Определение № 60844 от 21.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 261 535/16.03.2021 година, подадена от „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД, против решение № 32/12.02.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 37/2021 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Сливен е потвърдил първоинстанционното решение № 872/09.12.2020 година на Районен съд Сливен, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2742/2020 година в частта му, с която по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Г. И. И. от длъжността „оператор контактен център“ в звено „Инкасо“, извършено със заповед № 56/20.08.2020 година на Управителя на „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 21.08.2020 година, като И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и дружеството е осъдено да му заплати сумата от 2411.87 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 21.08.2020 година до 01.12.2020 година включително, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска 31.08.2020 година до окончателното плащане. В подадената от „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Г. И. И. против дружеството искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Сливен по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Г. И. И. е подал отговор на същата с вх. № 261 964/13.04.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 32/12.02.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 37/2021 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД е било уведомено за обжалваното решение на 12.02.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 261 535/16.03.2021 година, но е подадена по пощата на 12.03.2021 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Сливен е приел за безспорно, че Г. И. И. бил работил във „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД по трудово правоотношение на длъжността „оператор контактен център“ в звено „Инкасо“ за периода от 09.09.2014 година до 21.08.2020 година, когато било прекратено трудовото му правоотношение. Прекратяването било извършено със заповед № 56/20.08.2020 година на Управителя на дружеството, в която като правно основание била посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ-спиране на работа за повече от 15 дни. В отправеното до И. предизвестие № 35/20.08.2020 година било посочено, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено поради спиране на работата на звено „Инкасо“, съгласно заповед № РД-07-377/27.07.2020 година и заповед № РД-07-247/14.05.2020 година, в което звено попадала заеманата от него длъжност. Въззивният съд е изложил мотиви, че следвало изрично да се посочи, както правилно бил приел в мотивите си и първоинстанционния съд, че работодателят не бил ангажирал по делото абсолютно никакви доказателствени средства в подкрепа на твърденията си в отговора на исковата молба относно предприети мерки във връзка с въведеното в страната извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година и с въведените със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение мерки, ограничения и нови законодателни решения, в т. ч. в областта на трудовото и осигурителното законодателство и връзката между тях и прекратяването на трудовото правоотношение на Г. И. И.. Тежестта на доказване на законността на уволнението се носела изцяло от работодателят-ответник в първоинстанционното производство, който следвало по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установи наличието на посоченото в атакуваната заповед основание за уволнение-спиране на работа за повече от 15 работни дни, в т. ч. твърденията си, направени с отговора на исковата молба за спиране/преустановяване работата на част от звено „Инкасо“, към която се числяла длъжността на И., както и работата на самия И.. Първоинстанционният бил е разпределил правилно доказателствената тежест, указал бил изрично тежестта на работодателя относно тези факти и му бил указал изрично, че не сочи доказателства за тях. Нито в дадения срок за ангажиране на доказателства по чл. 312, ал. 2 от ГПК, нито след това в хода на първоинстанционното производство поради евентуални особени непредвидени обстоятелства, работодателят не бил ангажирал абсолютно никакви доказателства в тази насока. Същият не бил представил и изисканите му с нарочно определение по реда на чл. 190 от ГПК заповеди относно предприетите мерки и преустановяване работата на звеното. С оглед неизпълнението на основното си процесуално задължение, „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД следвало да понесе своеобразната санкция на тежестта на доказване и съдът следвало да приеме за несъществуващи фактите, които дружеството-ответник не било установил с годни доказателствени средства. Въззивният съд е посочил, че следвало да се отбележи, че пасивното процесуално поведение на „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД не можело да се санира със събраното по искане на другата страна-Г. И. И. доказателствено средство-заключение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-икономическа експертиза. В констативната част за заключението били посочени редица заповеди, издадени от управителя на „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД, като за някои от тях било посочено и отчасти за какво се отнасят, но в тази насока и част заключението не било годно доказателство за установяване на посочените обстоятелства, които можели да се установят само с представянето и нарочното приемане по делото на въпросните заповеди, с оглед принципа на непосредствеността. Пропускът на страната за ангажиране на доказателства не можел да се замени с откъслечното пресъздаване на въпросните заповеди от страна на вещо лице, още повече, че поставените му задачи били в друга насока. С оглед на това, въззивният съд намирал уволнението за незаконно и като такова същото следвало да се отмени, както правилно бил процедирал първоинстанционния съд съд, макар и по други съображения, част от които въззивният състав не споделял. Действително, за времето на обявено извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 година и обявената с решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 година извънредна епидемична обстановка на територията на Република България трудовите договори можели да бъдат прекратявани на всички основания уредени в КТ, в т. ч. и посоченото от работодателя такова по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, но при спор, работодателят бил длъжен да установи по безспорен начин наличието и законосъобразността на приложеното от него конкретно уволнително основание. Въззивният съд не следвало да се спира на възраженията за неправилност на аргументите на първоинстанционния съд, основани на ЗМДВИП и за неправилно възприемане на понятията спиране на работа и престой и приложимостта им в случая. Твърдението на „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД за връзката и по-точно следствието на уволнението на И. от преустановената работа по чл. 120в от КТ на част от звено „Инкасо“, към която била и неговата длъжност, съответно за преустановяване с нарочна заповед само на неговата работа след изтичане срока на отпуска му поради временна неработоспособност, както се твърдяло в отговора на исковата молба, останали изцяло недоказани, поради което и не следвало да излага съображения относно измененията в законодателството, правата и възможностите на работодателите във връзка с обявеното в страната извънредно положение и мерките, въведени със ЗМДВИП. Във връзка с възраженията на „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД за произнасяне на първоинстанционния съд по незаявени доводи-възражение за недобросъвестност на работодателя, следвало да се отбележи, че същите били основателни. Действително, И. нито с исковата молба, нито в хода на първоинстанционното производство, не бил заявявал такова възражение за нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ. Позоваването на такова незаявено възражение било процесуално неправилно и въззивният съд не споделя правните изводи първата инстанция в тази насока. Въпреки това, като краен резултат и въз основа на заявен от Г. И. И. и разгледан и от първоинстанционния съд довод-незаконосъобразност на уволнението, с оглед неустановяване на основанията, предвидени в закона за законосъобразното упражняване на правото на работодателя на уволнение, то първоинстанционното решение следвало да се потвърди. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД е поискало обжалваното решение на Окръжен съд Сливен да бъде допуснато до касационно обжалвано по правния въпрос за това въз основа на кои доказателства следва да се формира фактическата обстановка, в частност има ли значение за преценка на основателността на въззивната жалба, чия е била доказателствената тежест за представяне на съответните доказателства. Твърди се, че въззивният съд е дал разрешение на този въпрос в противоречие с приетото в решение № 63/28.06.2019 година, постановено по гр. д. № 2296/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., в което било посочено, че съдът основава решението си след преценка на всички правно релевантни факти, без да се отдава значение по чия инициатива са събрани доказателствените средства и чия е била доказателствената тежест за представяне на съответните доказателства. Съставът на Окръжен съд Сливен бил приел обратното като посочил, че спирането на работата не може да бъде доказвано с поискани от ищеца доказателствени средства, поради което бил налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Така поставения въпрос обаче не обосновава допускането на исканото от „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД касационно обжалване. Въззивният съдебен състав е приел, че твърденията на дружеството за спиране на работата са недоказани, не защото заключението на вещото лице (в което според дружеството се съдържали доказателствата за тези твърдения) е било дадено по поискана и допусната по искане на И. съдебно-икономическа експертиза, а защото с оглед характера и обхвата на това средство е приел, че то не е годно да установява тези факти. Експертизата е доказателствено средство, чрез което съдът получава информация относно спорните въпроси по делото, за изясняването на които са необходими специални знания, с които съдът не разполага. Затова същата не може да бъде използвана за събиране на писмени доказателства и чрез нея не може да се установява тяхното съществуване и съдържание, макар и то или част от него да е възпроизведено в заключението на вещото лице. С оглед на това така поставения въпрос не обосновава допускането на въззивното решение на Окръжен съд Сливен на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД е поискало въззивното решение на Окръжен съд Сливен да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК без да разграничава на коя от трите уредени в разпоредбата хипотези основава искането си. Не са изложени обаче твърдения, които да сочат на вероятна нищожност или недопустимост на решението, а такива не се констатират и при извършването на служебната проверка за това от настоящия съдебен състав. По отношение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно очевидна неправилност то поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените от „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Сливен. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2 от ГПК, предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 32/12.02.2021 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 37/2021 година, по подадената против него от „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД, касационна жалба с вх. № 261 535/16.03.2021 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД ще трябва да заплати на Г. И. И. сумата от 300.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение