време на почивка на бензиностанция и Т.- паркинг в Република Германия, при слизане от кабината, пострадалият пада и получава травма на главата, която причинява неговата смърт. Прието е за установено, че към момента на настъпване на злополуката пострадалия /баща на ищците- ответници по жалба/ е бил с концентрация на алкохол в кръвта си 2.91 промила, което обстоятелство кореспондира и с изводите на комплексната съдебномедицинска и химическа експертиза, че к ъм момента на злополуката употребените от пострадалия количества алкохол са довели до тежко алкохолно опиянение. Съдът е изложил съображения за това, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е винаги обективна и в случая е спазен административния ред за установяване на процесната трудова злополука, станала на 23.11.2013г., както и е установена причинната връзка между процесната трудова злополука и причинените на ищците неимуществени вреди. Прието е, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия следва да бъде преценявано в контекста на чл.201, ал.2 КТ, като степента на съпричиняване от страна на пострадалия е в размер на 50% и определеният размер на обезщетение за причинените на всеки от ищците неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука следва да е по 50000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.11.2013г. до окончателното плащане. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли съдът по реда на косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК да се произвнесе по законосъобразността на индивидуален административен акт, въпреки участието на двете страни в издаването и обжалването му, за задължението на съда да изложи собствени мотивии и как следва да се прилага критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, следва ли съдът да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност, изразяваща се в употреба на алкохол и следва ли да се определя по-висок процент на съпричиняване-над 50 % при допусната от пострадалия груба небражност, в случай че работодателя не е допуснал нарушаване на правилата за безопасност, а работника е употребил алкохол. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е потановено при одопусната очевидна неправилност, тъй като не е отчетен факта че работодателя не е допринесъл за злополуката- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.201, ал.2 КТ и за задължението на съда да изложи собствени мотиви. Настоящият състав намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси за задължението на въззивният съд да изложи собствени мотиви и за задължението му да изследва степента на допринасяне от пострадалия при наличие на груба небрежност на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Съдът намира, че по въпросите може ли съдът по реда на косвен съдебен контрол по чл.17 ГПК да се произвнесе по законосъобразността на индивидуален административен акт, въпреки участието на двете страни в издаването и обжалването му, как следва да се прилага критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, следва ли съдът да вземе предвид всички конкретни обстоятелства и следва ли да се определя по-висок процент на съпричиняване-над 50 % при допусната от пострадалия груба небражност, в случай че работодателя не е допуснал нарушаване на правилата за безопасност, а работника е употребил алкохол, не са налице сочените основания от жалбоподателя за допускане на касационно обжалване. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност поради необсъждане от съда на факта, че работодателят не е допринесъл за злополуката, тъй като съдът в съответствие с разпоредбата на чл.201, ал.1 КТ и практиката на ВКС е приел, че отговорността на работодателят може да отпадне напълно само при умишлено причиняване на зпололуката от страна на постарадалия, доказателства за което не са събрани по делото. Предвид изложените съображения, съдът