Определение № 1142 от 16.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3775/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Максимтрейд“ ЕООД, чрез адв. Б. Б., срещу въззивно решение № 245/25.02.2022 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 2655/2021 г., в частта, с която „Максимтрейд“ ЕООД е осъдено да заплати на С. Н. А. сумата от 6000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, на осн. чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 27.01.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 34,80 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, на осн. чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводните разноски. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна С. Н. А., чрез адв. Д. Н., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. „Дженерали застраховане“ АД, трето лице – помагач на работодателя и касатор „Максимтрейд“ ЕООД не изразява становище. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба в частта срещу въззивното решение, постановено по иск с правно осн. чл. 200 КТ и цена 34,80 лв., както и по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване, е недопустима, на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3 КТ. В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено. В останалата част касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Към касационното производство е присъединено за съвместно разглеждане частно гр.д. № 3774/2022 г. на ВКС. То е образувано по частна жалба на С. Н. А., чрез адв. Д. Н., против определение № 1782 от 11.05.2022 г. на ОС – Варна по чл. 248 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния съд осъдил „Максимтрейд“ ЕООД да заплати на С. Н. А. сумата от 6000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, на осн. чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 27.01.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и съдебноделоводни разноски по делото. Решението е постановено при участието на Дженерали застраховане“ АД - трето лице – помагач на страната на ответника по исковете. За да постанови този резултат, съдът установил, че страните са били в трудовоправна връзка. На 27.01.2019 г. С. А. е бил в командировка, като е нощувал в хотел „Трон компекс“ близо до пътен възел „Петолъчката“, [община]. Вечерта, след вечеря, докато се прибирал в хотела, А. паднал в необезопасена шахта. В резултат претърпял торзионна травма на лявото ходило, призната за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане на НОИ, ТП – Варна. На 28.01.2019 г., при преглед в болнично заведение в [населено място], служителят отказал предложената хоспитализация и оперативно лечение, гипсова имобилизация. На 29.01.2019 г. А. е постъпил на лечение в МБАЛ „Света А. – Варна, с диагноза – счупване на метарзална кост, и е изписан на 01.02.2019 г. след проведено оперативно лечение. На 06.03.2019 г. са отстранени шини и гипсови превръзки. На 10.04.2019 г. е постъпил отново на лечение в болницата, проведено е оперативно лечение (отстраняване от костта на имплантирани уреди, тарзални и метатарзални, 1 бр. киршнерова игла). Изписан е на 13.04.2019 г. С. е бил в отпуск по болест – 8 дни проведено болнично лечение и 90 дни – домашно амбулаторно. Към настоящия момент А. е в добро общо здравословно състояние; няма данни за налагането и провеждането на рехабилитация. Непосредствено след травмата, до имубилизацията, придвижването на пострадалия е било много трудно, тъй като болката била много силна. Съдът намерил, че не е налице съпричиняване по см. чл. 201, ал. 2 КТ. Посочил, че работодателят не е доказал по несъмнен начин, че служителят е употребил алкохол, а още повече, че се касае за умисъл или груба небрежност от негова страна. Намерил, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди следва да се определи н 6000 лв. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: нарушените отговорности, предписани в подписаната от работника длъжностна характеристика, в резултат на което е настъпила трудова злополука, следва ли да доведат до намаляване на отговорността на работодателя, на осн. чл. 201, ал. 2 КТ; следва ли консумацията на алкохол по време на командировка да доведе до намаляване на отговорността на работодателя, на осн. чл. 201, ал. 2 КТ. Въпросите са нетоносими към приетото от съда в обжалваното въззивно решение – изрично е посочено, че не се установява употреба на алкохол от пострадалия, няма каквото и да е заключение, че за А. са съществували „отговорности, предписани в длъжностната характеристика“, че те не са били съобразени от него и, че именно от това е последвало травматичното увреждане. Отделно, само поведение на А., което може да се определи като груба небрежност по см. чл. 201, ал. 2 КТ би могло да доведе до извод за съпричиняване на вредата от негова страна, което значи, че така зададените въпроси, дори и да отговаряха на фактическите заключения на въззивния съд, няма как сами по себе си да дадат отговор по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ. В изложението, без да е поставен правен въпрос, се излагат твърдения за нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като са цитирани решения на ВКС и дадените в тях принципни съображения по тълкуването на цитираните разпоредби. Следва да се посочи, че страната сама и не е изяснила оплакването си за нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК - кои от релевантните, установени по делото обстоятелства счита, че съдът не е взел предвид. Трябва да е ясно, че оплакването, така направено, е бланкетно, а касационната инстанция, която е контролно-отменителна извършва проверка само в рамките на конкретните касационни доводи. Подобна неяснота, при принципно поставен въпрос, също няма как да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че в касационната жалба изобщо няма подобен касационен довод. Съдът няма как да предполага дали според страната има и други доказателства, които въззивната инстанция е трябвало, но не е обсъдила, а още кои са тези установени от съда по делото факти, върху които е трябвало, но не е основал решението си; кои са тези доводи и тези възражения, които страната своевременно е направила, а съдът не е обсъдил. Позоваването на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно задължението на въззивния съд служебно да осигури точното приложение на императивните материалнорпавни норми, като тази му дейност не може да бъде обусловена ог волята на страните, е абсолютно неясно и няма никаква връзка нито с твърдението за нарушение на чл. 12 и чл. 235 ГПК, нито с касационните доводи по чл. 281 ГПК, нито с данните по делото. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение, но сам не сочи на пороци на въззивния съд, които биха могли да попаднат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т., предл. 3 ГПК; настоящата инстанция служебно също не установява такива. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Несъгласието с фактически и/или правен извод на съда не значи, че има допуснато противоречие със закона и неговото нормативно или казуално тълкуване, а и само по себе си, подобно несъгласие не попада в хипотезата на чл. 280, ал. 3, предл. 3 ГПК, нито съставлява друго, самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски, но не е представил доказателства, че е сторил такива, поради което разноски за инстанцията не се присъждат. По частната жалба: Във въззивното решение съдът отказал да присъди в полза на адв. Н. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, като приел, че няма доказателства той да осъществява безплатно процесуално представителство на А. във въззивното производство. С определение № 1782/11.05.2022 г. въззивният съд отказал на представляваната страна С. А. да измени решението в частта по чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК. Това определение е недопустимо. Носител на материалното право да получи адвокатско възнаграждение е лично адвокатът, а не представляваната от него страна; не се касае за вземане на страната по делото по чл. 76 ГПК. Адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, когато се присъжда, се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда; не е част от списъка за разноски по чл. 80 ГПК, който е за сторените от самата страна съдебноделоводни разноски. Като се е произнесъл по молба на страната, макар и подадена чрез адвоката, съдът е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК. Следвало е да установи, че молбата е подадена от ненадлежна страна и да даде указания по чл. 129, ал. 2 ГПК и при евентуално изправяне на нередовността, да се произнесе спрямо надлежната страна. По изложените съображения определението следва да бъде обезсилено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне според дадените указания. Следва да се посочи, че частното касационно производство е допустимо. Частната жалба е подадена от страната, чрез адвоката, която се и явява надлежна стана по обжалване, защото именно спрямо нея е постановено и обжалваното определение. Мотивиран от горното, съдът