Определение № 3638 от 19.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1434/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П. А. БГ“ ЕООД срещу решение № 103/21.02.2025 г. по в.т.д. № 855/2024г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 1183/24.08.2024г. по т.д. № 2066/2023г. по описа на СГС, ТО, VI-6 с. за отхвърляне на предявените от „П. А. БГ“ ЕООД срещу ЗАД “Алианц България“ АД, искове, както следва: 1/ иск по чл.309а ТЗ вр. с чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер сумата от 8 230,95лв. за забавено плащане на сумата от 50 652,62лв., представляваща застрахователно обезщетение, за периода на забава от 23.04.2021 г. до 28.11.2022г.; 2/ иск по чл.82 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 428,68 евро /с левова равностойност от 34 087,54 лв./, представляваща обезщетение за неизпълнение от страна на застрахователя на договорно задължение, произтичащо от договора за застраховка, обективиран в полица № 10100201500000001/08.04.2020 г., както и на евентуално съединения с него иск тази сума да бъде присъдена на ищеца на основание чл.396 и чл.397 КЗ, ведно със законната лихва по чл.86 ЗЗД върху горепосочената главница, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 17 428,68 евро /с левова равностойност от 34 087,54 лв./ за периода на забава от 17.11.2022г. до 23.03.2023г. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното въззивно решение. Изтъкват се аргументи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Подаден е писмен отговор от ответника по касацията ЗАД “Алианц България“ АД, с който се оспорва основателността на касационната жалба и допускането на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е недопустима в частта срещу въззивното решение по иска по чл.309а ТЗ вр. с чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер сумата от 8 230,95лв. за забавено плащане на сумата от 50 652,62лв., представляваща застрахователно обезщетение, за периода на забава от 23.04.2021 г. до 28.11.2022г. Касае се до самостоятелен иск по търговски спор с цена на иска под допустимия праг по чл.280, ал.3, т.1 ГПК от 20 000лв. В останалата част касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че „П. А. БГ“ ЕООД е професионален международен превозвач на товари, като между него и ЗАД „Алианц България“ АД е бил сключен договор за застраховка, с предмет „Отговорност на превозвача на товари по шосе, съгласно Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари /Конвенция CMR/ от 1956 година", обективиран в застрахователна полица 10100201500000001 от дата 08.04.2020 г. С договора за застраховка ответното дружество е поело задължението да осигури застрахователно покритие за отговорността на превозвача на товари по шосе за пълна или частична липса и/или повреда на товарите превозвани с возила, собственост на Застрахования или наети от него съгласно Общите условия на застрахователя и Конвенция CMR с териториален обхват на договора - всички държави от ЕС. Съобразил е, че в т.1.1 от раздел VII от ОУ към полицата, приподписани от страните, е било уговорено, че застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за настъпилото събитие по време на превоз не по-късно от 24 часа от датата на настъпването му или от получаването на товарителницата със забележка, като уведомлението следва да бъде в удобна за застрахователя писмена форма и да съдържа всички известни обстоятелства към момента на подаването му. В т.1.5 от раздел VII от ОУ към полицата е било предвидено задължение на застрахования да представи на застрахователя писмена претенция за обезщетение с уточнен размер, окомплектована с изброени документи. В т.1.10 от раздел VII от ОУ към полицата е било предвидено задължението на застрахования да привлича застрахователя в съдебни процеси водени срещу него, когато това е допустимо от закона, а в т. 1.11 – право да привлича същия във водени преговори за извънсъдебно уреждане на споровете. САС е установил, че на 16.10.2020 г. БСХ Електродоместикос е възложило на Дювенбек логистика С.Л.У., със седалище във В.-Гастейс, Испания, да превози с товарна композиция домакински уреди (вкл. перални машини, фурни и индукционни котлони), с общо тегло 7 415 кг, от фабриката на БСХ Електродоместикос в Сарагоса, Испания, до Вонк ен Ко в Тил, Нидерландия. Дювенбек логистика С.Л.У е превъзложило превоза на същите стоки на ищеца „П. А. БГ“ ЕООД. За превоза на стоките е била съставена товарителница CMR от дата 16.10.2020 г., в която е описано, че изпращач е БСХ Електродоместикос, а превозвач „П. А. БГ“ ЕООД. На 20.10.2020 г. част от товара е била открадната от товарния автомобил – 165 бр. домакински уреди на стойност по фактура 66798,60 евро. С рекламационно писмо от 22.10.2020 г. БСХ Електродоместикос е ангажирало отговорността на Дювенбек логистика С.Л.У. за нанесените му щети в резултат на кражбата на товара. На 12.11.2020 г. застрахователите на БСХ Електродоместикос са му изплатили сумата от 66 798,60 евро, представляваща дължимо обезщетение за липсата на превозваните товари. С писмо от 13.11.2020 г. е било поискано Дювенбек логистика С.Л.У да възстанови заплатеното на БСХ Електродоместикос обезщетение в същия размер. На 22.10.2020г. е било изпратено електронно писмо от служител на ищеца до ответника, с което го уведомява, че по време на транспорт от Испания за Нидерландия е извършен кражба на стока, че композицията е била на охраняем паркинг, че е уведомена полицията и е съставен протокол. Посочено е, че по негови сметки размерът на щетата ще е на стойност 67 000 евро, изчислено по фактурна стойност и е посочено, че се прилагат заявки от спедитора, фактури и CMR-та. Съдът е констатирал, че застрахователя на касатора не е оспорила получаването на това писмо. Представена е била по делото електронна кореспонденция между упълномощен от ищеца адвокат и служители на ответника за периода от 29.09.2021г. до 09.02.2023г., от която съдът е заключил, че касаторът е уведомил ответника, че срещу него ще бъде насочена претенция за заплащане на обезщетение от страна на Дювенбек логистика С.Л.У, като го е поканил да участва в извънсъдебното уреждане на спора с цел да бъдат избегнати съдебни разноски, като го е уведомил и че срещу ищеца ще бъде образувано съдебно производство в Нидерландия. Ответникът е твърдял, че не са налице условията за ангажиране на отговорността му. С писмо от септември 2021 г. „П. А. БГ“ ЕООД е уведомил „Алианц България"АД, за образуването дело от БСХ Електродоместнкос и неговите застрахователи срещу Дювенбек логистика С.Л.У, както и че последният настоява за извънсъдебно уреждане на спора, а в случай, че такова не бъде постигнато ще предявят претенция срещу ищеца, в която ответникът ще бъде привлечен като страна, свързано с допълнителни разходи за всички страни. През месец 11.2021г. ищецът е уведомил ответника, че срещу него е заведено дело. В отговор ответникът е заявил, че не е привлечен като страна по делото, не може да се ангажира с инструкции относно избора на адвокатска кантора във връзка с организирането на защитата на превозвача, както и че към момента няма основание да се ангажира отговорността на превозвача по този случай. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е било образувано съдебно производство пред съд Гердерланд, Нидерландия, по което е било постановено решение по съединени две дела от 02.11.2022 година, с което настоящият касатор е бил осъден да заплати на Дювенбек логистика С.Л.У. сумата от 28 775,86 евро, която е дължимо обезщетение по чл.23 от Конвенцията от 8,33 SDR на загубено килограм бруто тегло върху 2 667 кг към датата на постановяване на решението и че не носи отговорност над ограничението по конвенцията по чл.23 от 8,33 SDR на загубено килограм бруто тегло върху 2 667 кг; да заплати лихвите върху присъденото обезщетение, на основание чл. 27 от Конвенцията, считано от 22.10.2020 година, в размер на 3 057,37 евро; съдебните разноски до този момент, в размер на 2 717,01евро, направени от страна на Дювенбек логистика С.Л.У., ведно със законната лихва върху тази сума, при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от постановяване на решението, ако не са били платени в този срок; съдебните разноски, направени от Дювенбек логистика С.Л.У., след постановяване на съдебното решение в размер на 163 евро. САС е посочил, че с молба от 14.11.2022г. „П. А. БГ“ ЕООД е представил на ЗАД „Алианц България“ АД препис от постановеното решение и е поискал от него да му заплати по посочена от него банкова сметка всички суми, които е осъден да заплати по съдебното решение, представляващи застрахователно обезщетение. С писмо от 16.11.2022 г. ответникът е уведомил ищеца, че счита че следва да му заплати сумата 26 670 евро по постановеното решение. На 16.11.2022г. е приложена молба, в която е уточнено, че се иска заплащане на сумата 28 775,86 евро по решението на съда. С писмо от 29.11.2022г. ответникът е уведомил ищеца, че претенцията му е основателна и ще му бъде доплатена сумата над 26 670 до 28 775,86 евро. САС е намерил за безспорно, че последната сума е заплатена от ответника на ищеца, съответно на 28.11.2022г. и на 05.12.2022г. По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 17 428,68 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение от страна на застрахователя на договорно задължение, произтичащо от договора за застраховка, обективиран в полица № 10100201500000001/08.04.2020 г. съставът на САС е изложил следните съображения: Твърденията на ищеца са били, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимото обезщетение в срок и задължението си да встъпи в съдебното производство срещу застрахования и да участва в преговорите между застрахования и пострадалия и с това, като пряка и непосредствена последица е причинил на ищеца имуществени вреди, изразяващи се заплатено от него адвокатско възнаграждение за защита по делото срещу него, за разноски по делото и за лихвите за забава, които е осъден да заплати. Според съда за да възникне основание за ангажиране на договорната отговорност за вреди, е следвало да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страната по договора и то да е в пряка причинно следствена връзка с твърдените имуществени вреди. Доводите по исковата молба САС е квалифицирал като доводи за неизпълнение от страна на ответника на задължението му по чл. 386, ал.1 от КЗ - при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ. Възникването на посоченото задължение решаващият състав е свързал с установяване настъпването на застрахователно събитие по покрит от договора за застраховка риск, както и с установяване размера на вредите. Въззивната инстанция е посочила, че правото на застрахования възниква от момента на изпълнение на законовите предпоставки, но същото не става изискуемо от този момент. За да настъпи изискуемост следва да бъде ангажирана отговорността на ответника с предявяване на застрахователна претенция, която от една страна поставя в забава кредитора, а от друга с нея се представят доказателствата, установяващи правото на застрахования да получи обезщетение. Въззивният съд е констатирал, че застрахованият не е изпълнил надлежно това си задължение. Във връзка с отхвърляне на иска по чл.409 КЗ вр. чл.86 ЗЗД / в тази част касационната жалба е недопустима/ САС е обсъдил електронно писмо от 22.10.2020г., като е достигнал до извод, че посоченото писмо представлява единствено уведомление за настъпилото застрахователно събитие по смисъла на т.1.1 от раздел VII от ОУ към застрахователния договор. Застрахователна претенция по смисъла на чл. 380 от КЗ, съответно т.1.5 от раздел VII от ОУ към застрахователния договор не е била надлежно предявена. Акцентирал е, че в посоченото уведомление до застрахователя не се съдържа нито искане за заплащане на конкретна сума, нито се посочва банкова сметка по която да бъде заплатено обезщетението, нито са приложени към него всички доказателства, които са изискват от закона и ОУ. Поради което съдът е приел, че след като не е бил надлежно сезиран със застрахователна претенция за изплащане на конкретно обезщетение, ответникът не е изпаднал в забава за заплащане на същото. Представената с исковата молба, електронна кореспонденция между страните установява, че ответната страна е била уведомена, както за настъпилото застрахователно събитие, така и за исканията отправени от възложителя на превоза към ищеца, но това знание, без конкретно формулирано искане за заплащане на застрахователно обезщетение или сума не е поставило ответния застраховател в забава за заплащането му. САС е счел, че едва на 14.11.2022г. касаторът е отправил претенция за заплащане на суми по см. на чл. 380, ал.1 от КЗ към ответника, основана на правото му по чл. 435 от КЗ да получи застрахователно обезщетение, след като е заплатил такова на увредения (в конкретния случай е бил осъден да заплати с влязло в сила решение на съда в Нидерландия). По това искане въззивната инстанция е констатирала, че ответникът е изпълнил задължението си доброволно и срока по чл. 108 от КЗ и съответните разпоредби на ОУ. Поради което въззивният съд е посочил, че не би могло да се приеме, че ответната страна не е изпълнила своето насрещно задължение да заплати в срок обезщетение. Не е налице и изричен отказ от заплащане от страна на ответника, който не е бил надлежно сезиран и едва тогава, след изтичане на определения в закона срок, бездействието му би се определило като отказ от изплащане на обезщетение. САС е преценил представената кореспонденция между страните, в която служител на ответника е посочил, че смята, че не е налице покрит риск по застрахователния договор, но това действие съдът не е счел, че представлява отказ по смисъла на чл. 108, ал.1, т.2 от КЗ. По отношение твърдяното неизпълнение на задължението, да участва в провеждането на извънсъдебни преговори по уреждане на претенциите на увредените лица, следва съдът е отбелязал, че такова задължение за застрахователя по КЗ не съществува, а в ОУ по договора уговорената такава възможност за него е факултативна. По отношение твърдяното неизпълнение на задължението, да встъпи като страна в съдебното производство, водено срещу застрахования, след като е бил уведомен за същото съдебно производство САС е сподели аналогични съображения. Посочил е, че застрахованият не е привлякъл застрахователя като страна във воденото срещу първия дело, в който случай би се ангажирала и отговорността на застрахователя за разноските на касатора по воденето на процеса. Предвид неоснователността на този иск, въззивната инстанция е намерила за неоснователна и обусловената претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума за минал период, още повече, че липсват доказателства за нейното поискване от ищеца, което е извършено едва с исковата молба. По отношение на предявените в условията на евентуалност искове за присъждане на сумата от общо 17 428,68 евро на основание чл. 396 и чл. 397 от КЗ решаващият състав е намерил, че нормата на чл. 396 от КЗ /застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни/ касае извършване на разходи за фактическо ограничаване на вредите, намаляване на размера, обема и вида на вредите от настъпилото застрахователно събитие. Разноските по водения процес не могат да се причислят към тях, тъй като основанието за тяхното извършване е производството по определяне дължимостта и размера на застрахователното обезщетение, както и основанието за възникване на отговорност. На основание чл. 397 от КЗ застрахователят трябва да възстанови на застрахования направените разходи за установяване на причините и размера на вредите, когато тези разходи са били предварително одобрени от застрахователя. Съобразил е, че по делото по твърдение на касатора липсва предварително одобряване от страна на застрахователя на извършването на каквито и да е разноски. Посочил е, че относно дължимостта на извършените разноски в съдебни производства са били налице изрични разпоредби в ОУ към договора, различни от тези по чл. 397 от КЗ. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът въвежда следните правни въпроси: 1/За правата и задълженията на застрахователя по сключен между него и превозвач договор за застраховка „Отговорност на превозвача за настъпили по време на превоз по шосе вреди и липса на стоки“; 2/Задължен ли е застрахователят по застраховка „Отговорност на превозвача“ да образува щета и да се произнесе по нея, ако е уведомен от застрахования за вреда, причинена на трето лице, което е предявило претенциите си към превозвача по реда на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/CMR/?; 3/При предявена претенция към превозвача по реда на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки/CMR/ от увреденото лице, за която застрахованият превозвач е уведомил застрахователя, предявяването на застрахователна претенция от третото увредено лице задължително условие ли е за изплащането на застрахователно обезщетение, респ. непредявяването на застрахователна претенция от третото увредено лице освобождава ли застрахователя от задължението да образува щета и да се произнесе по нея в указаните от КЗ срокове при условие, че му е било връчено уведомление от застрахования превозвач за настъпили вреди по време на превоза на стоки по шосе?; 4/За приложението на чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД при неизпълнение на поето договорно задължение; 5/Съставляват ли разходи за ограничаване на вредите по смисъла на чл. 396 и чл. 397 от КЗ заплатените от застрахования превозвач такси, разноски и обезщетения за забавено плащане в съдебно производство, предмет на което е установяването на наличието /липсата на отговорност на превозвача за настъпили по време на превоза на стоки по шосе вреди и на техния размер ? Тези въпроси касаторът въвежда при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въвежда и хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поставените правни въпроси № 1 и № 4 са хипотетични и общи, не предпоставят отговор по специфичен за настоящия казус правен въпрос, който да е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд. Въпроси № 2 и № 3 предполагат преценка на конкретни доказателства по делото с оглед тяхното съдържание, което е извън правомощията на настоящата инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Следва да се съобрази и това, че претендираният от касатора момент на предявяване на претенция пред застрахователя предхожда осъществяването на елемент от фактическия състав на чл.435 КЗ – заплащането на обезщетение от застрахования на третото лице. Именно с него чл.478, ал.5 КЗ свързва началния момент на погасителната давност за вземането на причинителя на вредата по чл.435 КЗ срещу застрахователя, а оттук и възможността да покани застрахователя да му плати обезщетение, респ. от момента на поканата започва и да тече законна лихва, дължима от застрахователя. Разпоредбата на чл. 378, ал. 5 КЗ, която намира приложение в настоящия случай е нова и не е обсъждана и тълкувана от съда в Решение № 27/29.07.2016 г. по т.д. № 2415/2014 г. по описа на ВКС, II т.о. Отделно в цитираното решение и в соченото от касатора решение № 127/05.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, І т. о. e прието, че договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Като е направил извод в обжалваното решение, че процесният договор, сключен със застраховател от превозвач и с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреди на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на автомобилни превози, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/, е вид застраховка „Гражданска отговорност“, въззивният съд се е придържал към практиката на ВКС, което изключва въведената допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на пети въпрос в частта по иска по чл.397 КЗ САС изрично е посочил, че не е доказан елемент от фактическия състав – предварително одобрение на разходите от страна на застрахователя, по обосноваността на който извод ВКС може да се произнесе само при разглеждане на касационната жалба по същество, т.т.след допускане на касационно обжалване. Следователно не е отхвърлил иска поради мотивите, обусловили въпроса на касатора. По иска по чл.396 КЗ касаторът не сочи съдебна практика, на която да противоречи обжалваното решение. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Проверката от външна страна на обжалвания въззивен акт не разкрива осъществяване на някое от основанията, които съдебната практика свързва с посочената хипотеза: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. По изложените съображения касационната жалба в частта срещу въззивното решение по иска по чл.309а ТЗ вр. с чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 8 230,95лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 50 652,62лв. - застрахователно обезщетение, за периода на забава от 23.04.2021 г. до 28.11.2022г., следва да се остави без разглеждане, а в останалата част – да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 4 428 лв. за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение