Определение № 2605 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4502/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Д., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез адвокат К. Г., срещу въззивно решение № 5392 от 22.08.2025 г. по в.гр.д. № 5348/2024 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 2524 от 14.02.2024 г. по гр.д. № 50049/2023 г. на Софийския районен съд, и вместо това са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Медицински университет – София искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 171/06.07.2023 г. и отмяната му, както и за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Медицински университет - София, [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат В. М.-Т., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Претендират се деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ от Д. Д. Д. против Медицински университет – София. Във връзка с оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че исковете са предявени срещу надлежен ответник, доколкото изрично в титулната част на исковата молба, а така също и в уточнителната молба е заявено, че ответник е Медицински университет – София. Независимо, че е добавено и Медицински факултет, с оглед изложените твърдения относно възникване на трудовото правоотношение и неговото прекратяване, то следва да се приеме, че като ответник е посочен надлежния работодател.

Установено е, че между страните е сключен договор за допълнителен труд № 263/31.10.2014 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Асистент, висше училище“ в Катедра по обща и оперативна хирургия към Медицински факултет, като с допълнително споразумение от 157/19.07.2017 г. страните са уговорили, че договорът за допълнителен труд е безсрочен. Същият е прекратен със заповед № 171/06.07.2023 г. на ректора на Медицински университет – София на основание чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО и чл. 334 КТ, във връзка с предложение на катедрен съвет на Катедра по обща и оперативна хирургия, обективирано в протокол № 1/12.05.2023 г. и решение на ФС – протокол № 30/15.06.2023 г. поради невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност. Съдът е посочил, че нормата на чл. 58 ЗВО създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с преподавателите във висшите училища предвид специфичната преподавателска дейност, а нормите на Кодекса на труда са приложими само когато липсват специални норми. В тази връзка е приел, че основанието по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО, съгласно което членовете на академичния състав се освобождават от длъжност, когато не може да им се осигури изпълнение на преподавателска дейност, е специално и изключва прилагането на общите правила на Кодекса на труда и преценката за законосъобразност на оспорената заповед може да бъде направена единствено по отношение на наличието на това основание. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО предвижда едно безвиновно основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, когато е налице обективно и трайно състояние, което не е в причинна връзка с виновно поведение на някоя от страните в трудовото правоотношение. От приетите по делото протокол № 1/12.05.2023 г. на катедрен съвет на катедра „Обща и оперативна хирургия“ и протокол № 30/15.06.2023 г. е установено, че поради прекратяване на основно трудово правоотношение на ищеца с УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, предвид обстоятелството, че осъществяването на дейността по процесния договор за допълнителен труд може да бъде извършено само в бази на болницата, Факултетният съвет е приел решение да предложи на ректора на МУ – София, ищецът да бъде освободен или да бъде прехвърлен или преквалифициран в сродна научна дисциплина (без да е посочено конкретно каква). Следователно преценката дали е била налице възможност да бъде осигурена преподавателска дейност е извършена от членовете на катедрения и факултетния съвет на МУ – София, като са изложени съображения относно невъзможността тази дейност да бъде осъществявана с оглед прекратяване на основното трудово правоотношение на преподавателя с УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, представляваща база за обучение на студенти. Съдът е приел, че в хода на производството не са въведени твърдения от страните, че е било възможно преквалифицирането на ищеца в друга специалност или осигуряване на възможност да осъществява преподавателска дейност в друга обучителна база на университета, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК и са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е работодателят – висше училище при прекратяване на трудово правоотношение с преподавател на основание „невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност“ да докаже пълна и трайна невъзможност за предоставяне на такава дейност, включително чрез проверка на възможностите за прехвърляне или преквалификация на преподавателя в сродна научна дисциплина?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, но е не посочено конкретно решение.

2. „Допустимо ли е работодателят да прекрати трудово правоотношение въз основа едновременно на специална норма (чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО) и на обща норма от Кодекса на труда (чл. 334 КТ), и води ли това до незаконност на заповедта за уволнение поради липса на ясно, единствено и конкретно посочено правно основание?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 29/18.02.2021 г. по гр.д. № 2474/2020 г. на ВКС, IV г.о.

Твърди се още, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, както и конкретна аргументация по наведените основания за допускане на касационното обжалване. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Първият въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване, тъй като не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Действащата редакция на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО /изм. ДВ бр. 17 от 2020 г./, приложена от съда в конкретния случай, не изисква при освобождаване на член на академичния състав поради невъзможност да се осигури изпълнението на преподавателска дейност, да се установи, че не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация на служителя в сродна научна дисциплина. Предвид посоченото, дори и да са съществували противоречия във връзка с специфичното основание за освобождаване от академична длъжност, то същите са във връзка с предходната редакция на закона, неотносима към настоящия случай.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втория въпрос, поради липса на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В цитираното от касатора решение № 29 от 18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2474/2020 г., IV г. о., ГК, е прието, че основанията за уволнение по Кодекса на труда се прилагат по отношение на членовете на академичния състав на висшите учебни заведения само когато такива не са предвидени в специалния закон. В заповедта за уволнение изрично е посочено, че трудовият договор е прекратен поради невъзможност за осигуряване на преподавателска дейност, т.е на основание чл.58, ал.1, т.3 ЗВО. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд не се е отклонил от тези принципни постановки, като е изследвал законността на оспорената заповед единствено съобразно специфичното основание по чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗВО.

В изложението бланкетно е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но доколкото липсва конкретна аргументация, съдът не дължи проверка за наличието му.

Касаторът в изложението се е позовал и на трите самостоятелни основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК без да е навел конкретна аргументация в този смисъл. След служебна проверка не се установи въззивното решение да е нищожно, вероятно недопустимо или очевидно неправилно.

Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба би следвало да се присъдят направените разходи, представляващи адвокатско възнаграждение. Съгласно приетото в т. 1 от ТР № № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като ако заплащането му е уговорено по банков път, задължително се представят доказателства за това. В конкретния случай в представената фактура № 9961/12.11.2025 г. изрично е отбелязано, че възнаграждението е платимо по сметка на адвокатското дружество, но не са представени съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Предвид това претендираните разноски не трябва да се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.