Определение № 380 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 563/2021 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Община Опан срещу решение № 242/02.11.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № 3068/2020 г. на Старозагорския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 757/03.07.2020 г., изменено в частта му за разноските с определение от 07.08.2020 г., постановени по гр. дело № 587/2020 г. на Старозагорския районен съд, са уважени, предявените от Д. С. Ч. срещу общината-жалбоподател, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, а именно – отменено е, като незаконосъобразно, уволнението на ищцата, извършено със заповед № 35/09.12.2019 г. на кмета на ответната община-касатор, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните; и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт – икономическо развитие, образование и култура“ при общината-жалбоподател; в тежест на последната са възложени разноските и държавна такса по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на общината-жалбоподател, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) възможно ли е при извършена реорганизация на щатното разписание и при сформирана нова длъжност и нововъзникнали изисквания за образователен ценз за новата длъжност, да се прекратят трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, вместо по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ; 2) законосъобразно ли е уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, при което заповедта за уволнение е мотивирана, като е посочена правната норма – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, както и словом е изписано, коя от двете хипотези е приложима – дали липсата на образование или липсата на професионална квалификация за изпълняваната работа, без да се конкретизира какво ново образование или професионална квалификация е необходимо за заеманата длъжност; 3) дали при отпадане на функциите на една длъжност и разпределението им между другите длъжности, когато на мястото на отпадналата длъжност е създадена нова, с различни функции, но на практика няма съкращаване на щатното разписание, е налице реорганизация на дейността или съкращаване на щата; и 4) кои са отличителните признаци на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, и какво е съотношението между тях. По отношение на първите два правни въпроса общината-касатор навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил първия въпрос в противоречие с решение № 664/15.11.2010 г. по гр. д. № 192/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а втория въпрос – в противоречие с решение № 295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 838/13.11.2009 г. по гр. д. № 288/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Във връзка с останалите два правни въпроса жалбоподателят иска съдът да спре касационното производство до постановяване на тълкувателно решение, съответно – по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС и по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГК на ВКС. Общината-касатор навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като в тази връзка поддържа, че окръжният съд неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, „като въвел ново изискване за мотива на уволнението“, а именно – посочване на конкретното образование, което трябва да притежава уволненият служител/работник. Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. Ч., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установено по делото следното: По силата на трудов договор от 11.01.2019 г. и допълнително споразумение към него от 12.07.2019 г. ищцата е заемала при ответната община-касатор процесната длъжност „главен експерт – икономическо развитие, образование и култура“ в дирекция „ТРИПЕИ“ по безсрочно трудово правоотношение. Съгласно утвърденото към датата на сключване на трудовия договор щатно разписание, изискванията за заемане на длъжността са били следните: образователна степен – висше образование – професионален бакалавър; професионална област: икономика, публична администрация, стопанско управление; професионален опит от 2 години. Съгласно длъжностната характеристика, основната цел на процесната длъжност е да осигурява осъществяването на дейността на общината в областта на икономическото развитие, ЗПУО и ЗНЧ, като в тази връзка служителят следва да подготвя и участва в дейността на икономическите политики на общината, участие в дейностите по предучилищно и училищно образование на децата и участие в културната дейност, общински, областни и национални културни мероприятия, като в тази насока са и преките задължения на заемащия я служител. Между страните е безспорно, че ищцата има висше образование, образователна степен бакалавър по специалността „предучилищна педагогика“. Със заповед № 381/06.12.2019 г. кметът на ответната община е утвърдил ново щатно разписание, считано от 09.12.2019 г., съгласно което в дирекция „ТРИПЕИ“ на мястото на процесната длъжност е била създадена длъжността „главен експерт – управление на собствеността и събиране на вземания“, за заемането на която са били въведени следните изисквания: висше образование – професионален бакалавър; професионална област: икономика, публична администрация, стопанско управление; професионален опит от 2 години. Съгласно длъжностната характеристика, основната цел на тази длъжност е осигуряване на дейността на общината в областта на ЗОС, ЗЗД и ГПК, ефективното стопанисване на общинската собственост и осъществяване на контрол за ползването на имотите на територията на общината; реализиране стопанската политика на общината в частта ѝ за събиране на просрочени задължения, като в тази връзка служителят следва да контролира управлението на общинската недвижима собственост, да съхранява и актуализира информацията за общинската недвижима собственост; да участва при разработването на нормативната уредба на общината, свързана с общинската собственост и стопанската политика; да контролира изпълнението на сключените договори, касаещи общинска собственост; да анализира и определя правните перспективи за събиране на просрочените задължения, в това число и по съдебен ред, както и да извършва оценка на икономическото въздействие от събирането на задълженията, като в тази насока са и предвидените преки задължения на заемащия я служител. С процесната заповед № 35/09.12.2019 г. на кмета на общината-касатор, връчена на ищцата на същата дата, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а като причини за прекратяването в заповедта са посочени: промяна в длъжностното разписание на общинската администрация; служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната длъжност. При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Приел е, че за да е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е необходимо след възникване на трудовото правоотношение с работника/служителя, работодателят да е въвел ново, различно от първоначалното изискване, или за необходимо образование за заемане на длъжността, или за необходима професионална квалификация, или едновременно за образование и професионална квалификация, като тази преценка на работодателя не подлежи на съдебен контрол, освен при злоупотреба с право. Приел е също, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следва да посочи ясно и конкретно основанието за прекратяване – дали се касае за промяна в изискването за образование; в промяна на изискването за професионална квалификация, или в изискванията и за двете, и в какво се изразява тази промяна. Съдът е посочил, че това е необходимо с оглед упражняване на правото на защита от страна на работника/служителя срещу незаконно уволнение, и липсата на подобна конкретизация води до немотивираност на заповедта и обуславя незаконност на извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение. По тези съображения въззивният съд е намерил, че в случая работодателят не е мотивирал надлежно процесната заповед за уволнение, тъй като в нея не е посочено в какво се изразява промяната в изискването за образование, т.е. какво ново образование е било предвидено за заеманата от ищцата процесна длъжност, което тя да не притежава. На следващо място окръжният съд е изтъкнал, че при съпоставяне на изискванията за заемане на процесната длъжност „главен експерт – икономическо развитие, образование и култура“ и за създадената на нейно място нова длъжност „главен експерт – управление на собствеността и събиране на вземания“ се установява, че досежно изискуемото образование не е налице промяна в изискването, тъй като и за двете длъжности работодателят изисква висше образование – професионален бакалавър; професионална област: икономика, публична администрация, стопанско управление. На трето място въззивният съд е приел, че за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ следва изменението на изискването за образование и/или квалификация да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност, а ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността, работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед на това и предвид и признанието по делото на ответника-работодател, че с утвърждаването на новото щатно разписание е променил съществено трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност, поради което притежаваното от нея образование не било подходящо за изпълнението на новите ѝ вменени задължения, окръжният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата, а не хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – промяна в изискването за образование, като такова и фактически не е налице. Предвид всички така изложени съображения, въззивният съд е намерил уволнението на ищцата за незаконосъобразно, респ. – предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ – за основателни. Настоящият съдебен състав намира, че при така изложените мотиви към обжалваното решение, няма основания нито за спиране на касационното производство, нито за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Съображенията за това са следните: Въззивният съд по никакъв начин не е обсъждал последния формулиран от страна на общината-касатор материалноправен въпрос (относно отличителните признаци и съотношението между основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ), поради което този въпрос нито е обуславящ правните изводи в обжалваното решение, нито е от значение за изхода на правния спор по делото. Освен това, соченото във връзка с този въпрос, тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГК на ВКС е обединено с тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС – под номера на последното, и по тях вече е постановено тълкувателно решение (ТР) № 4/01.02.2021 г. на ОСГК на ВКС, т.е. – няма основание за спиране на настоящото касационно производство. Също така, правните изводи и съображения на въззивния съд, че за да е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е необходимо след възникване на трудовото правоотношение работодателят да е изменил изискванията за образование и/или професионална квалификация за заемане на длъжността, са в пълно съответствие със задължителните указания и разяснения, дадени в т. 1А и т. 2 от това тълкувателно решение. Третият формулиран от страна на касатора материалноправен въпрос (относно отличителните признаци и съотношението между реорганизация на дейността и съкращаване на щата), също не е обуславящ изхода на делото, тъй като и такъв въпрос не е обсъждан от въззивния съд, нито е бил поставян за обсъждане, а и предметът на правния спор между страните няма нищо общо с този въпрос. Соченото във връзка с него, тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС все още е висящо, но и неговият предмет на тълкуване е относно правото и задължението на работодателя за извършване на подбор по чл. 329 от КТ при основанията за уволнения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, т.е. – също няма никакво отношение към основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, разгледано по настоящото дело; респ. – неоснователно е искането на жалбоподателя за спиране на касационното производство и на това основание. Наред с горното, изводите на въззивния съд, че в случая е налице съкращаване на процесната длъжност – в хипотезата на замяната ѝ с новата длъжност, поради което уволнението на ищцата е незаконосъобразно извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, са в пълно съответствие с трайно установената практика на ВКС – решение № 79/01.06.2018 г. по гр. д. № 3365/2017 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 350/17.01.2013 г. по гр. д. № 75/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 730/29.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 4/04.02.2013 г. по гр. д. № 191/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 423/2011 от 06.01.2012 г. по гр. д. № 1815/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 400/11.05.2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г. на III-то гр. отд. на ВКС и пр. С оглед на това, няма основание касационното обжалване да се допуска и по първия материалноправен въпрос, който е и некоректно формулиран от страна на общината-касатор, тъй като въззивният съд е установил, че в резултат на промяна в щатното разписание на мястото на процесната длъжност е била създадена нова длъжност, но не е установил „нововъзникнали изисквания за образователен ценз“, каквато е постановката на въпроса. Напротив – при сравнението на изискванията за образование и професионална квалификация за двете длъжности съдът е установил, че те са идентични, респ. – изменение на тези изисквания няма. Неоснователно е и позоваването от страна на жалбоподателя във връзка с този въпрос на решение № 664/15.11.2010 г. по гр. д. № 192/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, което също е напълно неотносимо в случая. В него действително (както сочи касаторът) е прието, че когато съществуват повече основания за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят може да избере на кое от тях да го прекрати, като той може да го прекрати и на всички съществуващи основания; в последния случай уволнението е незаконно, ако не е налице нито едно от посочените основания. Това разрешение обаче се отнася до основания за уволнение, които не са несъвместими и взаимноизключващи се, например – тези по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ (закриване на част от предприятието, съкращение на щата и намаляване обема на работа). Съгласно посочената по-горе константна практика на ВКС, процесното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е несъвместимо със съкращаването на щата и наличието на последното – в хипотезата на замяна на една длъжност с друга – изключва възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение поради изменение на изискванията за образование и/или професионална квалификация за заемане на длъжността, поради което същото е незаконосъобразно. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория материалноправен въпрос в изложението към касационната жалба – относно мотивирането на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Съгласно приетото в посочените във връзка с този въпрос от касатора, решение № 295/29.03.2017 г. по гр. д. № 1178/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 838/13.11.2009 г. по гр. д. № 288/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, в заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ следва ясно да е посочено, че е налице промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация, като други мотиви не са необходими. В първото от тези решения, обективиращо по-новата практика на ВКС, обаче изрично и подробно е разяснено и че уволненият работник/служител следва да е наясно с основанието (причините, конкретните факти, осъществяващи фактическия състав на това основание) за уволнението, преди да заведе иска си по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. При положение, че по настоящото дело нито в заповедта за уволнение е посочено, нито е установено от останалите събрани доказателства, в какво се изразява промяната на изискването за образование, на което ищцата да не отговаря (а дори е установено, че такава промяна в изискванията обективно и няма), то съображенията и изводите на въззивния съд, че процесната заповед за уволнение е недостатъчно мотивирана, не са в противоречие с горната практика на ВКС. С оглед на това, напълно несъстоятелни са и доводите на касатора за очевидна неправилност на тези изводи в обжалваното решение. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК; не е налице и никоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или предл. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от последната разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ѝ в касационното производство, а именно – сумата 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение