Определение № 4155 от 25.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3571/2022 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 261776/27.07.2022 г., подадена от ищеца Л. Г. К., чрез адв. Н. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 93/18.05.2021 г. по в. гр.дело № 147/2021 г. на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него решение № 260598/18.12.2020 г. по гр.дело № 3632/2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Л. Г. К. против Потребителна кооперация”Вит-91”, [населено място], искове както следва: иск по чл.242,вр.чл.128 КТ за заплащане на сумата от 6842.68 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 23.11.2018 г., иск по чл.245,ал.2 КТ, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2022.39 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.09.2017 г. до 03.08.2020 г., иск по чл.222,ал.3 КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., неизплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, иск по чл.224,ал.1КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., представляваща обезщетение за 40 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017 и 2018 г., иск по чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата от 436.67 лв., представляваща внесени собствени средства за заплащане на данъци в касата на ответната кооперация на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. В молбата са изложени твърдения за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Плевенския районен съд в посочената част на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК – открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му и с които молителят не е могъл да се снабди своевременно – удостоверение за декларирани данни изх. № 150192203087623/19.07.2022 г., издадено от НАП ТД Велико Търново, Справка – данни за осигуряване по ЕГН за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2018 г. на Л. Г. К., издадена от НАП ТД Велико Търново. От тези доказателства според молителя се установява, че същият като председател на ПК”Вит-91”, [населено място] е работил по трудово правоотношение. Сочи, че посочените писмените доказателства не са били известни на съда, нито на молителя, тъй като ги е получил при събиране на други доказателства във връзка с друга административна процедура. Поддържа, че от тези доказателства ще се променят решаващите изводи в първоинстанционното решение за липса на трудово правоотношение между молителя и ПК”Вит-91”, [населено място]. Искането е да се отмени влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд и потвърденото с него решение на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.242, вр. чл. 128 КТ, по чл.245,ал.2 КТ, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД, по чл.222,ал.3 КТ, по чл.224,ал.1 КТ и по чл.61 ЗЗД. Ответникът по молбата за отмяна Потребителна кооперация „Вит-91”, [населено място] в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на молбата за отмяна като просрочена и за неоснователност по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 260598/18.12.2020 г. по гр.дело № 3632/2020 г. на Плевенския районен съд е осъдена ПК „Вит-91”, [населено място] да заплати на Л. Г. К. сумата 1500 лв., представляваща дялова вноска в ответната кооперация, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Л. Г. К. против ПК”Вит-91”, [населено място] както следва: иск по чл.242,вр.чл.128 КТ за заплащане на сумата от 6842.68 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 23.11.2018 г., иск по чл.245,ал.2 КТ, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 2022.39 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.09.2017 г. до 03.08.2020 г., иск по чл.222,ал.3 КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., неизплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, иск по чл.224,ал.1 КТ за заплащане на сумата от 1397.40 лв., представляваща обезщетение за 40 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017 г. и 2018 г., иск по чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата от 436.67 лв., представляваща внесени собствени средства за заплащане на данъци в касата на ответната кооперация. С решение № 93/18.05.2021 г. по в.гр.дело № 147/2021 г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение № 260598/18.12.2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. Г. К. против ПК”Вит-91”, [населено място] искове както следва: по чл.242,вр.чл.128 КТ, по чл.245,ал.2 КТ, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД, по 222, ал.3 КТ, по чл.224,ал.1 КТ, по чл.61 ЗЗД. С определение № 315/27.04.2022 г. по гр.дело № 4264/2021 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенския окръжен съд № 93/18.05.2021 г. по в.гр.дело № 147/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260598/18.12.2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените искове от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, [населено място] за заплащане на сумите както следва: от 6 842.68 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.08.2017 г. до 23.11.2018 г. на основание чл.242 КТ, вр.чл.128 128 КТ, от 2 022.39 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.09.2017 г. до 03.08.2020 г. на основание чл.245 КТ, вр.чл.86 ЗЗД. Със същото определение е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от Л. Г. К. срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 93/18.05.2021 г. по в.гр.дело № 147/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № 260598/18.12.2020 г. на Плевенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, [населено място] за заплащане на сумите както следва: 1397.40 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения на основание чл.222,ал.3 КТ; 1 397.40 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2017 г. и за 2018 г. на основание чл.224,ал.1 КТ и е прекратено производството по делото в тази част. Решението на Плевенския районен съд по гр.дело № 3632/2020 г. в частта, по предявения иск от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, [населено място] с правно основание чл. 61 ЗЗД е влязло в сила на 18.05.2021 г. Решението на Плевенския районен съд по гр.дело № 3632/2020 г. в частта, по предявените искове от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, [населено място] с правно основание чл. 242 КТ, вр.чл.128 КТ, по чл.245 КТ, вр.чл.86 ЗЗД е влязло в сила на 27.04.2022 г. Решението на Плевенския районен съд по гр.дело № 3632/2020 г. в частта, по предявените искове от Л. Г. К. срещу ПК”Вит-91”, [населено място] с правно основание чл.222,ал.3 КТ, чл.224,ал.1 КТ е влязло в сила на 21.05.2022 г. Молбата на Л. Г. К. е за отмяна на влязлото в сила решение на Плевенския окръжен съд по в.гр.дело № 147/2021 г. и потвърденото с него решение на Плевенския районен съд по чл.дело № 3632/2020 г. само в частта, с която са отхвърлени предявените искове на молителя срещу ПК”Вит-91”, [населено място] с правно основание чл.242,вр.чл.128 КТ, чл.245,ал.2 КТ, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.222,ал.3 КТ, чл.224,ал.1 КТ, чл.61 ЗЗД. Съдът намира, че молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК. В същата е мотивирано основание за отмяна по чл.303,ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение