Определение № 671 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 06.11.2012г. по гр.д.№ 235 / 2012г., с което ОС Силистра е уважил иск с правно основание чл.128 КТ. Жалбоподателят – РПК “Н.” чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил РПК „Н.” [населено място] да заплати на В. Г. сумата 8875,78 лв., от които 7714,12 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода месец май 2009г. до 21.03.2011г., ведно със законната лихва от 07.12.2012 г. до изплащането, 1161,66 лв. обезщетение за забавено плащане и е отхвърлил исковете в останалата част, Присъдено е било и обезщетение за неплатен отпуск в размер на 1663, 20 лева, в която част решението като необжалвано е влязло в сила. Прието е за установено, че ответникът по жалба и жалбоподателят са сключили трудов договор на 10.06.2008г, за длъжност “компютърен асистент” и уговорено трудово възнаграждение в размер на 500лева. Установено е също така, че последното е прекратено със Заповед №1/11.04.2011г.. на основание чл.190, ал.1, т.2 и 7 КТ, но производство по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 -3 КТ, поради изтичане на преклузивния срок е прекратено с влязло в сила определение от 16.01.2012г. Съдът е приел за установено, че работодателят не е доказал плащане лично на ищеца срещу подпис - по ведомост или превод по банкова сметка, на работна заплата, независимо, че има установени плащания с разходен касов ордер и други начислени, но неизплатени срещу подпис суми, поради което е приел, че има неизплатено от жалбоподателя на ответника трудово възнаграждение. Като е възприел приетото по делото заключение на вещо лице съдът е присъдил сумата 7 714,12 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 01.05.2009г. до 21.03.2011г., на основание чл.245, ал.2 КТ, както и лихва от 1161,66 лева. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя-работодател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на въпроса може ли с разходни-касови ордери /РКО/ да се удостоверява заплащане и на трудово възнаграждение. Поддържа, че по този въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставения от жалбоподателя въпрос не съществуваща практика и визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване е налице. Предвид изложените съображения, съдът