Определение № 489 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 252/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Х. срещу въззивно решение № 3195/15.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. №330/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което като е потвърдено решение № 3045/29.03.2019 г. по гр.д. № 2860/2018 г. на Районен съд – Благоевград, са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ - за отмяна на уволнението, извършено поради съкращаване на щата със заповед № 61/27.09.2018 г. на изпълнителния директор на ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД – гр.София; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „експерт продажби /фронт офис/“ – Главна агенция Благоевград; и за заплащане на обезщетение за 6-месечен срок за оставане без работа в размер на сумата 6 000 лева, със законната лихва върху нея. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като счита, че касационният контрол следва да се допусне по въпроси, които уточнени от състава на ВКС, касаят фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор „съкращаване на щата”; критериите, по които работодателят е длъжен да извърши подбор; и задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото, възраженията и доводите на страните. Сочи се практика на ВКС, на която според страната въззивното решение противоречи. Аргументация за поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изложението не съдържа. Ответната страна по жалбата – ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД, представлявано от адв. Г. Я., в писмения си отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на подадената жалба. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С въззивното решение е прието, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор с ищеца, извършено със заповед № 61/27.09.2018 г., поради съкращаването на една щатна бройка за длъжността „експерт продажби /фронт офис/“ – Главна агенция Благоевград, от общо съществувалите преди това 2 щ.бройки. Установено е, че решението за съкращаване на щата е взето на заседание на УС на ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД на 26.09.2018 г., като към момента на връчване на уволнителната заповед (28.09.2018 г.) е в сила ново щатно разписание, с което за процесната длъжност е предвидена 1 щ.бройка. На 27.09.2018 г. е проведена процедура по подбор, като в същата са включени ищецът, другото лице, заемащо същата длъжност и служителят, заемащ сходна длъжност - „експерт застраховане”. Подборираните лица са оценявани съобразно притежаваното от тях образование и квалификация, трудов стаж, ниво на изпълнение на работата и дисциплинарно минало. Комисията по подбора е обективирала резултата от дейността си в протокол от 27.09.2018 г., видно от който Х. е получил най-ниска оценка по показателите – притежаваното от него висше образование по специалността „физика” е счетено за най-малко подходящо в сравнение с другите двама служители, които са с висше икономическо образование, а служителят В. Д. е и със специалност финансово, кредитно и застрахователно дело; предпочетените да останат на работа са с по-дълъг трудов стаж в дружеството от ищеца; резултатите от работата им са значително по-високи, имат много по-добри професионални и делови качества; нямат налагани дисциплинарни наказания. За неоснователни и недоказани са преценени възраженията на Х., че съкращаването на щата не е реално, тъй като след прекратяване на трудовия му договор на същата длъжност било назначено ново лице. Съдът е посочил, че подобни обстоятелства не се установяват от представените по делото щатни разписания, нито има писмени доказателства в обратен смисъл. Показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени в съвкупност с всички доказателства по делото, като въззивната инстанция е изложила мотиви кои от тях кредитира, кои не кредитира и защо. В заключение е направен извод, че извършеният подбор е законосъобразен, както и че са били налице всички материални предпоставки, обуславящи законността на прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основанието по чл.328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че сочените от касатора предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Съгласно приетото по т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По всички изведени от касатора правни въпроси има създадена задължителна и трайно установена практика на ВКС, изясняваща точния смисъл на разпоредбите на чл.328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ, чл.329, ал.1 КТ и чл.235, ал.2 ГПК, поради което бланкетно соченото (без аргументация) основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на жалбата не е налице. Въззивното решение не противоречи, а съответства на създадената по приложението на чл.328, ал.1, т.2, пр. 2-ро и чл.329 КТ съдебна практика. В тази практика безпротиворечиво е изяснено, че основанието по чл. 328, ал.1, т.2, пр.2-ро КТ – „съкращаване на щата” възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка (длъжност), чрез която се е реализирала, или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. За да е налице съкращаване на щата, е достатъчно премахването или намаляването на бройките за дадена длъжност от щатното разписание. Не е необходимо да бъде намален обемът на работа, извършвана от лицата, заемащи тази длъжност. Напротив, с оглед оптимизиране на производствения процес работодателят може да счете, че по-малък брой работници и служители ще извършват по-голям обем от дейността на предприятието. Следователно, възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.2-ро КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна на щата и съответното щатно разписание, обективиращо измененията към тази дата (вж. - решение № 275/ 04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г., IV г. о., решение № 3/24.02.2015 г. по гр. д. № 3770/2014 г. на III г. о., решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. IV г. о., решение № 296/ 27.06.2012г. по гр. д. № 1712/2011 г. IV г. о. на ВКС и др.). По проблема за критериите, установени в чл. 329 КТ при извършването на подбор и за обхвата на съдебния контрол при осъществена процедура по подбор, е постановено ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (напр. - решение № 109/21.05.2013 г. по гр.д. № 1756/2011 г., ІV г.о., решение № 107/18.02.2010г. по гр.д. № 3293/2008 г., ІV г.о., решение № 65/ 26.02.2015г. по гр. д. № 5184/2014 г., IV г. о., решение № 251/27.07.2015 г. по гр. д. № 6970/2014 г., IV г. о. на ВКС и др.). Прието е, че преценката на работодателя по чл. 329 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При упражняването на този контрол, съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 КТ, на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Работодателят е длъжен да проведе подбора съобразно нормативно регламентираните критерии, но каква относителна тежест ще отдаде на всеки от критериите с оглед спецификата на всяко производство или служба, респ. с оглед значението им за конкретната дейност, която работникът изпълнява, е въпрос на негова преценка (вж. - решение № 109/21.05.2013г. по гр.д. № 1756/2011 г., ІV г.о. на ВКС). Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Работодателят може да извърши подбора по чл.329, ал.1 КТ чрез различни способи, включително да ползва и помощни комисии, като не е длъжен да оформя в писмен вид нито техните заключения, нито процеса на оценка. Въпрос на доказване е да установи действителното му извършване, лицата между които го е сторил, по какви показатели са сравнявани те, както и че са запазени трудовите правоотношения с тези работници и служители, които са по-квалифицирани и работят по-добре. В процеса са допустими всички доказателствени средства за установяване законността на извършения подбор, включително протоколи от работата на помощните комисии. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения. Приетото от него, че съкращаването с една бройка на щата за длъжността „експерт продажби /фронт офис/“ е реално, както и че задължителният в случая подбор е законосъобразно извършен, е резултат на осъществения съвкупен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства. Показателите за оценка на подборираните служители са в съответствие с основните критерии по чл.329 ал.1 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на работата, а същевременно отчитат спецификата на дейността за заеманата длъжност. Формираната за ищеца оценка е обективно най-ниска в сравнение с тези на другите две сравнявани лица, вследствие на което е прието, че трудовото му правоотношение е прекратено законосъобразно на посоченото в заповедта основание. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, след обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В този смисъл, изложените от въззивната инстанция мотиви са ясни, пълни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Решаващият съд е изпълнил и задължението си да посочи кои доказателства кредитира, кои не кредитира и защо. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка в изложението си е развил доводи за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК. По такива въпроси ВКС дължи произнасяне, ако касационното обжалване бъде допуснато на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито предпоставки в случая не са налице. При този изход на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноските за тази инстанция, които възлизат на сумата 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение