Определение № 222 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3520/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по подадена от С. Й. В., чрез процесуалния представител адвокат И. И., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийския градски съд, ГО, ІІ „е“ въззивен състав решение № 1264/31.05.2022 г. по в. гр. д. № 8841/2021 г., с което е потвърдено решение № 20085699/03.04.2021 г. на Софийския районен съд, 59 гр. състав, постановено по гр. д. № 14087/2020 г., с което са отхвърлени предявените от С. Й. В. срещу „Икомсълюшънс“ ООД искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ за признаване за незаконно на извършеното със заповед на управителя на дружеството уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа като „оперативен мениджър студио“ и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа в размер на 22 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.03.2020 г., до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изготви самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“; 3. „Решаващият съд, при преценката на събраните гласни доказателства, следва ли да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели /на съдружника М. Х./ пред тези на други?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне поискан с въззивната жалба разпит на свидетел във връзка с оспорванията, твърденията и възраженията на страните, след като новите факти и обстоятелства, които ще се установяват с разпита на свидетеля, са узнати от страната след постановяване на първоинстанционното решение? Длъжен ли е въззивният съд да допусне поискан с въззивната жалба разпит на свидетел във връзка с обстоятелството кога са узнати новите факти и обстоятелства от страната?“. С писмения си си отговор ответникът по касацията „Икомсълюшънс“ ООД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна и процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си Софийският градски съд е приел, че страните в производството са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор за неопределено време, като касаторът е заемал длъжността „оперативен мениджър студио“. Работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Ищецът В. поддържал, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като трудовата му функция е продължавало да се изпълнява и след уволнението му. Констатирано е, че с действалото към момента на уволнението на ищеца щатно разписание, заеманата от него длъжност „оперативен мениджър студио“ - 1 щатна бройка, е съкратена и не е предвидено разкриването на нови щатни бройки. В трудовия договор от 16.05.2019 г., сключен между ищеца и дружеството, изрично е удостоверено, че на В. е връчена длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, като не са ангажирани доказателства за постигнато писмено съгласие между страните за изменение на трудовата му функция. Констатирано е, че описаните в длъжностната характеристика задължения на служителя, кореспондират с ангажираните по делото гласни доказателства. Посочено е, че съгласно показанията на свидетелите М. Ц., В. П. и М. Х., В. е осъществявал организационни и ръководни функции, обучение на новопостъпили служители, поддържал е контакт с доставчиците на техника. Прието е, че макар свидетелите М. Ц. и В. П. да дават показания, че ищецът е изпълнявал и други дейности, свързани с инсталирането на фотороботи, помощ при поддръжка, инсталиране на мрежи, снимане с фотоапарат, обработване и файлове, това не може да обоснове извод за възлагане на различни от уговорените трудови функции, доколкото не е спазен установеният в нормата на чл. 119 КТ ред. Излагат се съображения, че наличието на възложени ръководни и организаторски функции произтича и от самото наименование на заеманата от ищеца длъжност, в каквато насока са и описаните в длъжностната му характеристика основни трудови задължения. Формиран е решаващ извод, че доводите на касатора, че е изпълнявал трудови функции като останалите служители, а не мениджърски, са неоснователни и противоречат на ангажираните по делото доказателства. Прието е, че съкращаването на щата относно заеманата от ищеца длъжност е реално, като към момента на уволнението на ищеца длъжността „оперативен мениджър студио“ е премахната. Налице е е решение за съкращаване на щата, взето по надлежния ред, от компетентен орган – постановена е заповед на управителя на ответното дружество. Посочено е, че е без значение дали решението за съкращаване на щата е взето на 22.01.2020 г. или на 21.01.2020 г., след възникнал конфликт с участието на ищеца, тъй като правно релевантно е обстоятелството, че е налице валидно взето по надлежния ред решение от компетентния орган за съкращаване на щата, което предхожда уволнението на ищеца. Посочено е, че на ищеца е връчена заповедта на управителя на ответното дружество за съкращаване на щатната бройка за заеманата от него длъжност заедно със заповедта за уволнение – обстоятелство, което е отделено като безспорно в отношенията между страните с определение на съда. Посочено е, че мотивите на работодателя за съкращаване на щатната бройка, заемана от ищеца, не подлежат на правораздавателен контрол, поради което е без значение за законността на уволнението дали решението е продиктувано от възникналия конфликт с ищеца или е последица от необходимост за реорганизация на работата и за повишаване на ефективността й. Изложени са мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съобразено е, че съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС при съкращаване в щата на единствената щатна длъжност, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг, заемащ близка или сходна длъжност. Посочено е, че работодателят е уволнил служителя, който е заемал единствена щатна бройка за длъжността „оперативен мениджър студио“ и няма задължение да извършва подбор като упражненият от работодателя избор да не е извършва подбор чрез включване на служители с близки или сходни длъжности, не подлежи на правораздавателен контрол и няма отношение към законността на обжалваното уволнение. Формиран е решаващ правен извод, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, като е налице съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а искът за отмяна на уволнението като незаконно и на акцесорните искови претенции за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, са неоснователни. По основанията за допускане на касационно обжалване: В изложението по чл.284, ал.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС. Въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първия и по втория процесуалноправни въпроса. Така формулираните въпроси обуславят изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви по направените във въззивната жалба доводи и възражения. Доводите за необсъждане на всички представени доказателства се свеждат до оплакване за неправилност на крайния извод на въззивната инстанция, като доколкото се касае до оплакване за твърдяно неточно интерпретиране на факти, а не за същинска липса на мотиви, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието по см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по същество на въззивното решение. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по третия процесуалноправен въпрос. Поставеният въпрос не непокрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване, като не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Решаващият извод на съда относно наличието на реално съкращаване на щата не се базира на показанията на свидетеля М. Х., а на извода за наличие на валидно взето решение по надлежния ред и от компетентния орган за съкращаване на щата, което решение предхожда уволнението на ищеца. Дали това решение е взето на 21 или на 22 януари 2020г. е без правно значение, след като то е било налично към датата на уволнението- 23.01.2020г., на която дата е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Поставеният от касатора въпрос насочва към преценка на извършения от въззивния съд анализ на доказателствения материал. При тази преценка касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд правилно е възприел фактите и доказателствата по делото, т.е. дали решението е правилно с оглед основанията по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване, която преценка обаче не може да се извърши във фазата по чл.288 ГПК. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване във връзка с четвъртия поставен въпрос. Така формулирания въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. В практиката на ВКС трайно се приема, че разпоредбата на чл. 266, ал.2,т.1 ГПК дава възможност по изключение във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат нови доказателства само ако страната не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. За да се допусне събиране на ново доказателство страната трябва да обоснове именно невъзможността си да узнае, посочи и представи тези доказателства своевременно пред първата инстанция. Целта на закона е да се допуснат само доказателства, чието неприобщаване към делото се дължи на обективни причини, а не на небрежността на страната. Преценката на съда дали са налице такива обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Допустимо е съдът да събере доказателства за установяване посочените по-горе законови предпоставки за ангажиране на нови доказателства. Когато сочените нови доказателства представляват показания на свидетел, то страната следва да установи, че не е знаела, че това лице има възприятия за юридически или доказателствени факти от значение за делото, или че е била възпрепятствана да ги посочи като свидетели и да осигури разпита им. В случая, мотивираният отказ на въззивнният съд да допусне до разпит искания с въззивната жалба свидетел е съобразен с тази практика, като съдът е взел предвид, че моментът на връчване на заповедта, отделен като безспорен от първоинстанционният съд с протоколно определение от 01.10.2020г., не се нуждае от доказване, а проведения разговор между законният представител на дружеството и трето лице няма отношение към спорния предмет. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1264/31.05.2022 г. на СГС, ГО, ІІ „е“ въззивен състав по в. гр. д. № 8841/2021 г. По съдебните разноски: С оглед изхода на спора, С. Й. В. следва да бъде осъден да заплати на „Икомсълюшънс“ ООД направените и в касационното производство разноски в размер на 2640лв.- заплатен адв. хонорар. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV ГО,