Определение № 2536 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 42/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Б. касационна жалба против въззивно решение № 190 от 21.09.2023г. по в.гр.д.№ 233/2023г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение № 63 от 12.03.2023г. по гр.д. № 761/2022г. на Районен съд Козлодуй в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и за разноските и вместо това е постановено друго, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. А. А., извършено със заповед № 90 от 3.06.2022г., на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, възстановен е на заеманата длъжност „Монтьор поддръжка на инсталации и оборудване“, отхвърлен е иска за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 4.06.2022г. до 6.07.2022г. поради извършено прихващане с насрещно вземане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД в размер на 3 033.96лв., обезсилено е решението досежно иска по чл.225, ал.1 КТ за периода от 7.07.2022г. до 4.12.2022г. и са присъдени следващите се разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за незаконосъобразно извършеното уволнение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ /невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност“/. Решаващите мотиви на съда са следните: Доказано е наличието на два елемента на фактическия състав чл.325, ал.1, т.9 КТ /невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест и наличие на решение на ТЕЛК, което го удостоверява/, но не и на третия – липса в предприятието на друга подходяща за здравното състояние на работника работа. До работодателя е изпратено влязло в сила Експертно решение № 90326/064 от 5.04.2022г.на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Николай Чудотворец“гр.Лом, от което е видно, че ищецът е бил освидетелстван и му е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от една година /до 1.04.2023г./ В същото /т.15/ са посочени противопоказни условия на труд: „продължително натоварване на гръбначния стълб, тежък физически труд, нощен труд, психическо пренапрежение“, а в т.16 е дадено предписание – „лицето не може да работи като монтьор поддръжка на инсталации и оборудване“ /каквато длъжност той е заемал/. В решението не е посочено, коя работа е подходяща за лицето. По делото е установено, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с А. А. е имало 13 свободни работни места, включени в изготвения от работодателя списък на работните места и длъжности, определени за заемане от лица с намалена работоспособност в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД да 2022г. Лекарската комисия при Служба по трудова медицина на„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е обсъдила полученото решение на ТЕЛК и на 21.04.2022г.е взела решение – лицето да бъде трудоустроено за периода 21.04.2022г. - 1.04.2023г. и да бъде преместено при други условия на труд /при съобразяване на посочените противопоказания/. Работодателят е преценил, че няма „подходяща работа“ за ищеца, поради което и е издал обжалваната заповед. Въззивният съд е преценил, че доколкото между работника и работодателят съществува спор относно това дали сред наличните /13 на брой/ свободни места и длъжности, определени за заемане от лица с намалена работоспособност в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, е налично такова, което да е подходящо за ищеца, то този спорен въпрос е следвало да се разреши от единствения компетентен за това орган – ТЕЛК – преди постановяването на заповедта по чл.325, ал.1, т.9 КТ. Работодателят не може да извърши едностранно тази преценка. Той е следвало да уведоми работника за наличните свободни места, той да заяви дали са подходящи за него или не и при възникнал спор, спорът да се разреши по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване. Когато решението на здравния орган влезе в сила и се установи, че няма подходяща работа, тогава следва да се издаде заповедта по чл.325, ал.1, т.9 КТ, която след спазването на посочените условия би била законна. Непълнотата на експертното решение не би могла да бъде попълнена в хода на производството със заключение на експерт, след като липсва предписание коя длъжност от свободните би била подходяща. Касаторът се позова на основанията за допустимост – съответно по чл.280, ал.1, т.1 и по т.3 ГПК по следните два поставени въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички съдържащи се в жалбата и отговора възражения и доводи? Твърди противоречие с приетото в множество решения, които посочва. Счита, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че дружеството - работодател е стратегически обект и от решаващо значение е отговорът на въпроса дали ищецът може да работи в среда с йонизиращи лъчения. В тази връзка поставя и въпроса за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства? 2. При преценката коя от длъжностите, посочени в Списъка е „подходяща“, по смисъла на чл.325, ал.1, т.9 КТ, кои обстоятелства са решаващи, когато се касае до работа при специфични условия на труд и кой е компетентният здравен орган да извърши тази преценка, ако се касае до работа в среда с йонизиращи лъчения – ТЕЛК или НЦРРЗ? При наличие на заключение за медицинска пригодност, в кои случаи ТЕЛК е компетентна да преразглежда въпроса за възможността трудоустроено лица да заема длъжност? Счита, че не са отчетени изискванията на Закона за здравето и Наредба № 11 от 22.11.2018г.за здравните норми и изисквания за работа в йонизиращи лъчения, както и обстоятелството, че в Наказателния кодекс са предвидени състави на престъпления за длъжностно лице, което допусне лице да работи с източници на йонизиращо лъчение без необходимата правоспособност /чл.356д, чл.356з/ Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от А. А. А., чрез процесуалния представител адвокат П., с който се оспорват допустимостта и основателността й. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 221.12.2023т., в т.ІІІ от който е посочено, че договореното възнаграждение от 1 200лв., е заплатено в брой. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, поради липса на посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията: Не е налице специалното основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо, че в съгласие с приетото в т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора правен въпрос, от значение за изхода на делото, е идентичен с поставения в решенията на които се позовава касаторът, настоящият съдебен състав не счита, че даденото му разрешение от въззивния съд противоречи на приетото в цитираните решения. Безспорно е, че въззивният съд следва да обсъди всички ангажирани по делото доказателства и да се произнесе по наведените от страните доводи и възражения и в случая това е направено. Решаващият правен извод на въззивният съд, че независимо от стратегическият характер на осъществяваната от работодателя дейност и спецификата на работата, която се изпълнява в среда с йонизиращи лъчения, работодателят не е компетентен едностранно да преценява дали работата /т.е. свободните длъжности/ са подходящи за заемане от лицето, за което със заключение на ТЕЛК е прието, че не може да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, се оспорва от касатора. В производството по допустимост, обаче касационната инстанция не извършва проверка за правилност по съществото на спора, а проверява наличието или не някои от изчерпателно посочените основания за допустимост. Касационно обжалване не може да се допусне и по втория въпрос, който е поставен във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС – поставеният правен въпрос, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, а в случая нито едно от двете условия не е налице. По въпросът за приложението на чл.325, ал.1, т.9 КТ е налице трайно установена практика /вж.решения по гр.д.№ 793/2017г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 3772/2019г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1008/2023г.на ІІІ г.о./, която не се нуждае нито от промяна, нито от осъвременяване на даденото тълкуване. В същата се приема, че е незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. / „ Подходяща" работа, по смисъла на чл.325, ал.1, т.9, изр. последно КТ е тази свободна щатна длъжност, която освен че съответства на промененото здравословно състояние на работника или служителя и той може и желае да я изпълнява, още и за заемането на която той отговаря на законовите изисквания и на изискванията по длъжностната характеристика за нея – професионален стаж, квалификация, образование, правоспособност и др./ При наличие на такива свободни щатни длъжности – работодателят трябва първо да уведоми работника или служителя за тях, а работникът или служителят да заяви дали те – според него – са подходящи или не. Ако възникне спор дали предложената работа е подходяща за здравното състояние на работника или служителя /и това обикновено е когато в решението на здравния орган не е посочена друга подходяща работа/, то този спор следва да бъде разрешен преди прекратяване на правоотношението от компетентния държавен орган съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояването. Без решение на здравния орган, в което е посочена подходящата работа към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ, твърдението на работодателя за липса на подходяща работа се явява недоказано. Наличието на допълнителни изисквания, съдържащи се в други закони, с оглед вида и характера на изпълняваната работа /например в Закон за здравето, Наредба № 11 от 22.11.2018г.за здравните норми и изисквания за работа в йонизиращи лъчения, Наказателен кодекс/ са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при решаването на спора по същество. С оглед изхода на спора, направеното искане, ангажираните доказателства и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение