Определение № 3584 от 16.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2087/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД/н/, приподписана от адв.П. И., срещу решение № 430/16.07.2025г. по възз.т.д.№ 400/2025г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение от 20.03.2025г. по т.д.№ 2000/2018г. на СГС, с което по предявения от „Селект Моторс Къмпани“ АД/н/ против „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ иск, с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, се признава за установено несъществуването на вземанията на „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ по отношение на „Селект Моторс Къмпани“ АД/н/, произтичащи от договор за банков кредит от 04.02.2013г. и анекси към него, в общ размер 49 455 924.20лв., и договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011г. и анекси към него, в общ размер 27 668 594.09лв.

Касаторът оспорва изводите относно изискуемостта на вземанията на ищеца, за индивидуализиране в достатъчна степен на вземанията на банката в изявленията за прихващане и за липсата на заобикаляне на закона чрез извършените прихващания, както и основаният на тях краен извод за погасяване на процесните вземания чрез извършените прихващания. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на иска. Претендира за присъждане на направените разноски във всички инстанции.

В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Изискуемо ли е вземане на вложител към банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 116 и сл. ЗКИ/отм./? Може ли този вложител да иска изпълнение на вземането си за периода на специалния надзор?

2. Валидно извършено ли е прихващане на вземане и задължение от поставена под специален надзор кредитна институция, извършено през периода на надзора?

3. Необходимо ли е да бъде индивидуализирано в достатъчна степен задължението, което се погасява чрез извършването на прихващане?

4. Получава ли по-висока степен на удовлетворение вложител в банка, който е цедирал своето вземане на трето лице и заедно с това е получил гарантирания размер на влога си по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките, в сравнение с вложител, който не е прехвърлил своето вземане и удовлетворява същото по реда на ЗГВБ и в производството по несъстоятелност по ЗБН? Ако да – представлява ли посочената хипотеза заобикаляне на закона и в частност - реда за удовлетворяване на кредиторите по ЗГВБ и ЗБН?

По първите три въпроса е поддържано основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи за противоречие на даденото разрешение с ТР № 5/2017г. на ОСГТК и решение на САС, евентуално - основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи за липса на съдебна практика. По четвъртия въпрос касаторът поддържа само основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради липса на съдебна практика.

Посочено е бланкетно и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.

С писмен отговор насрещната страна „Селект Моторс Къмпани“ АД /н/, чрез юрисконсулт А. С., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Поддържа, че по първите два въпроса е формирана практика на касационния съд, с която даденото от въззивния съд разрешение е съобразено. Искането е да не бъде допускано касационно обжалване, евентуално – потвърдено обжалваното решение.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

По делото е установено и безспорно следното:

С решение № 637/26.03.2018г. по т.д.№ 897/2017г. на СГС, обявено в ТР на 02.04.2018г., по отношение на „Селект Моторс Къмпани“ АД/н/ е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 29.10.2018г., обявено на същата дата в ТР, това дружество е обявено в несъстоятелност.

С решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 23.06.2014г., „Корпоративна търговска банка“ АД е поставено под специален надзор, на осн. чл.115 ЗКИ, поради опасност от неплатежоспособност, а с решение № 138/06.11.2014г. на УС на БНБ, обявено в ТР на 07.11.2014г., е отнет лиценза му за извършване на банкова дейност. С решение от 22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. на СГС, изменено с решение от 03.07.2015г. по възз.т.д.№ 2216/2015г. на САС, спрямо „Корпоративна търговска банка“ АД е открито производство по несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност, при начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014г.

В срока по чл.685 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Селект Моторс Къмпани“ АД/н/ са предявени от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ процесните вземания, произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011г. и договор за банков кредит от 04.02.2013г., изменени с анекси, и синдикът ги е включил в списъка на приетите вземания, обявен в ТР на 22.05.2018г., под условието, че бъдат уважени исковете на „КТБ“ АД/н/ по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, предмет на т.д. № 771/2016г. и т.д.№ 760/2017г., и двете по описа на СГС. Производството по настоящото дело е спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производствата по посочените дела с влезли в сила решения, с които са отхвърлени исковете на „КТБ“ АД/н/, с правно основание чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, с предмет процесните прихващания.

Подаденото в срока по чл.690, ал.1 ТЗ възражение от „Селект Моторс Къмпани“ АД/н/ срещу списъка за приемане на вземанията е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение по реда на чл.692 ТЗ от 19.09.2018г., обявено в ТР на същата дата.

Производството пред първоинстанционния съд, т.д.№ 2000/2018г., на СГС, е образувано по предявените в срока по чл.694, ал.6 ТЗ от „Селект Моторс Къмпани“ АД/н/ против „КТБ“ АД/н/ главни отрицателни установителни искове, с правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, с предмет вземанията, предмет на определението по чл.692 ТЗ.

По делото не е спорно, че процесните вземания са за дължими главници, лихви и такси по договор за инвестиционен банков кредит от 10.11.2011г. и договор за банков кредит от 04.02.2013г., изменени с анекси. Не се спорва техният размер, както и не е спорно, че в периода от 09.10.- 05.11.2014г. ищецът е отправил изявления за прихващане на процесните вземания с насрещни негови вземания по отношение на банката, които е придобил по договори за цесия и произтичащи от договори за паричен влог и депозити, които изявления са приети и осчетоводени от банката.

При обсъждане на първия спорен по делото въпрос дали наложената мярка по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ по отношение на поставената под специален надзор банка се отразява на изискуемостта на вземането на ищеца по отношение на банката, като едно от условията за прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД, въззивният съд, е съобразил, че вземанията на ищеца са придобити чрез цесии и представляват вземания на вложители по договори за паричен влог по чл.421 ТЗ. Изтъкнал е, че придобитите от ищеца вземания са били изискуеми, дори и влогът да е бил срочен, а, веднъж налична, изискуемостта на вземанията се запазва до края на съществуване на вземането, освен, ако страните не са я предоговорили, каквато хипотеза не е налице. Изложил е принципни съображения; че не съществува възможност вземането да е било изискуемо през определен период от съществуването си, а след това да престане да бъде изискуемо, както и, че законодателят няма власт да променя вече придобитото качество изискуемост на вземането, а той може да променя само последиците от настъпването му. При тълкуване на действието на мярката по чл. 116, ал.2, т.2 ЗКИ съставът на апелативния съд е приел, че същата е относима само към действията на самата банка, насочени към реално изпълнение или негови сурогати, но няма отношения към изискуемостта на задълженията на банката. Изложил е, че всички мерки по специалния надзор касаят единствено самата банка чрез нейните представители, но не могат да засегнат правната сфера на трети лица, дори те да са в правоотношения с банката. В тази връзка е изтъкнал, че предвидената в чл.119, ал.1 ЗКИ санкционна последица от нарушаване на мерките по чл.116, ал.2 ЗКИ – нищожност касае извършените от банката действия и сделки, а не - от нейни кредитори и длъжници. Приел е, че не може да се изведе генерален извод за отнемане на изискуемостта на вземанията на кредиторите към банката и от предвидените в разпоредбите на чл.119, ал.2 и ал.5 ЗКИ ограничителни последици, тъй като това е равнозначно на отнемане на придобити права, което не би могло да се изведе чрез тълкуване, а само - при наличие на изрична разпоредба, а такава в случая липсва. Като е съобразил, че всички мерки в специалния надзор на банката са аналогични на мерките, които се налагат след отнемането на банковата лицензия, за които важат последиците по чл.3, ал.2 и чл.3 ЗБН, въззивният състав е изтъкнал формираната по отношение на последните трайна съдебна практика, че са приложими само към действията на самата банка, но не на нейните кредитори или длъжници. По всички тези съображения е направен извод, че процесните активни вземания не са загубили качеството изискуемост след налагане на мярката по чл. 116, ал.2, т.2 ЗКИ, поради което е било възможно с тях да се извърши прихващане по реда на чл.103, ал.1 ЗЗД.

За да приеме за неоснователно възражението за липса на достатъчна индивидуализация на вземанията на банката в изявленията за прихващане, съставът на апелативния съд е изтъкнал, че не е необходимо пасивните вземания да са определени както по основание, така и по размер, а е достатъчно да са определени по основание и да са определяеми по размер, така, че насрещната страна да разбере срещу какво се прихваща. Посочил е, че в случая в изявленията за прихващане пасивните вземания са описани по основание чрез посочване на съответния договор за банков кредит, а чрез приложението на правилата на чл. 76 ЗЗД и установения в договорите ред за погасяване е възможно да се установи кои от тях са погасени. С тези аргументи е направен извод, че в случая в изявленията за прихващане пасивните вземания са индивидуализирани в достатъчна степен.

За да приеме за неоснователно възражението за заобикаляне на закона чрез процесните прихващания, въззивният състав е изтъкнал, че редът за удовлетворяване на кредиторите по чл.94 ЗБН е приложим само за обявена в несъстоятелност банка, какъвто не е случаят, поради което на разположение на кредиторите на банката са били всички погасителни способи, предвидени в действащото законодателство, включително прихващането. За да приеме, че липсва заобикаляне на чл.4 ЗГВБ, решаващият състав е изложил, че процесните прихващания са извършени преди отнемането на банковата лицензия в период, в който предвиденият в ЗГВБ механизъм за гаранция на вложителите все още не е бил активиран.

Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване.

При служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е недопустимо и/или нищожно. Не се отразява на правния интерес несбъдването на условието, под което са приети вземанията, с отхвърляне на исковете по чл.59 ЗБН с влязло в сила решение.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по всички поставени от касатора въпроси произтича от отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал 1 ГПК. Вторият въпрос от изложението не е значим за крайния изход на спора, тъй като не е предмет на производството валидността на извършените прихващания, съответно в обжалваното решение същата не е обсъждана, а са изследвани оспорените предпоставки по чл.103, ал.1 ЗЗД за извършване на прихващанията. Не е обуславящ първият въпрос по пункт четвърти, тъй като не е коментирана хипотезата, в която вложител в банка е цедирал своето вземане на трето лице и заедно с това е получил гарантирания размер на влога си по реда на Закона за гарантиране на влоговете в банките, и не е сравнявана степента на удовлетворение на този вложител спрямо тази на вложител, който не е прехвърлил своето вземане и удовлетворява същото по реда на ЗГВБ и в производството по несъстоятелност по ЗБН. Останалите поставени въпроси касаят пряко правилността на решението и са израз на несъгласието на касатора с изводите, че наложената мярка по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ не се отразява на изискуемостта на активните вземания, че пасивните вземания са индивидуализирани в достатъчна степен в изявленията за прихващане, и, че процесните прихващания не са извършени за заобикаляне на закона, в частност – на реда за удовлетворяване на кредиторите по ЗГВБ и ЗБН.

Поради липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, не е необходимо да се обсъждат въведените по въпросите допълнителни предпоставки.

Отсъства каквато и да е обосновка на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за което не е достатъчно посочване на законовия текст.

Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване.

С оглед на този изход на спора, на касатора не се дължат разноски. Разноски не се присъждат на ответника, поради липса на искане и доказателства за извършване на такива.

На осн. чл.694, ал.7 ТЗ, касаторът следва да бъде осъден да заплати ДТ по чл.18, ал.2, т.1 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 30лв.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: