Определение № 13 от 06.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5661/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 2628 от 21.04.2015 година по гр.д. № 9116/2014 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 14.10.2013 г., допълнено с решение от 04.04.2014 г. по гр.д. № 57194/2012 г. на Софийски районен съд в частта му, с която производството по предявените от Д. Л. Б. от [населено място] против [фирма] в несъстоятелност искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД е прекратено по отношение на претенциите за трудово възнаграждение от 2984.06 лева за периода от 01.07.2009 г. до 01.09.2010 г. и за обезщетение за забава в размер на законната лихва от 527,77 лева. В решението е прието за установено, че в периода 01.07.2009 г. – 24.01.2012 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ със заповед от 24.01.2012 г. Прието е, че претендираното вземане за трудово възнаграждение е прието от съда по несъстоятелността, където ищецът е вписан под № 75 в списъка на приетите вземания, съставен на 01.03.2011 г., с което отговорността на ответното дружество да изплати тази сума е безусловно ангажирана. Прието е, че след като в производството по несъстоятелността вземането е признато и липсва спор относно размера му, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на същото вземане по исков ред, поради което производството по делото в тази му част е прекратено като недопустимо. Касационната жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Д. Л. Б. от [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК по въпросите следва ли съдът да зачете направеното от ответника признание за дължимост на претендираното вземане и да се произнесе по съществото на делото, независимо от приемане на вземането в производството по несъстоятелност. Поддържа се, че така повдигнатите въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 199 от 05.10.2011 г. по гр.д. № 1171/2010 г. ІІ г.о.; решение № 830 от 06.11.2009 г. по гр.д. № 1809/2008 г. І г.о. и определение № 1526 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 1054/2011 г.на СГС, в което е прието, че откриването на производство по несъстоятелност не е процесуална пречка за провеждане на съдебно производство по трудов спор. Ответникът по касационната жалба М. С.” АД в несъстоятелност не взема становище. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Въпросът следва ли съдът да зачете направеното от ответника признание на претендираното вземане не е обуславящ изхода на делото. Съдът е формирал извод за липса на правен интерес от предявената претенция с оглед приемането и в производството по несъстоятелност без да обсъжда дали ответникът по иска е признал претендираното от ищеца вземането в рамките на трудовия спор. Предвид неотносимостта на въпроса към решаващите изводи на въззивния съд за недопустимост на претенцията, доводът за противоречие с практиката на Върховния касационен съд се явява неоснователен. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на противоречие между изводите на съда за недопустимост на претенцията и тези, формирани в приложеното определение № 1526 от 02.02.2011 г. по гр.д. № 1054/2011 г.на СГС, воден от което