Определение № 154 от 16.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2259/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Български пощи“ ЕАД, [населено място], представлявано от главен юрисконсулт М. Г., срещу въззивното решение на Окръжен съд - Силистра № 29/05.03.2024г. по в.гр.д.№57/2024г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Ж. П. Р. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С. Н., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като не са посочени обстоятелствата, във връзка с които се иска допускането му по поставените въпроси. В изложението липсва формулиран четвърти въпрос. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Силистра постановил друго, с което уважил предявените от Ж. П. Р. срещу „Български пощи“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №69/13.07.2023г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, [населено място], на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и за възстановяване на Ж. П. Р. на заеманата преди уволнението длъжност „експерт“ в сектор „Регионален финансов контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, Дирекция „Вътрешен контрол“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. За да постанови този резултат, съдът приел, че страните са били в трудово правоотношение, като въз основа на допълнително споразумение №255/16.02.23г. ищцата Ж. П. Р. е заемала длъжността „експерт“, с изнесено работно място в ОПС-С., в сектор „Регионален финансов контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, Дирекция „Вътрешен контрол“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, [населено място]. Трудовото правоотношение било прекратено с процесната Заповед № 69/13.07.2023г. поради съкращаване на щата, на основание по чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Въззивният съд констатирал, че със заповед №РД-06-104 от 14.06.2033г. било извършено съкращаване на 37 щатни бройки за длъжността “Експерт” в сектор „Регионален финансов контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, дирекция „Вътрешен контрол“, между които и заеманата от ищцата бройка, с изнесено работно място в Областна пощенска станция /ОПС/-С.. С оглед на това и предвид обстоятелството, че всички съкратени щатни бройки били с място на работа в Централно управление на работодателя в [населено място], направил извод, че с извършеното съкращаване на щата, за работодателя е възникнало задължение за извършване на подбор между служителите заемащи тези длъжности. Приел, че в съответствие с разпоредбата на чл.329 от КТ и Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи“ЕАД, работодателят назначил комисия по подбора. С Протокол № 1/26.06.2023г., в него били включени 40 служители заемащи длъжността „Експерт“ и „Главен експерт“, между които и ищцата. След извършването му, Ж. Р. получила 41 точки и била класирана на 12-то място. Съдът не констатирал пороци при извършване на подбора. Въз основа на изложеното, въззивният съд направил извод, че трудовото правоотношение на ищцата било прекратено в противоречие с установите от работодателя правила за извършване на подбора и утвърдения в КТ принцип на работа да останат служители с повисока квалификация и работят по-добре. В заключение, намерил предявените искове за основателни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Задължен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора, да изложи мотиви и да постанови диспозитив по спорния предмет? Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №211/14.08.2014г. по гр.д.№4441/2013г. ІV г.о.; решение №179/20.10.2015г. по гр.д.№5408/2014г. ІІІ г.о.; решение №178/20.10.2015г. по гр.д.№844/2015г. ІІІ г.о.; решение №6/28.03.2014г. по гр.д.№3655/2013г. ІV г.о. Навежда доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по спорния предмет очертан с исковата молба и приет за разглеждане от първостепенния съд. След като е отменил първоинстанционното осъдително решение по иска, въззивният съд е дължал произнасяне с мотиви и диспозитив. 2/ Длъжна ли е въззивната инстанция при произнасяне по същество да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и доводите на страните от значение за решаване на делото с оглед нормите на чл.235, ал.2 и чл.12 от ГПК, както и да извлече точното правно основание, въз основа на което решава правния спор? Твърди противоречие на решението с практиката на ВКС (решение №211/14.08.2014г. по гр.д.№4441/2013г. ІV г.о.; решение №179/20.10.2015г. по гр.д.№5408/2014г. ІІІ г.о.; решение №178/20.10.2015г. по гр.д.№844/2015г. ІІІ г.о.; решение №6/28.03.2014г. по гр.д.№3655/2013г. ІV г.о.), тъй като въззивният съд не е изложил мотиви относно приложението на норми от Колективния трудов договор на работодателя, не е издирил точното правно основание и не е обсъдил релевантните обстоятелства по чл.19 от КТД. Поставените въпроси са свързани със задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, да разреши спора в рамките на неговия предмет и да мотивира решението си, съобразно правилата на чл.235, чл.236 и чл.12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора, и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Този въпрос е принципно значим за всяко производство и по него е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. В конкретния случай, въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет (исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ), като е разгледал въведените в исковата молба възражения срещу издадената заповед за уволнение и доводите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение при спазване на изискванията на закона, след обсъждане на събраните по делото доказателства. Определеният с исковата молба предмет е намерил своето отражение и в диспозитива на въззивното решение, поради което по поставените въпроси не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че наведените доводи за липса на мотиви относно приложимите норми от Колективния трудов договор и релевантните обстоятелства по чл.19 от КТД са неотносими към произнасянето на въззивния съд, тъй като не са включени в предмета на спора, нито са обуславящи правните му изводи по конкретното дело. Такива доводи и възражения не са били въвеждани от страните в производството, поради което по отношение на тях не е налице и общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Посочените от страната решения на ВКС по първия въпрос са неотносими към него, а касационната инстанция не може да определи въпроса въз основа на касационните оплаквания или от посочените съдебни актове (в този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Направено е искане за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: „По приложение на разпоредбите на чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и пар.1, т.1 от ДР на КТ“. Твърди се, че той е от съществено значение за изхода на спора, тъй като въз основа на него съдът е формирал крайния си извод и е от значение за правилното прилагане на закона, свързан с отстраняване на неяснота, която ще осигури правилното прилагане на правните норми. Излага се, че ВКС се е произнасял с решение №211/14.08.2014г. по гр.д.№4441/2013г. на ІV г.о. и решение №179/20.10.2015г. по гр.д.№5408/2014г. ІІІ г.о.; решение №178/20.10.2015г. по гр.д.№844/2015г. ІІІ г.о.; решение №6/28.03.2014г. по гр.д.№3655/2013г. ІV г.о., но в тях липсва произнасяне по поставения въпрос. Съгласно разпоредбата на чл.288 от ГПК и разясненията по приложението ѝ дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо поставените от страната въпроси да са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда и по отношение на същите да са налице предвидените в чл.280 от ГПК допълнителни основания. В конкретния случай въззивния съд не се е произнасял по приложение на пар.1, т.1 от ДР на КТ, поради което по това искане не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Наред с искането, касаторът е изложил доводи, които представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение относно извода на съда за необходимост от извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение. Въпросът не може да бъде извлечен и от посочената от страната съдебна практика. Направено е искане за допускане на обжалването и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, без да е формулиран въпрос, като се твърди, че решението противоречи с практиката на ВКС (решение №211/14.08.2014г. по гр.д.№4441/2013г. на ІV г.о. и решение №179/20.10.2015г. по гр.д.№5408/2014г. ІІІ г.о.; решение №178/20.10.2015г. по гр.д.№844/2015г. ІІІ г.о.; решение №6/28.03.2014г. по гр.д.№3655/2013г. ІV г.о.). Както беше посочено, съгласно разпоредбата на чл.288 от ГПК и разясненията по приложението ѝ дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция извършва проверка само в рамките на касационните доводи и по поставените въпроси. Съдът не може да допусне касационното обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от посочения от жалбоподателя, освен ако той не е свързан с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, респективно с неговата очевидна неправилност. Касационната инстанция може само да конкретизира, преформулира или уточни поставения от страната въпрос, но не и да го определи въз основа на касационните оплаквания или от посочените съдебни актове, поради което и по това искане не е налице соченото от страната основание за допускане на обжалването. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане „Български пощи“ ЕАД, [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на Ж. П. Р. сумата от 1120лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,