Определение № 51 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 203/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е въззивно решение от 12.10.2015 г, по гр.дело № 205/2015 г по описа на Окръжен съд-Монтана, в частта с което е отменено решението на районен съд-М. от 28.5.2015 г по гр.дело № 62/15 г и вместо него е постановено друго като са отхвърлени предявените от В. А. И. срещу /фирма/ искове по чл.225 ал.1 от КТ за сумата 2819, 40 лв-обезщетение за оставане без работа в 6-месечен срок от уволнението и иск по чл.224 ал.1 от КТ за сумата 469, 90 лв, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Жалбоподателката В. А. И. чрез процесуалния си представител адв.Н. Г. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационната жалба не следва да се разглежда по същество. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение на Монтански районен съд, с което са уважени предявените от В. А. И. срещу /фирма/ обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на работа, а е отхвърлил исковете по чл.225 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ като неоснователни.Решението в частта, с която исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ са уважени е влязло в сила.Касационната жалба от ищцата е подадена единствено срещу решението в частта, с която исковете по чл.225 ал.1 от КТ за сумата 2819, 40 лв и по чл.224 ал.1 от КТ за сумата 469, 90 лв са отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, като е взе предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Тъй като в случая обжалваното решение на въззивния съд е по искове, чиято цена е под 5 000 лв касационното производство е недопустимо. Предвид изложените съображения, съдът