Определение № 2587 от 08.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1272/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД и Б. А. Х. против решение № 122/18.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 319/2025 г. от състав на Окръжен съд – Търговище. „Шишеджам Аутомотив България“ ЕАД оспорва жалбата на ищеца по делото. Постъпили са писмени отговори на двете касационни жалби от третото лице – помагач „Уника“ ЕАД. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение, съдът е счел за частично основателен предявения иск с правно основание чл.200 КТ. Съдът е приел, че ищецът е работил на длъжността помощник-майстор „плоско стъкло“ по трудов договор №14547/31.03.2021г. с ответното дружество, като на 09.10.2022г. по време на работа в цеха за автомобилно стъкло в обект на работодателя в [населено място] му е причинено телесно увреждане-прегазване на левия му крак от електрокар, довело до увреждне на петата и ампутация на пръстите, признато за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане №5104-25-42/18.10.2022г. на ТД на НОИ-Т.. Стойността на медицинските и транспортни разходи по лечението възлиза на сумата 35 658.28 лв., платена изцяло от работодателя на изпълнителите на съответните услуги. С оглед разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, съдът е приел, че работодателят носи имуществена отговорност за вреди от трудова злополука, довела до временна неработоспособност на работника, които предпоставки в случая са налице и следва да се прецени на каква стойност следва да бъдат оценени претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на телесното увреждане, извън имуществените вреди за разходи по лечението в размер на 35 658.28 лв.. Предвид заключенията на медицинските експертизи и приложената медицинска документация, както и свидетелските показания, получените травми за със значителна тежест, като с оглед вида и естеството на увреждането-счупване на пета, размачкване на тъкани, ампутация на пръсти, които части от тялото са загубени завинаги, продължителното интензивно лечение с множество хирургични интервенции, голямата продължителност на възстановяването, продължаващо и към момента, възрастта на ищеца-50 години, степента на болките-първоначално с изключително висок интензитет, продължаващи и след оперативния период и постепенно намаляващи, невъзможността за придвижване без помощни средства и първоначалната нужда от чужда помощ, необходимостта от предпазване на крака от натоварване, битовите неудобства при поддръжка на дома и личната хигиена, притесненията, че се налага ангажиране помощта на възрастната му майка, са негативни изживявания за ищеца, които следва да се приемат за значителни, съществено влошаващи качеството му на живот и на осн.чл.52 от ЗЗД съдът е приел по справедливост на сумата 100 000 лв., при отчитане и на инфлационните процеси в страната през посочения период от време, като е посочил, че следва да се прецени има ли основания за изключване или намаляване на отговорността. Съдът в тази насока е приел, че се установяват по категоричен начин грубо нарушение на правилата за безопасност по време на работа от страна на ищеца, а именно-при изрично обособени и разчертани с контурни линии в зелен и червен цвят маршрути за движение на пешеходци и електрокари, фигуративно изобразени символи, пешеходни пътеки, предупредителни и забранителни табели, същият се е движил в участък, забранен на пешеходци и въпреки немалкия габаритен размер на електрокара и светлинна сигнализация по време на неговото движение, пресякъл трасето на последния и левият му крак попаднал между гумата и калника на електрокара. Действително, ищецът се е връщал от изпълнение на служебна задача, след като поставил баркод на палет със стъкло, но е следвало да го стори по указания за пешеходци маршрут, т.е. да пресече трасето на електокара на около 10 метра разстояние от мястото на сблъсъка, а не в абсолютната зона на движение на електрокари, напълно игнорирайки правилата за собствената му безопасност. От друга страна, въпреки че се е движил по определения му маршрут, водачът на електрокара не е спазил изискването непрекъснато да следи за препятствия по трасето и да съблюдава за опасност от поява на пешеходец, при които обстоятелства, имуществената отговорност на работодателя не може да бъде изключена, на следва да бъде намалена, при разпределение на приноса при превес на вината на пострадалия за резултата 60/40 %. Прието е, че следващото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. следва да бъде намалено на осн.чл.201, ал.2 от КТ за допусната груба небрежност на 40 000 лв., а тъй като работодателят дължи разликата между причинената вреда, от една страна, и от друга-обезщетението по общественото осигуряване-чл.200, ал.3 от КТ, което обезщетение по чл.200, ал.3 от КТ допълнително се намалява с получените застрахователни обезщетения по застраховки на работниците-чл.200, ал.4 от КТ, то от определеното обзщетение в размер на 40 000 лв. следва да се приспаднат сумите: 21 395 лв.( 60 % от недължимо платените от работодателя медицински и транспортни разходи по лечението) и получените от „ЗАД Алианц България"АД по трудова злополука общо 2 168.81 лв.(без 476.66 лв. мораторна лихва върху последната главница, тъй като към момента на споразумението от 23.11.2023г. работодателят няма вземане към работника, което да е ликвидно и изискуемо-нито е заплатил обезщетение за неимуществени вреди, нито е определена разликата по чл.200, ал.3 от КТ). В изложенията на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и към двете касационни жалби се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, относно принципа за справедливост при определянето на обезщетението за неимуществени вреди. По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора пред ВКС, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, състав на ВКС