Определение № 50065 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 480/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Дженерали Застраховане“ АД против решение № 266773/01.12.2021г. по в.гр.д. №14245/2018г. на Софийски градски съд в частта, в която, след частична отмяна на решение № 406149/13.05.2018г. по гр.дело № 74755/2016г. на Районен съд – София, е уважен предявеният иск от Ц. И. С. с правно основание чл.238, ал.1, вр. с ал.5 КЗ /отм./ против „Дженерали застраховане“ АД за сумата от 1 351 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор, сключен между застрахователното дружество и Висш съдебен съвет - за групова застраховка „Злополука и заболяване“, оформен със застрахователна полица № 1630158000038, дължимо за временна нетрудоспособност за 166 дни /за периода 14.04.2015г.- 27.09.2015г./,следствие на заболяване; хирургическо лечение /хирургическа операция, извършена на 01.04.201г., вследствие на заболяване/; дневни пари за 6 дни болничен престой /хоспитализация/ вследствие на заболяване; за 8 дни следхоспитализационно възстановяване, вследствие на заболяване и медицински разходи вследствие на заболяване, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба / 21.12.2016г./ до окончателното изплащане, както и разноските по делото, изчислени пропорционално на уважената част от иска. Касаторът твърди, че правните изводи на съда противоречат на общите, основни договорки между страните в договора за застраховка, сключен въз основа на обществена поръчка. Неправилно съдът не е тълкувал последователно съвпадащата воля на страните, подписали застрахователния договори, не е търсил смисъла на договорните клаузи, и неразделните от тях Общи условия на застрахователя по застраховки „Злополука“ и „Заболяване“, които са в пълно съответствие с Кодекса за застраховането, предвид предмета на договора за обществена поръчка - застрахователна услуга. Поддържа, че не е налице застрахователно покритие по договор за обществена поръчка № ВСС-45-06-062/22.12.2015г., сключен между ВСС и „Дженерали Застраховане“ АД, и издадената въз основа на този договора полица № 1630158000038 за период на застрахователно покритие от 0.00 часа от 01.01.2015г. до 24.00 часа на 31.12.2017г., за процесното заболяването, което е обусловило реализирането на лечение, болничен престой, тъй като посочената хипотеза е възникнала, извън договора, преди неговото сключване и влизане в сила и съгласно т.1.6 от същия не представлява предмет на договорно задължение от страна на застрахователя. Сочи като неправилен правният извод на съда, че в Застрахователния договор и полицата няма предвидено ограничение относно заболяването и момента на възникването му. В тази връзка се позовава на чл.1.6 от договора и съответната й т.7.8 от същия договор за обществена поръчка, които изрично сочат на това, че събитията злополука или заболяване следва да са възникнали за първи път в срока на застраховката (в периода на застрахователно покритие). Противно на съда счита, че Общите условия по застраховки „Злополука“ и „Заболяване“ са еднакво приложими към всяко застрахователно събитие и проявения въз основа на това събитие посочен в договора и полицата риск. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Ц. И. С., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Намира за правилно и обосновано приетото от съда, че щом процесната застрахователна полица е сключена след проведена процедура по ЗОП, то разпоредбите на договора следва да се тълкуват и допълват не с оглед на Общите условия към полицата, а с оглед на зададените критерии и условия по обществената поръчка. Поддържа, че щом застрахователят писмено е декларирал, че се съгласява с тях, договорната му свобода е ограничена и той не може под формата на общи условия към полицата да ограничава задълженията си по основния договор. При противоречие между техническото предложение на обществената поръчка, възпроизведено в основния договор, и Общите условия към този договор, преимущество има техническото предложение, възпроизведено в полицата. Претендира направените разноски по настоящото дело по приложен списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 238, ал. 1, вр. с ал.5 КЗ /отм./ за сумата от 8 040 лева, която ищцата претендира като дължимо й застрахователно обезщетение на основание процесния застрахователен договор, сключен между ответника-застраховател и ВСС- възложител, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - до окончателното изплащане на обезщетението. Районен съд – София е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, с мотива, че в конкретния случай е налице хипотезата на „изключен риск“ по смисъла на т. 11.8 от ОУ към процесния застрахователен договор, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата страда от хронично заболяване, съгласно дефиницията на т. 78 от ОУ. Въззивният състав не е споделил изводите на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на иска. За да постанови осъдителното си решение, въззивният съд е приел за установено следното от фактическа и правна страна: Между страните по делото няма спор относно част от правно - релевантните за фактическия състав по чл.238, ал.1 от КЗ /отм./ обстоятелства, а именно, че между ВСС, в качеството си на възложител, от една страна, и ответното застрахователно дружество, от друга страна, е сключен по реда на ЗОП /след проведена обществена поръчка/ договор № 45-96-0621/22.12.2015г., с предмет - групова застраховка на живота и трудоспособността на 14 640 действащи и предстоящи за назначаване съдии, прокурори, следователи, младши съдии, младши прокурори, кандидати за младши съдии и младши прокурори, съдебни помощници и прокурорски помощници, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията, членове на ВСС, инспектори в Инспектората на ВСС, служители на НИП и съдебни служители. Застрахователното покритие, съгласно застрахователната полица към договора под № 1630158000038 е за периода 00.00ч. на 01.01.2015г. до 24.00ч. на 31.12.2017г. Не се спори по делото, че в срока на застрахователното покритие ищцата е заемала длъжността „съдебен деловодител“ във Върховна касационна прокуратура. Няма спор между страните, както и от представените по делото епикризи от 06.04.2015г. и от 13.04.2015г. е установено, че в срока на застрахователно покритие на ищцата е извършена хирургическа операция за ендопротезиране на дясна колянна става, което е наложило болнично лечение в периода 31.03.2015г.- 06.04.2015г. /за 6 дни - епикриза на л.26 от делото на СРС/ и провеждането на последващи рехабилитационни процедури в периода 06.04.2015г.- 13.04.2015г. /за 8 дни- епикриза на л.28 от делото на СРС/. Като последица от проведената хирургична операция ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност в периода 01.04.2015г.- 27.09.2015г. - болнични листове на л.30 - л.35 от делото на СРС. Установено е, че от ищцата е заплатена сумата от 1 800 лева за колянна ендопротеза с фактура № [ЕГН]/31.03.2015г. Спорът между страните е, дали претърпяната от ищцата операция, болничното лечение, следоперационна рехабилитация и временна неработоспособност в периода 01.04.2015г.- 27.09.2015г. представляват покрит риск по горепосочения застрахователен договор или те са в приложното поле на изключените рискове. Решаващият състав е приел въз основа на неоспореното от страните заключение на СМЕ, че ищцата страда от хронично прогресиращо заболяване с влошаване на състоянието - гонартроза на дясна колянна става, което датира от момент /06.03.2014г./, предхождащ началната датата на застрахователното покритие по процесния застрахователен договор /01.01.2015г./ - заболяването фигурира в горепосоченото ЕР от 2014г. Посоченото заболяване е наложило оперативното лечение - ендопротезиране на дясна колянна става, извършено на 01.04.2015г., и като последица от оперативната намеса - болничното лечение, следрехабилитационните процедури и отпуска за временна нетрудоспособност за периода 01.04.2015г.- 27.09.2015г., като във връзка с операцията от ищцата е заплатено и медицинското изделие на стойност 1 800 лева. От представената фактура № [ЕГН]/ 08.04.2015г. е установено, че от ищцата е заплатена сумата от 140 лева - доплащане за допълнително поискани услуги - леглоден за 7 дни. Същевременно съдът е констатирал, че макар в конкретния случай от страна на възложителя изрично да са приети ОУ на ответното застрахователно дружество, съгласно изричната декларация на възложителя на страница последна от застрахователна полица № 1630158000038, приложението на изключените рискове по т. 11.8 в частта на посочените от тях - хронични и предхождащи заболявания, които са дефинирани в т. 78 от същите ОУ, е изключено, на основание чл. 9 от ЗЗД; техническото предложение по процесната обществена поръчка и декларацията, подписана от ответното застрахователно дружество от 23.09.2015г., представляват част от документацията по обществената поръчка. Счел е последните два документа, представляващи част от подадената от ответника документация по обществената поръчка по реда на ЗОП, приключила с подписването на процесния застрахователен договор, са служебно известна на съда, на основание чл. 155 от ГПК, като публично достъпни на сайта на Агенцията по обществените поръчки, като документите на процесната обществена поръчка са публикувани и на публично достъпния сайт на ВСС, което е обявено на страните с определението по чл. 267 ГПК от 04.02.2019г. Въз основа на констатираното съставът на СГС е заключил, че с процесния застрахователен договор и полицата, от които ищцата се ползва, няма предвидено ограничение относно заболяването - както по отношение на вида му, така и относно момента на възникването му, т.е.- не са изключени хроничните заболявания и тези, диагностицирани преди началния момент на датата на застрахователно покритие /предшестващи заболявания/. Съгласно постигнатото съгласие между страните по застрахователния договор относно „допълнително покритите рискове“, по отношение на заболяването на застрахованите лица, като застрахователно събитие, е достатъчен фактът това заболяване да е довело в рамките на периода на застрахователно покритие до необходимост от извършване на медицински прегледи, хирургическа намеса, болнично лечение, респ.- обусловило е временна нетрудоспособност, продължила повече от 30 дни. Същевременно, в техническото предложение „допълнителните рискове“, са идентични на тези, изброени и в застрахователната полица по т.2 и т.6 от договора. Съгласно подписаната от ответното дружество декларация от 23.09.2015г., при противоречие между техническото предложение и условията на процесния договор, от една страна, и - от друга страна - ОУ, преимущество има техническото предложение и условията на договора. След като с техническото предложение и условията на процесния договор в конкретния случай са предвидени по-благоприятни условия на застрахованите лица по отношение на „допълнително покритите рискове“ в сравнение с тези по ОУ, като от първите не са изключени хроничните и предшестващите заболявания, за разлика от ОУ, които включват тези заболявания в приложното поле на изключените рискове, съдът е приел, че приложение в конкретния случай следва да намерят условията по процесния договор, /идентични с тези по техническото предложение/ относно „допълнително покритите рискове“. С оглед на това, съдът е заключил, че в конкретния случай е налице основание по чл. 238, ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по процесния застрахователен договор. За да определи обема на отговорността на ответното застрахователно дружество, въззивният състав е взел предвид извършената на ищцата хирургична операция /посочена в т.7.5 от ОУ/ и заплатената цена на медицинското изделие от 1 800 лева /посочена в т.7.8 от ОУ/, като същите попадат в приложното поле на т. 2.4 от покритите „допълнителни рискове/ по процесната застрахователна полица и т. 6.4 от застрахователния договор и за тях се дължи само едно общо застрахователно обезщетение, което е лимитирано до размера на сумата от 500 лева- на година. Предвид, че в случая те са единствените за 2015г. е посочил, че ответникът дължи целият лимит на обезщетението от 500 лева. Приел е, че 6 дни болничен престой във връзка с хирургическата операция /посочени в т.7.6 от ОУ/ и за 8 дни болнично лечение във връзка с рехабилитацията след операцията /посочени в т.7.7 от ОУ/ попадат в обхвата на т.2.5 от допълнително покритите рискове на процесната застрахователна полица, съответно по т.6.5 от застрахователния договор и за тези общо 14 дни е определил дължимо обезщетение в размер на 0,03% от лимита на застрахователната сума от 5 000 лева- за всеки ден. Съответно е заключил, че за общо 14 дни дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 21 лева. По отношение на дължимото застрахователно обезщетение за периода на временната нетрудоспособност, съдът е счел, че от този период от общо 180 дни, следва да бъдат извадени 14 дни, пред които ищцата е била на болнично лечение и на рехабилитационно лечение, доколкото последните са включени в допълнителния риск по т.2.5 от полицата, съответно по т. 6.5 от договора -дневни пари за болнично лечение, макар че за тях на ищцата са издадени и болнични листове, тъй като за тях се дължи само едно застрахователно обезщетение. За останалите 166 дни временна нетрудоспособност е посочено, че те са в обхвата на покрития допълнителен риск по т.2.3 от полицата и съответно по т.6.3 от договора и дължимото за тях застрахователно обезщетение възлиза на 0.1% от лимита на застрахователната сума от 5 000 лева- за всеки ден, или общо в размер на сумата от 830 лева. Съответно въззивният съд е заключил, че общо дължимото от ответника обезщетение за всички покрити застрахователни рискове е в размер на сумата от 1 351 лева. Съдът е намерил за неоснователно заявеното от ответника при условията на евентуалност възражение за прихващане със сумата от 9 лева, изплатено застрахователно обезщетение на ищцата. Аргументирал се, че от представения ликвидационен акт № № 274230/ 11.02.2016г. не се установява определеното на ищцата обезщетение от 9 лева, изплатено с платежно нареждане от 12.02.2016г. да касае някой от горепосочените покрити допълнителни рискове, поради което и от дължимото за тези рискове обезщетение не следва да бъде прихваната тази сума. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Спазено ли е изискването на т.1.6 от договора за обществена поръчка ВСС-45-06-062/22.12.2015г. спрямо събитието „заболяване", с оглед покритието по договора за застраховка?; Приложима ли е тази уговорка от Договора спрямо предмета на настоящия спор?; 2/ Пропуск на съда ли е да не обсъжда в мотивите доказателствата, установяващи настъпването на заболяването преди да бъде сключен договора за застраховка?; Процесното заболяване, в резултат на което е проведено лечение, кога е възникнало - преди началото на действие на договора за застраховка или по време на действие на договора за застраховка?; 3/ Налице ли е застрахователно покритие по договор за обществена поръчка № ВСС-45-06-062/22.12.2015г., сключен между ВСС и Дженерали Застраховане АД, и издадената въз основа на този договора полица №1630158000038 за период на застрахователно покритие от 0.00 часа от 01.01.2015г. до 24.00 часа на 31.12.2017г. по Общите условия на застрахователя за застраховки Злополука и заболяване за: временна нетрудоспособност и за хирургично лечение вследствие заболяване; дневни пари за болничен престой вследствие заболяване; следхоспитализационно възстановяване вследствие заболяване и медицински разходи вследствие заболяване.; 4/ Приложими ли са Общите условия по застраховки Злополука и Заболяване по Договор за обществена поръчка № ВСС-45-06-062/22.12.2015г. спрямо предмета на настоящия спор?; Спрямо кои рискове (основни и допълнителни) от покритите такива в застрахователния договор и полицата е приложимо изключението, посочено в т.11.8. от Общите условия по застраховката, неразделна част от Договора за обществена поръчка?“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2, предл. последно /очевидна неправилност/ ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Спрямо въпросите в сегмент № 2 не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което те не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като съдът, противно на твърдението на касатора, е приел, че заболяването е настъпило преди сключване на договора за застраховка, но въз основа на клаузите на същия и при извършено тълкуване съобразно чл. 20 ЗЗД е заключил, че това не се отразява на дължимостта на застрахователното обезщетение, поради настъпване на застрахователните рискове по време на действието на полицата - оперативното лечение, болничното лечение, следрехабилитационните процедури, отпуск за временна нетрудоспособност и медицински разходи, вследствие заболяването. Останалите въпроси също не могат да предпоставят допускането на решението до касация, тъй като отговорът на същите може да бъде даден само при допуснато вече касационно обжалване на акта, тъй като те изискват извършване на преценка относно правилността на акта, каквато не се извършва в селективната фаза на касационното производство. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което е независимо от поставените в изложението въпроси по чл.280, ал. 1 ГПК и не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на цитираната разпоредба, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не е засегнато от тези пороци. Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора, на ответничката по касацията следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 330 лева- заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд