Определение № 1332 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5507/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. (К.) [населено място] срещу решение № 259 от 29.05.2014 г. по гр. дело № 266/2014 г. на Русенски окръжен съд, потвърдил решение № 47 от 13.01.2014г на Русенски районен съд за отхвърляне на иск на касатора по чл. 87 КТс мотива ,че между страните не е възникнало трудово правоотношение. В изложение на първо място се изтъква, че въззивният съд е потвърдил недопустимо решение с което се приема, че не е възникнало трудово правоотношение и въпреки това се отхвърля иска по същество .Така е нарушил служебните си задължения. Формулиран е въпрос следва ли в закон, акт на МС или устав изрично да бъде записано сключването на трудов договор за изборна длъжност и кое е основанието за възникване на трудовото правоотношение в настоящия случай, между К.(К.) и членовете на нейния управителен съвет ,в частност председателите на регионални колегии. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като въпросът е намерил противоречиво разрешение, предвид опр.№560/2013 по ч гр.д №545/2013г на ОС Русе и реш. по гр.д № 1489/2013г на ОС Варна, последното постановено по идентичен спор .Сочи се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,като въпросът е развит и в процесуалния му аспект - дали в случая наличието или липсата на трудово правоотношение е въпрос по съществото на спора, или по допустимостта на иска. Изтъква се, че реш. №312/ 2013г по гр.д № 1460/2012г ІV г.о като практика на ВКС по чл. 290 ГПК не дава отговор за конкретния случай ,тъй като касае защитата от уволнение, а не обжалването на избор. На практика искът е отхвърлен не със съображения, че изборът е законосъобразен, а поради това, че посоченият иск по чл. 87 КТ не е приложим, тъй като липсва трудово правоотношение. Ответникът А. А., лично и като председател на Регионалната колегия /РК/ на К. на инженерите в инвестиционното проектиране /К./ [населено място] поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.Не може да се считат за противоречива съдебна практика съдебни актове, които не слагат окончателно край на делото, или не са влезли в сила .Изложението съдържа доводи по правилността ,а изразената чрез въпроси теза е погрешна. Върховният касационен съд ,трето отделение намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по свързано формулираните въпроси. Действително, не може да се приеме за обективирано основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, цитираните противоречиви разрешения не са в съдебни решения, влезли в сила, също така касаторът се позовава на отменителни определения, които не слагат край на производството по делото. Необходимо е по тълкувателен път от нормата на чл.83 ал.1 КТ, препращаща към от съответните разпоредби в ЗКАИПП и Устава на К. на инженерите в инвестиционното проектиране, както и от допълнителните условия за някои трудови правоотношения по раздел VІІІ от КТ да се очертае съдържанието на понятието „длъжност заемана въз основа на избор” за да се намери и конкретния отговор на въпросите за съдържанието на претенцията като искане за отмяна на решение на орган на РК на К. - поделение на национална професионална организация на „инженерите – проектанти” по смисъла на чл.1 от става на К. на инженерите в инвестиционното проектиране (УКИПП). К. е професионална организация, от чието име се атакува избор, в резултат на който се формира неин орган, но се търси защита от незаконосъобразно възникване на трудово-правна връзка с конкретно лице .Предвид правното положение на посочената организация, уредено в специален закон, решаващо следва да се прецени естеството на спорното право, включва ли се правният спор в приложното поле на чл. 357 КТ и кое е основанието да се даде или откаже защитата, която законът предоставя с иска по чл. 87 КТ. Поради това е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и Върховният касационен съд, ІІІ г.о.