Определение № 2171 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 814/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. Д., подадена чрез процесуален представител адв. К. Х. против решение № 470/13.11.2025г. постановено по в.гр.д. № 716/2025г. по описа на Окръжен съд – Русе. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 1114/11.07.2025г. постановено по гр.д. № 6743/2024г. по описа на Районен съд – Русе, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са отхвърлени предявените от Б. С. Д. с ЕГН [ЕГН] срещу „Боил-БТ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] искове за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 37/16.10.2024г. на управителя на дружеството Б. Т. Т. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, за незаконосъобразно и за отмяна на заповедта, както и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист поддръжка и складово стопанство“ при ответника, с място на работа „Уникредит Булбанк“ АД, Сграден фонд и логистика, [населено място]. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените исковe да бъдат уважени. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви по заявените във въззивната жалба оплаквания, а само бланкетно проверил правилността на изводите на първоинстанционния съд; без мотиви и в нарушение на процесуалните правила е приел, че отговор на исковата молба е депозиран от ответника в срока по чл. 131 от ГПК; без мотиви оставил без уважение искане за назначаване на повторна или тричленна съдебно-графологична експертиза при данните по делото, че вещото лице по първата експертиза е изготвило заключението си въз основа на сравнителен образец по свой почин и неизвестен източник, без възможност за проверка на автентичността му, а заключението е оспорено като необосновано. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, тъй като се съкращава единствена щатна бройка, находяща се на територията на [населено място]. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява, че общият брой на заемащите длъжността на ищеца служители по актуалното щатно разписание е 7 броя, а ответникът не е имал своя обособена структура на територията на [населено място]. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „БОИЛ-БТ“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. М. Р. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд, включително и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 17.03.2016г., по силата на което последната изпълнявана от ищеца длъжност е била „специалист поддръжка и складово стопанство“, с посочено в договора място на работа в „Уникредит Булбанк“ АД – [населено място]. Съгласно длъжностна характеристика за длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“, заеманата от ищеца длъжност е включена в „оперативна дейност по изпълнението на всички видове ремонтни работи /аварийни и планирани; гаранционни и извънгаранционни/, свързани с поддръжка на системи, оборудване и недвижима собственост; осигуряване служителите на банката с материали, консумативи, мебели, офис и специализирано оборудване и техника и др. Със Заповед № 7/30.09.2023г. на управителя на дружеството, е утвърдено щатно разписание на длъжности в „Боил БТ“ ЕООД, в сила от 01.10.2023г., в което са били предвидени 8 работни места за длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“ по 1 брой в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Русе, Монтана, Стара Загора и Благоевград. Със Заповед № 4/30.09.2024г. на управителя на дружеството е утвърдено ново щатно разписание на длъжности в „Боил БТ“ ЕООД, в сила от 01.10.2024г. Съгласно предвижданията му в ответното дружество са били предвидени 7 работни места за длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“ по 1 брой в същите градовете, с изключение на [населено място]. От свидетелските показания на свидетеля К. Г. /работил в „Боил БТ“ ООД на длъжност „специалист електроподдръжка“ от 2018г. до 2019г. и „фасилити мениджър“ в „Уникредит Булбанк“ АД в периодите 2017 - 2018г. и 2019 - 2024г./, по делото било установено, че дружеството ответник е фирма, която отдавала наемен персонал на „Уникредит Булбанк“ АД. Служителите, заемащи длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“ общо за цялата страна първоначално били 20-22. Бил пряк ръководител и на Б. Д., който също бил назначен на длъжност „специалист поддръжка и складово стопанство“, ситуиран в [населено място]. Там било работното му място, но той отговарял за целия район Русе. Задълженията за длъжността били обща поддръжка и разнасяне на канцеларски материали. Изпълнението на тези задължения включвало посещение на банкови офиси на „УниКредит Булбанк“ АД в различни градове, като всеки, който бил ситуиран в областен град, посещавал съответните офиси в тази област. Имало райониране, съгласно което за определени офиси на посочената банка отговарял конкретен служител. Б. Д. отговарял за [населено място], [населено място] и за област Русе – за десетина офиси общо. Относно начина на извършване на заявките от съответния банков офис е имало вътрешна тикет система, чрез която по имейл всеки служител във всеки офис правел заявка в тази система и автоматично през системата, служителят, който отговаря за този район виждал заявката и я изпълнявал. В началото на работата - 2020г., когато започнала Ковид-пандемията, служителите се командировали. Извеждало се командировъчно за целия месец и служителят, отивайки в даден офис, му се подпечатвало командировъчното за удостоверяване на това, че е отишъл и го е посетил. Впоследствие започнали да се ползват GPS системите в автомобилите, служителят през лаптопа си виждал заявката и тогава не се отбелязвало с командировъчни. От показанията на свидетеля П. П. по делото е било установено, че към месец октомври 2024г. е работел в „Уникредит Булбанк“ - Велико Търново, като „специалист поддръжка“ с работодател ответното дружество - „Боил-БТ“. Работата му се изразявала в поддръжка на всякаква техника на банката, сградни инсталации, електросистеми, ВиК, както и домакински функции. Водел му се склад и обслужвал локации към УниКредит в региона – Велико Търново и Габрово. Имало е случаи да ходи и в Полски Тръмбеш, но към момента офисът там бил затворен. Посещавал е Велико Търново, Горна Оряховица, Габрово, Севлиево, Стражица /където също бил затворен офисът към момента/. Занимавал се с поддръжка на юпиесите към Търновски и Варненски регион. Към Варна имало 10-ина локации – Варна, Търговище, Шумен, Попово, Разград, Балчик, Силистра и други. Когато имало нещо спешно му се обаждали по телефона – или директорът, или служител на банката, например при спиране на тока. Имало и компютърна система за маркиране на заявки за аварии и ремонт, от която получавал заявки по имейл. Зареждал офисите на „Уникредит Булбанк“ с хартия, химикалки, бланки и други канцеларски материали. Банката правела на всеки три месеца заявка, но имало и извънредни случаи на доставки. От София основно изпращали материали, а складовете по другите градове били помощни, в случай че нещо е пропуснато в заявката. От октомври 2024г., съкратили Д. и неговата работа я поел той – Русе, Свищов, Павликени, Разград. Приел склада от Б. Д. и в момента отговарял за него. Това, което е вършил по другите региони, го върши сега и по регионите, които преди това е обслужвал Б. Д.. Начинът на работа бил същият и в новите региони – по имейл и по телефон получавал заявки от поделенията на „Уникредит Булбанк“ за ремонт или доставка на канцеларски материали, но напоследък работата намаляла. В системата попълвал къде е ходил и това означавало, че е командирован, попълвал отчет във връзка с командировката в системата всеки месец, като получавал и командировъчни пари. На 17.10.2024г. на ищеца е връчено Предизвестие № 1/16.10.2024г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 18.10.2024г., а трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 37/16.10.2024г., считано от 01.11.2024г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, съгласно утвърдено ново длъжностно щатно разписание в сила от 01.10.2024г., с което се съкращава длъжността „специалист поддръжка и складово стопанство“. По предприето от ищеца оспорване автентичността на заповедта в частта на положения за работодател подпис, в рамките на открито производство по оспорване истинността на документа по чл. 193, ал. 1 от ГПК е събрано заключение на съдебно-графологична експертиза, от заключението на което приел за установено, че подписът, положен „за работодател“ в заповедта е изпълнен от управляващият и представляващ дружеството работодател Б. Т. Т.. В исковата молба законосъобразността на заповедта е била оспорена с доводи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е издадена от работодателя, тъй като не е подписана от представляващия и управляващ дружеството; не е налице съкращаване на щата – функциите на заеманата от ищеца длъжност били разпределени на други длъжности; че при извършеното съкращаване не е извършен подбор и не са спазени критериите по чл. 329 от КТ. При тези факти, от правна страна въззивният съд достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от работодателя, както и че заеманата от служителя единствена щатна бройка за „специалист поддръжка и складово стопанство“ за [населено място] е била реално съкратена. Посочил, че решението за съкращаване на щата принадлежи към оперативната самостоятелност на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. При това приел, че работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, тъй като е съкратена единствената длъжност за [населено място]. Подбор спрямо останалите служители, заемащи същата длъжност, но с място на работа в други населени места, работодателят не е имал задължение да извърши. Изтъкнал, че работодателят е длъжен да извърши подбор само ако в същото териториално поделение работят повече от един служители на еднакви длъжности. Съобразявайки ангажираните по делото доказателства - щатно разписание, командировъчни заповеди, както и свидетелските показания, приел, че изпълняваната от ищеца длъжност е функционирала на територията на [населено място]. В тази връзка, при взетото решение за съкращаване на единствената щатна бройка в това звено и това населено място и липсата на друга такава в същото звено и населено място, ответникът не е бил задължен да извърши подбор между лицата, заемащи тези длъжности в други населени места. По тези съображения извел решаващ извод, че към момента на извършване на уволнението са били налице предпоставките, визирани в чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ за прекратяване на трудовия договор между страните по делото, при което работодателят законосъобразно, в предвидената от закона форма, е прекратил трудовото правоотношение с ищеца – служител поради съкращаване на щата. Въззивният съд обосновал законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на конститутивния иск за отмяна на уволнението, както и на обусловения от него иск за възстановяване на длъжността. По възражението за неспазен срок по чл. 131 от ГПК изложил, че преклузията настъпва след първото съдебно заседание, в което след доклада по делото се дава възможност на страните да изразят становище по доклада и да направят доказателствени искания съобразно указанията на съда и разпределението на доказателствената тежест. Съобразил, че в случая и двете страни са направили това в първото заседание пред първата инстанция, като ответното дружество недвусмислено се е позовало на възраженията и исканията, направени в писмения отговор, при което те е трябвало да бъдат взети предвид от съда дори и при неспазен срок по чл. 131 от ГПК. Касаторът Б. С. Д. обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – поради противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд по въпроси, както следва: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в решението си, когато с него препраща към първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК?; 3/ Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните?; 4/ Какъв е критерият за преценка дали работодателят има разкрито самостоятелно структурно звено и посоченото в трудовия договор на служителя място на работа в съответно населено място достатъчно ли е, за да бъде прието, че работодателят има самостоятелно структурно звено в това населено място?; 5/ Когато е налице съкращаване на щата, длъжен ли е съдът да извърши преценка дали заеманата от служителя длъжност действително е единствена в конкретно самостоятелно структурно звено на работодателя? 6/ Когато извършеното от работодателя съкращаване в щата, засяга една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, характерът на всяка една от които е свързана с осъществяване на трудови задължения в различни населени места, длъжен ли е работодателят да извърши подбор?. Сочи, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с практиката, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 136 от 02.10.2014г. по т.д. № 4309/2013г. на ВКС, I ТО; решение № 186 от 02.07.2015г. по гр.д. № 4465/2014г. на ВКС, IV ГО; решение № 102 от 25.11.2016г. по гр.д. № 1055/2016г. на ВКС, II ГО; решение № 13 от 02.02.2016г. по гр.д. № 4287/2015г. на ВКС, IV ГО; решение № 187 от 07.07.2016г. по гр.д. № 1332/2015г. на ВКС, IV ГО; решение № 134 от 28.11.2019г. по гр.д. № 2604/2018г. на ВКС, I ГО; решение № 163 от 06.02.2020г. по т.д. № 271/2019г. на ВКС, II ТО; решение № 319 от 12.06.2025г. по гр.д. № 5461/2023г. на ВКС, II ГО /по първите три въпроси/; решение № 144 от 08.08.2016г. по гр.д. № 122/2016г. на ВКС, IV ГО /по четвърти и пети въпроси/ и Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021г. по тълк.д. № 5/2019г. на ВКС, ОСГК /по шести въпрос/. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезите по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Първите три въпроса от изложението са все за задълженията на въззивния съд като съд по същество на правния спор. В този контекст въпросите са част от предмета на всеки гражданскоправен спор и решението по тях има обуславящо значение за резултата по делото. По поставените правни въпроси във връзка с тълкуването на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК има формирана трайна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, споделяна напълно и от състава по настоящото дело. Както е изяснено в решение № 74/25.07.2019г. по гр.д. № 2999/2018г., IV ГО, в решение № 60249/20.05.2022г. по гр.д. № 4040/2020г., IV ГО и много други, вкл. и цитирани от касатора, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, той подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината /чл. 10 от ГПК/, като съобразява и законовите ограничения /преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства/. Установяването на истината се постига чрез преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните, по вътрешно убеждение, което почива на приложимия закон, логическите и житейски правила /чл. 12 от ГПК/. Въззивният съд, който е по съществото на материалноправния спор, дължи изследване на възраженията и доводите на страните и преценка на относимите и допустими доказателства – поотделно и в съвкупност, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, което при действието на ГПК/2007г. е ограничено, съгласно чл. 259 от ГПК. Въззивният съд в решението си прави последователни фактически изводи, въз основа на които и излагане на правни съображения – логически следствия от дадени условия. Решение, в което съдът формира вътрешното си убеждение без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени процесуални правила /т. 12 от ТР № 1 от 17.07.2001г. на ВКС/. Обосноваването представлява логическа операция, в чиято основа лежат трите основни действия на мисленето, а именно тези на просто схващане или представяне /на предмети и явления чрез понятия/, на отсъждане /че определено свойство е присъщо или не е присъщо на един или група предмети и явления/ и на извличане на извод /че едно положение на нещата следва с необходимост да се приеме за факт въз основа на дадено допускане/ – така решение № 246/28.12.2018г. по гр.д. № 4719/2017г., IV ГО на ВКС. Мотивите на съдебното решение, вкл. и въззивното, трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения, изложени ясно и пълно. Изчерпателното мотивиране на съдебното решение е и гаранция за справедлив съдебен процес. Предвидената в чл. 272 от ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не освобождава въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 от ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. Въззивният съд е длъжен да установи всички правнорелевантни за спора факти и да ги подведе под приложимата за същите правна норма и да направи извод за начина, по който последиците се прилагат по отношение на спорното право, като същевременно се произнесе и по всички направени от страните възражения и изложени доводи. В случая, въззивното решение съдържа мотиви, както по фактите, така и по правото по всеки заявен в исковата молба и във въззивната жалба и отговора й довод и възражение. Решението е в съответствие с практиката на ВКС и не е налице твърдяното отклонение, поради което по въпросите липсва специалният критерий за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от КТ. Основните доводи на жалбоподателя обосновали и бланкетно поставените въпроси в тази насока са за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на правилата за връчване на съобщения за търговски дружества по реда на чл. 50 от ГПК и за неспазен срок по чл. 131 от ГПК и за недопускане на повторна съдебно-графологична експертиза. Конкретни правни въпроси във връзка с тези оплаквания на касатора обаче в изложението не са поставени, а Върховният касационен съд в рамките на правомощията си в предметните рамки на производството по чл. 288 от ГПК не може да допусне касационно обжалване по служебно изведени въпроси съобразно критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Следващите три въпроса са поставени във връзка с оспорването на касатора на извода в обжалваното решение, че е заемал единствена щатна бройка в [населено място] с довод, че организацията на работа в ответното дружество, установена от събраните свидетелски показания не сочи наличие на обособени звена; че работодателят е бил длъжен да извърши подбор, доколкото прекратяването на трудовото правоотношение на основание съкращаване на щата засяга множество еднородни, близки и сходни трудови функции. Доколкото решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили крайното му произнасяне се основават на изводи, че работодателят не е бил длъжен да извършва подбор, тъй като е съкратена единствената длъжност за [населено място], въпросите са включени в предмета на делото по значим за изхода му начин, но даденото по тях разрешение не е в противоречие с практиката на ВКС. В практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК, за уеднаквяване на съдебната практика са дадени разяснения, съобразно които подборът се извършва при уволнение само на три от основанията по чл. 328 от КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изброяването на основанията е изчерпателно. Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. Подборът трябва да се извърши по законовите критерии, които са само два – професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения. С разпоредбата на чл. 329 от КТ се създава възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават. Това действително е право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния подбор, който трябва да се извърши. Когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности. Такъв е поначало подборът при намаляване на работата, в която са заети повече работници и служители или при съкращаване на щата на една щатна бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при оценката им. Упражняването на правото на подбор по чл. 329 от КТ подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ, когато извършването му не е задължително, а представлява негово право. Така решение № 752/13.12.2010г. по гр.д. № 1095/2009г., IV ГО. С решение № 290/11.07.2012г. по гр.д. № 882/2011г. и решение № 329/13.07.2011г. по гр.д. № 1073/2010г. и двете на IV ГО, е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура, като основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. Наред с това, се съобразяват и следните критерии – териториален /населено място, регион, област/, финансово-икономически /отделен източник на приходи, отделна разходна сметка/ и функционален /осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието/. В разглеждания случай, както и самият касационен жалбоподател заявява, въззивният съд не е направил извод, че Сграден фонд и логистика, [населено място], в който е работил ищеца, може да се разглежда като организационно обособено звено, съществуващо като относително самостоятелна организационна единица в цялостната структура на предприятието, с относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия. Данни в тази насока по делото не са и били събрани. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, приел, че съкращаването на щата е засегнало единствената длъжност, заемана от ищеца – специалист поддръжка и складово стопанство с място на работа Уникредит Булбанк, Сграден фонд и логистика, [населено място], поради което подборът не е бил задължителен. От предвижданията на сравняваните щатни разписания, извел извод, че ищецът е заемал длъжност, за която щатът на дружеството ответник е предвиждал единствена щатна бройка за [населено място]. Задължението за подбор приел, че съществува тогава, когато ръководителят съкращава част от бройките за една и съща длъжност и трябва да извърши преценка кои от работещите на нея ще запазят местата си. Поради това работодателят не е имал задължение да извърши подбор по реда на чл. 329 от КТ, като извел решаващ извод, че уволнението на ищеца е законно. При съкращаването на единствена длъжност работодателят има право, но не и задължение за подбор, а неизвършването на подбор тогава, когато той не е задължителен, не се отразява на законността на уволнението. По делото е било установено, че в рамките на длъжността си ищецът е осъществял определена част от общата дейност на предприятието /обща поддръжка и разнасяне на канцеларски материали/ на територията на [населено място] и обхванатият регион при специфичните местни условия в съответния териториален регион, обуславящи специфики и на самите трудови функции на работниците и служителите, в сравнение с трудовите функции на работниците и служителите в другите помощни складове на същия работодател в други населени места и региони, независимо, че техните длъжности са с еднакви наименования. Това поначало води до наличието на различни, а не на еднородни /еднакви или сходни/ трудови функции за длъжности с еднакви или близки наименования. Съгласно установената съдебна практика в решение № 191/17.06.2016г. по гр.д. № 626/2016г. на ВКС, ІV ГО, работодателят не е задължен да направи подбор между работници или служители на една и съща длъжност или на длъжности със сходни трудови функции, но с място на работа според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да изменя мястото и характера на работата, определени в сключения трудов договор. Това се дължи на факта, че мястото на работа е съществен елемент на трудовия договор и не може да бъде едностранно изменяно от работодателя, за да се проведе подбор между служители от различни населени места. Подбор по смисъла на чл. 329 от КТ не се извършва между служители в рамките на едно предприятие, когато единични щатни бройки се намират в различни населени места в страната. Такъв следва да се извърши само между работници или служители в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място, при наличието на повече от една щатна бройка за определена длъжност. Противното означава, че ако подборът при посочената хипотеза е задължителен, може да бъде прекратено трудово правоотношение поради съкращаване в щата с лице, чиято щатна бройка в дадено населено място не се съкращава, и същата не може да бъде заета от друго лице, от друго населено място. В изложения смисъл са разрешенията дадени в решение № 249/18.10.2017г. по гр.д. № 540/2017г. на ВКС, IV ГО; решение № 120/24.10.2023г. по гр.д. № 3915/2022г. на ВКС, III ГО; решение № 74/03.07.2018г. по гр.д. № 3413/2017г. на ВКС, III ГО; решение № 6/28.03.2014г. по гр.д. № 3655/2013г. на ВКС, IV ГО; решение № 36/07.05.2019г. по гр.д. № 1750/2018г. на ВКС, IV ГО; решение № 293/14.06.2012г. по гр.д. № 229/2012г. на ВКС, IV ГО В решението си въззивният съд не се е отклонил от дадените в практиката на ВКС в изложения смисъл правни разрешения, поради което по въпросите не е налице специалният изискуем селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят поискани и доказани в настоящето производство разноски в размер на 400 евро – платено адвокатско възнаграждение. В този размер, разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение