Определение № 924 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Т. Л. чрез адв. Б. Б. от АК София срещу въззивно решение на Софийски градски съд от 17.12.2012 г., постановено по гр.д. № 11054/2012 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна Р. /РЗИ/, В., представлявана от директора Г. И. Д. чрез юрисконсулт М. Т. Н. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Емил Т. Л. е предявил против РЗИ, В. искове за заплащане на 13760,28 лв. обезщетение за недопускане до работа в периода 15.07.2005. – 15.07.2008 г., на осн. чл. 213 КТ, както и обезщетение за забава в размер на 2850,34 лв. в размер на основния лихвен процент, натрупана до 15.07.2005 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане. Исковете са отхвърлени. Съдът установил, че Л. е изпълнявал длъжността директор на Р.-В. по срочен трудов договор за времето до 31.12.1999 г. С решение от 09.02.1999 г. на ЦИК е избран за народен представител и министърът на здравеопазването му е разрешил ползване на неплатен служебен отпуск за периода на мандата му като народен представител. След приключване на мандата като народен представител, Л. е подал молба от 20.04.2001 г. за възстановяване на длъжността директор на Р., В.. Последвал е изричен отказ. Съдът приел,че срокът на трудовия договор между страните е изтекъл по време на неплатения отпуск, поради което няма основание за прилагане на чл. 52, ал. 4 ЗИНП /отм./. Изложени са и съображения, че от второто предложение на цитираната разпоредба не може да се прави довод, че във всички случаи, дори при срочно трудово правоотношение, чийто срок е междувременно изтекъл, се възстановява трудовото правоотношение с работника или служителя. Когато след промени в щата на дружеството е закрита длъжността, заемана от работника или служителя, но е създадена друга равностойна, която може да се заеме, работодателят е длъжен съгласно чл. 52, ал. 4, предл. 2 ЗИНП, отм. да я предложи, но само, когато трудовото правоотношение с избрания за народен представител работник или служител е било безсрочно или макар и срочно, срокът към датата, на която е поискал да се върне на работа, не е още изтекъл. Правните въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, обобщени и уточнени от съда и имащи отношение към постановения поделото резултат са: възстановява ли се на работа народен представител след изтичане на мандата му, ако е заемал длъжност по срочно трудово правоотношение, чийто срок е изтекъл по време на разрешения му служебен отпуск и нормата на чл. 51, ал. 3 ЗИНП /отм./ представлява ли специално основание за трансформиране на срочно трудово правоотношение в безсрочно. Правните проблеми са разрешени и в решение по гр.д. № 10984/2001 г. на Софийски районен съд, 51 състав по иск на Л. за предходен период от време, при аналогични доказателства, но по различен начин. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Мотивиран от горното, съдът