Определение № 688 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3915/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“- [населено място], чрез адв. Д. Б., срещу въззивно решение № 207/07.06.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 158/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 1344/01.12.2021 г. по гр. д. № 1321/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, са уважени предявените от Г. Н. Г. против касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „снабдител, доставчик“ в звено „Транспорт и материално-техническо снабдяване“ към отдел „Стопанско обслужване и транспортно осигуряване“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“; и за заплащане на обезщетение за периода на оставане без работа от 16.03.2021 г. до 16.09.2021 г. в размер на сумата 6 660,72 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато се съкращава единствената щатна бройка за изпълняваната длъжност - твърди се противоречие на приетото от въззивния съд с решение № 246/ 23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., III г.о.; решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г.о.; решение № 23/08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/ 2019 г., IV г.о.; решение № 249/18.10.2017 г. по гр. д. № 540/2017 г., IV г. о. и решение № 178/ 09.12.2020 г. по гр. д. № 4123/2019 г., III г.о.; 2) какви са критериите за преценка дали е налице сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности - сочи се противоречие с решение № 23/08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/2019 г., IV г.о., решение № 249/ 18.10.2017 г. по гр. д. № 540/2017 г., IV г.о.; решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г.о.; решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/ 2010 г., III г.о.; решение № 7/01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г., IV г.о. и решение № 174/13.10.2016 г. по гр. д. № 659/2016 г., III г.о.; 3) възлагането на допълнителни задачи на работника/служителя, извън описаните в длъжностната характеристика, представлява ли възлагане на изпълнението на друга длъжност – поддържа се противоречие с решение № 210/08.10.2018 г. по гр. д. № 4971/2017 г., IV г. о.; решение № 254/05.02.2021 г. по гр. д. № 1172/2020 г., IV г. о.; 4) задължен ли е въззивният съд по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235, вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства, като приложи относимата материалноправна норма – сочи се противоречие с решение №379/10.11.2015 г. по гр. д. № 2863/2015 г., IV г.о.; решение № 194/ 18.06.2013 г. по гр. д. № 1100/2012 г., IV г.о.; решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г., IV г.о. и решение № 210/08.10.2018 г. по гр. д. № 4971/2017 г., IV г. о. Ответникът по жалбата – Г. Г., представляван от адв.В. Ш., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „снабдител, доставчик“ в звено „Транспорт и материално-техническо снабдяване“ към отдел „Стопанско обслужване и транспортно осигуряване“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. В отправено до служителя предизвестие от 09.03.2021 г., работодателят го уведомил, че във връзка с оптимизиране на вътрешната структура на учебното заведение и взето на 25.01.2021 г. решение на Академичния съвет за намаляване на щата, се съкращава щатната бройка за длъжността „снабдител, доставчик“ и трудовият му договор ще бъде прекратен. Със заповед № 785/16.03.2021 г., връчена на ищеца на същата дата, трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 16.03.2021 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Подбор по чл. 329 КТ не е извършван от работодателя, тъй като съкратената длъжност е била единствена по щатното разписание. За да счете предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за основателни окръжният съд е приел, че щатното разписание включвало общо три шофьорски длъжности – две с наименование „шофьор“ и заеманата от ищеца длъжност „снабдител, доставчик“. На служителя освен присъщите за длъжността „снабдител, доставчик“ отчетнически функции по закупуване, приемане и предаване на стоково-материалните ценности, работодателят бил възложил и изпълнението на допълнителни функции за длъжността „шофьор“, изразяващи се в поддръжка и експлоатация на автомобили и попълване на свързаната с това документация. Първоначално това изрично било посочено в трудов договор от 18.12.1991 г. В последващите споразумения макар съвместяването на трудови функции за длъжността „шофьор” да не било посочено, работодателят продължил да зачислява на ищеца леки и лекотоварни автомобили, да му възлага извършване на превоз на товари и пътници и да му заплаща допълнително възнаграждение, което след 12.01.2021 г. било включено към основната заплата. Въззивният съд е приел, че не се касае за инцидентно поставяне на допълнителни задачи на ищеца, а за трайно възлагане на допълнителна трудова функция, която обезпечава както изпълнението на основната („снабдител, доставчик“) чрез транспорт и доставка на стоково-материални ценности с лекотоварен автомобил, така и превоза на пътници с лек автомобил. Доколкото трудовите функции са включвали и тези за длъжността „шофьор“, за работодателя е възникнало задължение преди прекратяването на правоотношението с ищеца да извърши подбор между него и останалите двама работници от съответното структурно звено, заемащи тази длъжност. Тъй като подбор по чл. 329 КТ не е извършен, уволнението е незаконосъобразно, респ. предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ са счетени за основателни и са уважени. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че релевантен за допускането на касационния контрол е първият поставен в изложението правен въпрос - длъжен ли е работодателят да извърши подбор по чл. 329 КТ, когато се съкращава единствената щатна бройка за изпълняваната длъжност. Касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на обжалваното решение с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС - решение № 246/23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г., III г.о.; решение № 492/21.01.2013 г. по гр. д. № 1696/2011 г., IV г.о.; решение № 23/08.04.2020 г. по гр. д. № 1853/ 2019 г., IV г.о. и решение № 249/18.10.2017 г. по гр. д. № 540/2017 г., IV г.о. Останалите въпроси в изложението нямат претендираното от касатора значение, доколкото същите са обусловени от отговора на въпроса, по който се допуска касационното обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение