Определение № 1534 от 01.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 527/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Кърджали - чрез адв. Г. Б., против решение № 344 от 26.11.2025 г., постановено по в. т. д. № 553/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 30 от 02.08.2025 г. по т. д. № 84/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали, с което Община Кърджали е осъдена да заплати на „Стилмед - СА“ ЕООД сумата 59 996.80 лв. (равностойност на 30 675.88 евро), представляваща стойност на извършени СМР по договор № 19971-03 от 20.10.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство с предмет „Извършване на строително - монтажни работи за изграждане на водоснабдяване в махала „Нова махала“, с Б., общ. Кърджали“, във връзка с който е издадена фактура № 435/26.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.11.2024 г., до окончателното плащане, сумата 8 759.75 лв. (равностойност на 4 478.79 евро) - обезщетение за забавено плащане за периода от 26.10.2023 г. до 14.11.2024 г., и сумата 8 640 лв. (равностойност на 4 417.56 евро) - разноски по делото. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че въпреки своевременно заявеното оспорване на съдържанието на представените от ищеца протоколи за изпълнени и приети СМР, въззивният съд е уважил исковете, изграждайки изводите си върху показанията на свидетели, които са служители на ищеца и са заинтересовани от благоприятен за него изход от спора; че заключението на назначената в хода на делото съдебно - техническа експертиза, потвърждаващо количествата на изпълнените СМР, не дава ясен и точен отговор каква печалба е заложил ищецът - изпълнител и дали е било възможно извършването на описаните СМР в „посочения срок“; че не са представени доказателства дали издадената от ищеца фактура за стойността на извършени СМР е одобрена от Община Кърджали като разход „съобразно правилата на СФУК“ и дали към нея са били приложени всички необходими за одобряване на разхода документи. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е посочено, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните „процесуалноправни въпроси“, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд: „ 1. Налице ли е противоречие с практиката на ВКС относно задължението на възложителя да заплати възнаграждение за извършени СМР, когато няма издаден акт образец 19, а само двустранно подписан протокол за приемане на работата (въпрос, който касае прилагането на чл. 266, ал. 1 ЗЗД във връзка с практиката на ВКС, че само подписан протокол не е достатъчен при липса на други изискуеми документи според договора, вкл. акт обр. 19); 2. Следва ли съдът да приеме, че възложителят е приел работата без възражения по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, когато не е представен доказан надлежен приемо - предавателен акт, а се позовава само на признания от длъжностни лица, които не са орган на възложителя (касае се до това дали подписването на протоколи от служители - напр. кмет или техническо лице, без разрешение на органа по чл. 21 ЗМСМА, обвързва Общината); 3. При наличие на спор относно действително извършване на СМР допустимо ли е съдът да приема за безспорни твърденията само на една страна, без да обсъди всички доказателства по делото - вкл. експертизата, свидетелските показания и счетоводните документи; Нарушено ли е изискването за обективно и всестранно обсъждане на доказателствата по чл. 235, ал. 2 ГПК; 4. Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, когато съдът изцяло възприема тезата на ищцовата страна, без да анализира направените възражения от ответника - Община Кърджали (това може да се обоснове с липсата на обоснованост и вътрешно противоречие на мотивите)“. В изложението са формулирани и „допълнителни аргументи за допускане на касационно обжалване“, а именно: „Делото е от значим обществен интерес, тъй като се отнася до разходване на публични средства на община; Има нужда от уеднаквяване на съдебната практика относно формите на приемане на СМР, обвързващата сила на документи, подписани от длъжностни лица, и прилагането на чл. 266 и чл. 264 ЗЗД“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Стилмед - СА“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. С. М., в който са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да потвърди решението на Окръжен съд - Кърджали, с което са уважени предявените от „Стилмед - СА“ ЕООД срещу Община Кърджали осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Апелативен съд - Пловдив е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото, съобразно правомощията по чл. 269, ГПК, и е достигнал до изводи, че в качеството на изпълнител по сключен договор за възлагане на обществена поръчка дружеството - ищец е извършило СМР, които са предадени и приети без възражения от общината - възложител, поради което има право да получи дължимото за тях възнаграждение в присъдения от първата инстанция размер, заедно с обезщетение за забава. От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че между страните е сключен договор № 19971-03 от 20.10.2023 г. за изпълнение на обществена поръчка за строителство, с който ответникът Община Кърджали е възложил на ищеца „Стилмед - СА“ ЕООД изпълнението на обществена поръчка с предмет „Извършване на строително - монтажни работи за изграждане на водоснабдяване в махала „Нова махала“, [населено място], общ. Кърджали“ срещу заплащане на сумата 49 997.34 лв. без ДДС или 59 996.80 лв. с ДДС и уговорен срок за изпълнение до 30 календарни дни. Съгласно т. 4 от договора заплащането на действително изпълнените СМР ще се извърши след приключване на работата, доказано със съставянето на акт (отчет) за извършените работи, подписан двустранно от възложителя и от изпълнителя, и със съставяне на протокол от договарящите страни за приемане на завършените СМР - предмет на договора. В изпълнение на договора ответникът е извършил СМР, за които са съставени протокол за извършени СМР и приемо - предавателен протокол от 26.10.2023 г. за приемане на извършени СМР, подписани от представители на изпълнителя и на възложителя, въз основа на които е издадена фактура № 435/26.10.2023 г. относно дължимата цена (възнаграждение) в размер на 59 996.80 лв. с ДДС, която е подписана от представител на съставителя (дружеството - изпълнител) и от кмета на Община Кърджали инж. Х. А. като представител на възложителя. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил съдържанието на съставените протоколи с възражения, че описаните в тях СМР не са извършени и не са приети от него. В отговора е обективирано изявление, че протоколът за приемане на извършени СМР е подписан от Д. К. - технически ръководител в „Стилмед - СА“ ЕООД, и от инж. Н. З. - експерт в отдел „ИКС“ на Община Кърджали, след проверка на мястото на изпълнение, при която е установено, че са завършени и подлежат на заплащане конкретно посочени по вид, количество, единична цена и стойност СМР, възлизащи общо на 59 996.80 лв. Относно приемо - предавателния протокол, с който изпълнителят е предал обекта на възложителя, а последният го е приел без забележки и възражения, в отговора на исковата молба е потвърдено, че е подписан от представители на двете страни, конкретно от Д. К. за изпълнителя и от инж. Н. З. за възложителя. В същия протокол е отбелязано, че е извършен оглед на обекта и че при проверката е установено спазване на срока за изпълнение на възложените с договора СМР, както и съответствие с договора на размера на използваните за изпълнението средства, като е дадена добра оценка на качеството на изпълнението и обектът е приет без забележки от представителя на възложителя. След преценка на съдържанието на протоколите във връзка с издадената въз основа на тях фактура въззивният съд е приел за доказано, че изпълнената от ищеца работа, възложена с договора от 20.10.2023 г., е приета надлежно по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД от общината - възложител, след преглед и без възражения, включително такива за скрити недостатъци, поради което ответникът дължи заплащане на отразената във фактурата цена за изпълнените съгласно договора работи на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Възражението на ответника за недължимост на търсената с иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД сума и свързаното с него оспорване на протоколите са преценени от въззивния съд като неоснователни с оглед потвърждаването на факта на изпълнение на работите чрез подписване на протоколите от надлежен представител на Община Кърджали - от една страна, и от друга - с оглед изявлението на кмета на общината, направено по повод отправена от ищеца покана за плащане на дължими суми по фактури, че признава дължимостта на сумата 59 996.80 лв. по фактура № 435/26.10.2023 г. В подкрепа на извода, че ищецът е изпълнил възложените с договора и отразени в двустранно подписаните протоколи СМР и че същите са приети без забележки от ответника, въззивният съд се е позовал и на заключенията на назначените в първоинстанционното производство експертизи - счетоводна и техническа, както и на показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели. Според констатациите в заключението на съдебно - счетоводната експертиза издадената от ищеца фактура за стойността на извършените СМР е осчетоводена от двете договарящи страни; В Община Кърджали сумата 59 996.80 лв. е отразена счетоводно като разход за материали по сметка 6018 от 4010 и няма данни да е заплатена на доставчика, който е последен по веригата за дължим ДДС. Вещото лице, изпълнило съдебно - техническата експертиза, е потвърдило, че няма пречка описаните в протоколите СМР да бъдат извършени за 5 дни, доколкото срокът на изпълнение зависи от много фактори и е въпрос на организация на работата, а също и че при огледа на място е констатирано реално изпълнение на 6 бр. водомерни шахти, като изпълнението на останалите позиции може да се установи с актове обр. 12 за скрити работи. Във връзка с последната констатация въззивният съд е установил, че в хода на производството пред първата инстанция ищецът е представил 8 бр. актове за подлежащи на закриване СМР, които са подписани от негов представител - Д. К., и от инж. Н. З. като представител на възложителя Община Кърджали, с които е удостоверено, че са изпълнени и подлежат на закриване конкретно изброени работи, чрез изпълнението на които са постигнати изискванията на проекта. Обсъдени са показанията на свидетелите Н. З., който е заявил, че като служител на Община Кърджали е бил натоварен да осъществява инвеститорски контрол върху изпълнението на договора със „Стилмед - СА“ ЕООД, че е извършил такъв контрол на процесния обект, че преди да подпише двата протокола е проверил дали всички отразени в съдържанието им работи са изпълнени реално и че е подписал протоколите за приемане на работите без забележки, след като се е уверил, че всичко е изпълнено и че количествата са проверени. Свидетелят е пояснил, че водопроводът в Нова махала, с. Б., е изпълнен за 5 дни, пуснат е веднага и оттогава се ползва в населеното място. Като свидетел е разпитан и Хабил Хабил - кмет на [населено място] по време на изпълнение на спорните работи, който е депозирал показания, че след изграждането на водопровода и предаването му от фирмата - изпълнител не е имало нередности, водопроводът се ползва по предназначение от жителите на населеното място и не се е налагала намеса от друга фирма. Ангажираните от ищеца свидетели - Д. К. и А. М., са дали показания, че изпълнението на работите на обекта е контролирано постоянно от представителя на общината Н. З., при необходимост недостатъците в изпълнението се отстранявали на момента, водопроводното съоръжение било прието без забележки и водопроводът се ползвал безпроблемно от жителите на Нова махала. Преценявайки непротиворечивите показания на всички разпитани свидетели, въззивният съд е счел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на Община Кърджали, че изводът на първоинстанционния съд за дължимост на претендираното възнаграждение за извършени СМР е изграден само върху показанията на свидетелите на ищеца, които имат интерес от постановяване на решение за уважаване на иска. Във въззивната жалба ответникът е поддържал и възражение, че по делото не са представени доказателства издадената от ищеца и подписана от тогавашния кмет на Община Кърджали фактура за стойността на извършените СМР да е била придружена с всички необходими за осчетоводяването й документи и стойността да е одобрена като разход по предвидения за това ред. Въззивният съд е констатирал, че така направеното възражение е преклудирано, но независимо от това се е произнесъл, че то е неоснователно предвид установения по категоричен начин факт, че фактурата е отразена счетоводно в Община Кърджали и че на 02.11.2023 г. кметът на общината е признал изрично задължението за плащане на отразената в съдържанието й сума. В заключение въззивният съд е формирал решаващия извод, че в качеството на изпълнител по сключения с Община Кърджали договор от 20.10.2023 г. дружеството - ищец е изпълнило в срок възложените с договора работи, които са предадени и приети без възражения от общината - възложител, която е признала изрично задължението си за плащане на претендираното с иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение в размер на сумата 59 996.80 лв. с ДДС. Предвид безспорното между страните неизпълнение на задължението за плащане на дължимото възнаграждение, за основателен е счетен и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждението за периода от настъпване на изискуемостта на главното задължение на 26.10.2023 г. до завеждане на делото. В съответствие с изводите, до които е достигнал, Апелативен съд - Пловдив е потвърдил осъдителното решение на Окръжен съд - Кърджали. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Пловдив въззивно решение. Според т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който трябва да обоснове и допълнителните предпоставки, специфични за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване; Въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да послужат като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Във въпросите се съдържат възраженията и оплакванията, с които касаторът е обосновал защитата си срещу исковете и тезата си за неправилност на обжалваното решение - че не дължи заплащане на претендираното с иска възнаграждение за извършени СМР, тъй като няма издаден акт обр. 19, а само двустранно подписан протокол за приемане на СМР (въпрос № 1); че не е представен „доказан надлежен приемо - предавателен акт“, потвърждаващ приемането на работите без възражения от негова страна в качеството на възложител, а съдът се е позовал само на признания от длъжностни лица, които „не са орган на възложителя“ (въпрос № 2); че въззивният съд е приел за безспорни твърденията на ищеца за извършени СМР, без да обсъди всички доказателства по делото, в т. ч. експертизи, свидетелски показания и счетоводни документи (въпрос № 3); че въззивният съд е възприел изцяло тезата на ищеца, без да анализира възраженията на ответника - Община Кърджали (въпрос № 4). По начина, по който са зададени, въпросите не кореспондират с мотивите към обжалваното решение и интерпретират напълно погрешно решаващите правни изводи на въззивния съд, обусловили резултата от делото. От мотивите е видно, че въззивният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на всички относими към спора доказателства и е достигнал до изводи, че извършването на възложените с договора за обществена поръчка СМР и тяхното приемане без възражения от общината - възложител е доказано по несъмнен начин с подписаните от представители на двете договарящи страни протоколи, съдържащи информация за вида, количеството, единичната цена и общата стойност на изпълнените работи; че констатациите в протоколите са потвърдени от еднопосочните показания на свидетелите на ищеца и на ответника и от заключенията на назначените в хода на делото експертизи; че извършването на работите и задължението за тяхното заплащане в размера, отразен в издадена въз основа на протоколите фактура, надлежно осчетоводена от общината - възложител, са признати изрично от кмета на Община Кърджали в качеството на неин представител по закон. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, а несъгласието на касатора с тях не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Въз основа на мотивите към него въззивното решение не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което няма основание да бъде допускано до касационно обжалване и в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това следва да се отбележи, че касационно обжалване не може да се допусне и по причина, че касаторът се е позовал формално на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да посочи конкретни съдебни актове, подкрепящи твърдението му за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и без да обоснове значението на поставените „въпроси“ (насочени към оспорване на правилността на решението) за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулираните в изложението „допълнителни аргументи за допускане на касационно обжалване“ не могат да бъдат подведени под нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, поради което е безпредметно да се обсъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,