Определение № 4743 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 140/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 472/26.07.2023 г. по гр. д. № 121/2023 г. Разградският районен съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от А. Х. А. срещу Община - Р. положителен установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], съставляващ нива, находяща се в м. «К.», с площ 8 388 кв. м.

С определение № 361/01.09.2023 г. по в. гр. д. № 241/2023 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, Разградският окръжен съд, сезиран с въззивна жалба от ищеца, е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като не е вписана, поради което е указал на ищеца да впише същата, както и в едноседмичен срок от получаване на съобщението да депозира в регистратурата на окръжния съд писмена молба с препис за насрещната страна, в която да конкретизира периода на осъщественото владение върху имота.

С решение № 146/05.10.2023 г. въззивният съд е изложил е съображения, че когато се позовава на придобивна давност, ищецът следва изрично да посочи началния и крайния момент на давностното владение, и ако не е посочен периодът на упражняваната фактическа власт, е налице нередовност на исковата молба. В случая ищецът не е посочил периода от време, през който твърди, че е владял имота, за да може да се прецени дали е било допустимо по действащите през този период от време правни норми придобиването по давност. Съдът е възпроизвел изложеното от процесуалния представител на ищеца адв. Ж. Ч. в молба вх. № 3734/11.09.2023 г., подадена в изпълнение на дадените указания, а именно: ищецът А. А. е владял имота чрез непрекъснатото му обработване повече от 20 години. От 1927 г. имотът е записан в разписния лист на лице, което е непряк наследник на ищеца. От данните на свидетелските показания се установява, че преди ищеца А., единствено неговият баща е обработвал като собственик имота. Поради това във въззивната жалба сме посочили период на владение 40-50 години. По обективни причини продължителността на времето не може да се установи конкретно преди тези години на владеенето и ползването на имота, но заключението на вещото лице е категорично, че не са установени наличието на документи процесният имот да е отчуждаван, включван в блок на ТКЗС или образувани въз основа на него стопански организации. Следователно, никога собствеността върху имота не е изгубвана. Както сме отбелязали в исковата молба и във въззивната жалба, само през последните две - три години е имало нарушение на владението - национализиране на имота по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ, но това обстоятелство няма фактическо и правно значение за основателността на предявения иск.

По-нататък въззивният съд е приел, че исковата молба е вписана, но е останала нередовна и след уточнението, поради това, че не е посочен периодът на осъщественото давностно владение. В резултат съдът е приел, че, като постановено по нередовна искова молба, първоинстанционното решение е недопустимо, поради което на основание чл. 270, ал. 3 ГПК го е обезсилил, прекратил е производството по делото и съгласно чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 ГПК е върнал исковата молба.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца с оплаквания за неправилност - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Община - Р. не е подал отговор.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност - по този въпрос според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със следните решения на ВКС: решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV-то г. о., решение № 15/06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на II-ро г. о., решение № 138/13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г. на IV-то г. о., решение № 170/29.11.2018 г. по гр. д. № 3957/2017 г. на III-то г. о., решение № 111/17.07.2018 г. по гр. д. № 3695/2017 г. на III-то г. о., решение № 72/15.07.2016 г. по гр. д. № 290/2016 г. на II-ро г. о., решение № 248/07.01.2010 г. по гр. д. № 4193/2018 г. на IV-то г. о., и решение № 69/13.05.2019 г. по гр. д. № 3436/2018 г. на I-во г. о.

2. Представлява ли прекратяване на съдебното производство без излагане на конкретни мотиви изпълнение на основното процесуално задължение на съда съобразно разпоредбата на чл. 2 ГПК - по този въпрос касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на съдебна практика.

3. На последно място касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, т. предл. 3-то ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, което представлява отказ от правосъдие.

С оглед мотивите към обжалваното решение и поддържаните от касатора оплаквания, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за проверка налице ли е очевидна неправилност на решаващия извод, че указанията за отстраняване на констатираната от въззивния съд нередовност на исковата молба не са изпълнени, без изложеното в молбата-уточнение да е съпоставено с изложените в исковата молба обстоятелства по твърдението за периода на упражняваното владение и с процесуалната позиция на ответника по иска.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.