Определение № 22 от 10.04.2013 г. на ВКС по д. № 11/2013 г.

Производство по чл.135 ал.4 АПК, образувано по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд- Ихтиман и Административен съд-София област относно компетентния съд да разгледа жалба срещу Решение Nо 198 / 29.11. 2012 година на ОбС [населено място] по Протокол 20/29.11.2012 год., с което е отказано предоставяне на земеделска земя от О. за възстановяване в реални на земеделска земя на С. П.. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, съобрази: Административното производство пред Административен съд София област е инициирано по „жалба „ на Й. С. П. от [населено място], срещу Отказ на Общинския съвет на [населено място], обективиран в Решение Nо 198 по Протокол 20 от заседание от 29.11.2012 год. да предостави за възстановяване на наследниците на С. П. земеделска земя от О., поради неизпълнение на условията на § 27 ал.2 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С определение Nо 61 / 21.01.2013 година по адм.д. Nо 85/2013 година на Административен съд- София област делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Ихтиман, след като е прието, че отказът на Общинския съвет съставлява индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и контролът за законосъобразност, съгласно § 19 ал.1 от ЗИД АПК/ ДВ. бр.39/2011 год./, е в правораздавателната компетентност на районните съдилища по местонахождение на имота. С определение, обективирано в протокол от съдебно заседание от 14.03.2013 година, по гр.д. Nо 40/2013 година на РС-Ихтиман, приемайки, че обжалваното Решение Nо 198 на Общинския съвет на [населено място] не съставлява индивидуален административен акт, а волеизявление на административен орган, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ относно обезщетяване на собственици на земеделски земи с имот от общинска земя от поземлен фонд, чиито контрол не е от компетентността на районния съд, исковото производство е прекратено, като районния съд е повдигнал спора за подсъдност. П. състав на Върховния административен съд и Върховния касационен съд, след преценка данните по делото и на основание закона, приема, че компетентен да разгледа спора е Административен съд- София област. Разпоредбата на чл. § 27 ал.2 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ ред. ДВ. бр. 60 /2010 год., урежда правомощие на общинските съвети по вземане на решение за предоставяне на земя от общинския поземлен фонд, по искане на Общинската служба „Земеделие”, необходима в хипотезите на незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя в стари / възстановими/ реални граници, след уточняване на границите на имота, чиято собственост се възстановява. Самата процедура се регламентира от нормата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ и е безспорно, че решението на общинския съвет за предоставяне на нужните земи от О. е елемент на същата. Това решение на органа на местно самоуправление има с амо значението на завършващо действие по осъществяване на фактическия състав на възстановяването на собствеността на земеделска земя, но с конститутивно действие на реституцията се ползва само Решението на ОбС Земеделие по чл. 45ж ал.3 ППЗСПЗЗ, аналогично на това на решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като именно с него се определя обекта на правото на възстановената собственост. Това решение на ОбС Земеделие има характера на индивидуален административен акт с гражданско правни последици по см. на чл. 21 ал.5 АПК. Доколкото отказът на общинския съвет съставлява, макар и завършващ, само елемент на процедурата по възстановяване на земеделските земи и не носи белезите на индивидуален административен акт, то контролът за законосъобразност не е подчинен, за разлика от решението по чл. 45ж ал.3 ППЗСПП, на специалния ред на § 19 ал.1 от ПЗР на ЗИД АПК / ДВ. бр.39/2011 год. /. По изложените съображения, петчленният състав на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, основание чл.135 ал.4- 7 АПК