Определение № 16 от 04.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 315/2023 г.
ВКСI търговско отделение04.01.2024 г.докладчик Анна Ненова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 08.11.2022г. по в.т.д. № 437/2022г. на Апелативен съд – Варна. ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ – Разград“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на „Марвена Диагностика“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес ан управление [населено място], район „Младост“,[жк], [улица], сумата от 16 200 лева (шестнадесет хиляди и двеста лева) разноски за адвокат в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ – Разград“ АД срещу решение № 312 от 08.11.2022г. по в.т.д. № 437/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 8 от 14.04.2022г. по т.д. № 10/2021г. на Окръжен съд – Разград за осъждане на касатора да заплати на „Марвена Диагностика“ ЕООД, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 167 668. 47 лева, представляваща цена на доставени в периода от 28.03.2017г. до 23.02.2018г. лабораторни реактиви и консумативи, със законната лихва за забава от 04.02.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане, както и 43 165. 74 лева изтекла лихва от 05.07.2018г. до 02.02.2021г.
Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е недопустимо. Ищецът не е предявявал иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, а иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Решението е и неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Апелативният съд е решил, че представените по делото приемо-предавателни протоколи са достатъчни да обосноват наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за търговска продажба и предаването на реактивите и консумативите, но от 51 протокола са подписани само 6, поради което протоколите не са годни доказателства. Няма друг документ, който да отразява стопанската операция, и протоколите трябва да се третират като първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Съдът е направил фактически заключения относно поръчаните вещи и тяхната стойност на основата на показанията на изслушаните свидетели, но тези показания са за съществените елементи на договора за продажба (индивидуализация на вещта и продажната цена). Поради това са използвани доказателства, които са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Договорът за продажба е на стойност над 5 000 лева. Заключението на вещото лице, че счетоводството на „Марвена Диагностика“ ЕООД е било водено редовно е невярно и необосновано. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е заявило в открито съдебно заседание, че не са издавани данъчни фактури за доставките, въпреки разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, която изрично повелява това. Използването на нередовно водени счетоводни книги като доказателство за установяването на облигационно правоотношение е недопустимо и в нарушение на чл. 55, ал. 1 от ТЗ.
Касаторът иска оспореното въззивно решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално решението да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове - отхвърлени.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на практиката на Върховния касационен съд - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Конкретно формулираните от касатора въпроси са:
- Когато доставчикът не е издал фактура, може ли да се приеме, че изготвеният вместо нея приемо-предавателен протокол изпълнява функцията на първичен счетоводен документ, отразяващ стопанската операция, и ако това е така, каква е доказателствената стойност на такъв протокол, който не е подписан от нито една от страните?
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 62 от 25.06.2009г. по т.д. № 546/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 67 от 31.07.2015г. по т.д. № 631/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
- Допустими ли са свидетелски показания за установяването на съществени елементи от договор за търговска продажба, когато стойността на сделката е над 5 000 лева?
Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение № 16 от 31.01.2019г. по гр.д. № 1779/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
- Задължен ли е съдът първо да прецени редовността на вписванията в счетоводните книги преди да се позове на тях и да ги приеме като доказателство за наличието на сключен договор, както и като доказателство за неговото изпълнение?
Според касатора въззивното решение противоречи на решение от 05.03.2004г. по гр.д. № 808/2003г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 155 от 13.03.2007г. по т.д. № 917/2006г. на ВКС и решение № 423 от 01.06.2006г. по т.д. № 9/2006г. на ВКС.
От насрещната страна по жалбата „Марвена Диагностика“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че на 28.03.2017г. страните са сключили писмено Договор за заем за послужване на движими вещи, съгласно който „Марвена Диагностика“ ЕООД, като заемодател, е предоставило безвъзмездно на касатора, заемател, за временно ползване собствени движими вещи, представляващи медицинска лабораторна апаратура. Апаратурата е трябвало да се използва за извършване на клинични лабораторни изследвания, като бъде монтирана на адреса на болницата. Съгласно уговореното в договора реактивите и консумативите, необходими за работата на апаратурата, са били за сметка на заемателя, който е бил длъжен да ги закупува от заемодателя. Ищецът е притежавал разрешение за търговия на едро с медицински изделия, издадено на основание чл. 79, ал. 3, т. 2 от ЗМИ. Апаратурата, предмет на договора за заем за послужване, е била предадена на касатора и използвана от него в дейността му (извършвани са били изследвания). В периода от 28.03.2017г. до 23.02.2018г. от ищеца са били доставени лабораторни реактиви и консумативи на стойност 167 668. 47 лева. Остойностяването е било по ценови листи на „Марвена Диагностика“ ЕООД, съгласно електронната кореспонденция между страните. За извършените доставки на ищеца е била дължима сумата от 167 668. 47 лева и за тази сума искът относно главницата е бил приет от въззивния съд за основателен. Ирелевантно, според въззивния съд, е дали са били издавани данъчни фактури, доколкото задължението за плащане по смисъла на чл. 327, ал. 1 от ТЗ възниква от момента на получаване на стоката. Предвид характера на сделката – търговска продажба, и липсата на доказателства касаторът да се е противопоставил на действията по приемане на стоката за негова сметка веднага след тяхното узнаване. Тези действия следва да се считат потвърдени съгласно чл. 301 от ТЗ. За основателен е приет и искът за законна лихва за забава, като в претендирания период на изтеклата лихва – за сумата от 43 165. 74 лева, съответно на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Макар задължението за заплащане на цената да е станало изискуемо от датата на получаване на стоката, а последната доставка да е от 23.02.2018г., с оглед диспозитивното начало касаторът дължи обезщетение за забава върху неплатената част, считано от 05.07.2018г., така както е било претендирано по делото.
Фактът на извършените конкретни доставки на реактиви и консумативи е бил приет от въззивния съд за доказан на основание представените предавателно-приемателни протоколи (част от които двустранно подписани, а част без подписи за страните), както и товарителници за доставка (пратки врата-врата), всички съдържащи подпис на получател на пратката от името на болницата. Като свидетели по делото началникът на клиничната лаборатория на болницата, лекар от лабораторията, лаборанти и химик, са потвърдили, че са правени заявки за реактивите и консумативите чрез главната сестра според необходимостта, а колетната пратка от доставчика е била получавана на място в лабораторията от този, който е бил на смяна. Касаело се е за затворена система – заетата апаратура е можело да работи само с реактивите и консумативите, доставяни от ищеца. За доставките от ищеца не са били издавани данъчни фактури с начислен ДДС, поради което такива фактури не са били осчетоводени в счетоводството на болницата. Доставките не се водят на склад в клиничната лаборатория. При „Марвена Диагностика“ ЕООД са били осчетоводени данъчните фактури за получените от самото дружество консумативи и реактиви, впоследствие предоставени на ответника. Ищецът е водил складова програма по отношение на доставките на болницата, изписани с проформа фактури, които са били на стойност, равна на претендираната по делото главница. В този смисъл е било заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, потвърдило, че счетоводството при ищеца е водено съгласно изискванията на ЗСч, позволяващо извеждане на аналитична информация.
При тези установени обстоятелства липсва вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, поради което да бъде допуснато до касационно обжалване. Апелативният съд се е произнесъл въз основа на изложените в исковата молба на „Марвена Диагностика“ ЕООД обстоятелства относно извършени от дружеството доставки на реактиви и консумативни, необходими за работата на предоставена за послужване медицинска лабораторна апаратура.Съгласно изложеното в исковата молба от касатора - купувач е дължимо заплащането на цената на доставките, така както тези доставки са били уговорени като подлежащи на извършване в договора от 28.03.2017г.
Няма основание за допускане на обжалване и по въпросите на касатора в изложението към касационната му жалба.
Първият формулиран материалноправен въпрос не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Въззивният съд не е приемал, че изготвените от „Марвена Диагностика“ ЕООД предавателно-приемателни протоколи са първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗСч, отразяващи стопанска операция, нито този съд е счел протоколите като единствено доказателство за сключения между страните договор за търговска продажба на стоки и извършените въз основа на договора доставки. Напротив, възприето е, че с клауза, включена в договора за заем за послужване от 28.03.2017г., касаторът се е задължил да купува необходимите за работата на лабораторната апаратура реактиви и консумативи, а за цената е било допълнително уточнено да е по ценова листа на доставчика. Извършването на доставките е било счетено доказано от въззивния съд въз основа на подписаните от работещите в лабораторията товарителници за получаваната стока, към която са били приложени и предавателно-приемателните протоколи, част от които - подписани. Допълнително са били съобразени показанията на изслушаните свидетели (лекари и лаборанти), подготвяли заявките за конкретните доставки, получавали реактивите и консумативите и извършвали изследвания с лабораторната апаратура. Съобразено е било и заключението на съдебно-счетоводната експертиза за осчетоводените при „Марвена Диагностика“ ЕООД закупени консумативи и реактиви, които при последващото предаване на болницата са били завеждани по складова програма на доставчика и изписвани с проформа фактури на стойност претендираната по делото главница.
По отношение на първия въпрос не е удовлетворен допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посочените решения на съставите на ВКС, ТК по т.д. № 546/2008г. и т.д. № 631/2014г. дават отговор на друг поставен въпрос – че неподписана за получател фактура не може да бъде писмено доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стока, нито за облигационна обвързаност между страните по силата на неформален договор за търговска продажба.
Същото е по отношение на втория формулиран от касатора процесуалноправен въпрос относно допустимостта на свидетелски показания за установяването на договор за търговска продажба на стойност над 5 000 лева. Приетото във въззивното решение съществуване на облигационна връзка между страните не е единствено въз основа на показанията на разпитаните свидетели. Същевременно посоченото от касатора във връзка с допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК решение по гр.д. № 1779/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., не съдържа отговор на поставения въпрос. Решението, също по приложението на с чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, е относно допустимостта на свидетелски показания за установяване на смисъла на постигнати договорености – обстоятелствата, при които е бил сключен договорът, както и каква е била действителната обща воля на страните.
Третият поставен в изложението процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да прецени редовността на вписванията в счетоводните книги, може да бъде определен като правен въпрос от значение за изхода на делото по чл. 280, ал. 1 от ГПК. За да приеме за установени доставките на реактиви и консумативи въззивният съд е съобразил и издаваните и осчетоводявани документи при доставчика „Марвена Диагностика“ ЕООД. Не се установява обаче противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, така както тази практика се сочи от касатора (решенията по гр.д. № 808/2003г., т.д. № 917/2006г. и т.д. № 9/2006г.). Съгласно възприетото в решенията, записванията в счетоводните книги могат да се приемат за доказателство между търговците за сключените между тях сделки и изпълнението им, когато редовността на търговските (счетоводните) книги е доказана – книгите са водени правилно и в съответствие с ТЗ и ЗСч. В случая въззивният съд е приел, че счетоводството на „Марвена Диагностика“ ЕООД е редовно водено. Изводът е направен въз основа на заключението на изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, съдържащо такава констатация. Дали заключението е вярно и съответстващо на обстоятелствата и доказателства по делото, съответно дали правилно е било ценено от въззивния съд, са въпроси, които не могат да бъдат съобразявани във фазата по допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна.
От името на „Марвена Диагностика“ ЕООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат от 16 200 лева с ДДС по договор за възлагане на правни услуги от 26.01.2023г. За обстоятелствата са представени договорът, данъчна фактура от 27.01.2023г. и електронен документ за парична транзакция. С оглед изхода на делото разноските следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК).
Воден от горното съдът