Определение № 324 от 10.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 105/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ганка И. К.–В. от [населено място], [улица], приподписана от адвокат Е. П., против въззивно определение на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение № 465/02.12.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 551/2010 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на Ганка И. К.-В. вх. № 23966/05.11.2010 г. против определение от 03.11.2010 г., постановено по гр. д. № 4622/2010 г. на СлРС и е потвърдено посоченото определение, с което са оставени без разглеждане предявените от Ганка И. К.–В. против Министерство на здравеопазването обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. С определение № 116/08.03.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 105/2011 г., настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното определение по поставения с изложението към частната касационна жалба материалноправен въпрос: кой е надлежен ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ – работодателят или горестоящия спрямо работодателя орган, който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Производството по настоящото частно гражданско дело е спряно до произнасяне на тълкувателно решение от ВКС, ОСГК по т. д. № 1/2010 г. по посочения въпрос. Постановено е тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. от ВКС, ОСГК. На основание чл. 230 ГПК производството по настоящото дело следва да се възобнови служебно и съдът да се произнесе по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на частната жалба констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните съображения: С ТР № 1/30.03.2012 г. по т. д. № 1/2010 г., ВКС, ОСГК се прие, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, като пасивно легитимирана по тези искове страна е предприятието-работодател - страна по трудовото правоотношение. В случая Министерство на здравеопазването не е страна по трудовото правоотношение между Ганка И. К.–В. и Регионалния център по здравеопазване–С. и не е надлежен ответник по заявените от жалбоподателката искове. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение