Определение № 296 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 254/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. К. против определение № 57 от 6. 02. 2012 г. по гр. д. № 1772/2011 г. на ВКС, ІV г.о., с което е върната подадената от същия касационна жалба против решение № 345 от 20. 10. 2011 г. по гр. д. № 770/2011 г. на Великотърновския окръжен съд. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Ответната страна по частната жалба [фирма], чрез процесуалния си представител, поддържа законосъобразност на атакуваното определение и иска потвърждаването му. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съответства на изискванията на чл. 275, ал.2 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от А. Б. К. касационна жалба против решение № 345 от 20. 10. 2011 г. по гр. д. № 770/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 377 от 12. 04. 2011 г. по гр. д. № 4521/2010 г. на Великотърновския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Б. К. против [фирма] иск по чл. 213, ал. 2 КТ, за присъждане на сумата 3950 лв. обезщетение за незаконно отстраняване от работа за периода 16. 03. 2009 г. – 8. 07. 2010 г. В мотивите към определението е прието, че касационната жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й в сила от 21. 12. 2010 г., тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по иск с цена под 5000 лв. Така постановеното определение от друг тричленен състав на Върховния касационен съд е законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на касационната жалба /27. 06. 2011 г./ и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. са изключени от касационен контрол. В случая исковото производство, по което е постановено обжалваното съдебно решение, е имало за предмет иск с правно основание чл. 213 КТ с цена 3950 лв. Касационната жалба е била подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са били налице основания за прекратяване на образуваното по нея касационно производство. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение