Определение № 345 от 03.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4818/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на С. С. К. чрез адвокат С. С. срещу решение № 264876/20.07.2021 г. по в.гр.д.№ 5279/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 52363/2018 г. на Софийски районен съд в частта, в която са отхвърлени исковете на С. С. К. против „НАУКА ИНВЕСТ” ЕООД, на основание чл.128, т.2 КТ, за разликата над 2435,88 лева - неизплатено трудово възнаграждение от 01.03.2016 г. до 20.06.2016 г., ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до изплащане на сумата, както и за обезщетение в размер на 75 000 лева от незаконното задържане на трудовата книжка, в периода от 20.06.2016 г. до 07.06.2018 г., на основание чл.226, ал.2 КТ. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и необосновано, а в допълнителна молба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, които се свеждат до задължението на въззивния съд да съобрази констатациите на вещо лице и служебно да открие производство по оспорване на представен документ, при съмнение за достоверността му, както и да прецени свидетелските показания относно датата на предаване и връщане на трудовата книжка. Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно поради забраната за прихващане на суми за трудово възнаграждение и обезщетение за имуществена отговорност на работника или служителя. Според касатора, въпросите са значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „НАУКА ИНВЕСТ” ЕООД, чрез адвокат А. С. от АК-София е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, обявено в НОИ на 11.04.2016 г., което ищецът е удостоверил с подписа си и се потвърждава от свидетелските показания по делото, поради което твърденията за полагане на труд преди тази дата е недоказано. Съобразявайки заключение на вещо лице, съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че дължимия от работодателя остатък от неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца, за периода от 11.04.2016 г. до 20.06.2016 г., е 2435,88 лева, поради което претенцията до пълния предявен размер е неоснователна. Съдът приема също, че при липсата на доказателства за предаване на трудовата книжка на работодателя и отказа на ищеца да получи каквито и да било пратки и документи по пощата /в т.ч. издадената му нова трудова книжка/, според съда, прави неоснователно твърдението за забава на работодателя и предявения иск за обезщетение по чл.226, ал.2 КТ. При тези мотиви на съда, не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като постановения съдебен акт е израз на предоставената със закон правораздавателна власт на съда и в този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност от касатора не дава основание за допускане на касационно обжалване. Липсва нарушение на основни начала в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми. В мотивите на решението се съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях, без да се нарушават правилата на формалната логика /съдът не е извършил прихващане на дължимите суми за трудово възнаграждение и обезщетение за имуществена отговорност на служителя, а е съобразил заключение на вещото лице за дължимия неизплатен остатък на трудовото възнаграждение през исковия период/, поради което не е налице очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. С разясненията в т.3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК е даден отговор на въпросите за задължението на въззивния съд да съобрази констатациите на вещото лице, като служебно открие производство по оспорване на представен по делото документ - Когато възникне необходимост да бъде установен даден факт, във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. По аналогичен начин следва да се процедира и при необходимост от използване на други доказателствени средства, които се назначават служебно от съда - оглед на движими или недвижими вещи и освидетелстване на лица. В този смисъл е и решение № 57/16.04.2013 г. по гр.д. № 871/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което при оспорване на документ, съдът независимо от разпределението на доказателствената тежест е длъжен да назначи служебно графологична експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания. Съдът не е обвързан от заключението на експертите, а го преценява заедно с останалите доказателства по делото. В случая, въззивният съд е приел, че представения от работодателя протокол от 12.03.2016 г. не е бил оспорен като документ и преценявайки неговата доказателствена стойност е достигнал до извод, че не се доказва ищецът да е полагал труд в ответното дружество от 01.03.2016 г. до 11.04.2016 г. Тези изводи на съда не могат да бъдат преценявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК и в този смисъл поставеният въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Другият поставен въпрос – „Допустимо ли е да се ценят свидетелски показания относно датата на предаване и връщане на трудовата книжка, съобразно Наредбата за трудови книжки, която изисква и предвижда съставяне на дневник на издадените трудови книжки“, не е обуславящ, тъй като изобщо не е обсъждан в обжалваното решение. Според мотивите на въззивния съд, по делото не се доказва, че трудовата книжка е предоставена на работодателя от ищеца при постъпването му на работа в дружеството, което е дало основание да се вземе решение за издаване на нова трудова книжка, т.е. съдът е приел, че правопораждащият факт за отговорността на работодателя не се доказва, тъй като той е положил усилия за връчването й, но поради недобросъвестност на служителя, документът не е бил връчен. В случая, формулираният въпрос за допустимостта да се ценят свидетелски показания по отношение на релевантния за спора факт (предаването на трудовата книжка на работодателя) не е обуславящ, тъй като съображенията на въззивния съд се основават на разпределяне на доказателствената тежест за установяване на този факт, която е на ищеца. Изводите на съда за недоказаност на предявения иск за обезщетение по чл.226, ал.2 КТ (поради опровергаване на правопораждащия факт от свидетелите М. и П.), в този смисъл, не може да обоснове допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение