Определение № 921 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2579/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Областна администрация на Област София срещу решение № 515 от 02.02.2023 г. по в. гр. дело № 10617/2022 г. на Софийския градски съд, с което се потвърждава решението от 26.07.2022 г. по гр. д. № 64249/2021 г. по описа на Софийския районен съд, поправено с решение от 04.08.2022 г. по същото дело.

В хода на производството са уважени предявените от Е. Г. Ц. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ както следва:

• за признаване за незаконно уволнението ѝ на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, извършено със заповед № ЛС-063 от 28.10.2021 г. на Областния управител на Област София и неговата отмяна;

• за възстановяване на заемната до уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Финанси и управление на собствеността“, дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността“;

• за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 28.10.2021 г. - 28.04.2022 г. в размер на 7 800 лв., ведно със законната лихва считано от 10.11.2021 г.

За да уважи исковете районният съд приема от фактическа страна, че ищцата е заемала посочената длъжност при ответника въз основа на допълнително споразумение от 27.10.2021 г. С процесната заповед трудовото ѝ правоотношение е прекратено поради определяне на длъжността ѝ за заемане от държавен служител като „главен експерт“ /чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ/ по силата на издадена на същата дата заповед за утвърждаване на ново длъжностно разписание. При съпоставка на длъжностните характеристики обаче е установено, че същите коренно се различават, както по изискванията за тяхното заемане, така и по функции, което е мотивирало съответно извод за отсъствие на елементите от фактическия състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд е достигнал до идентични правни изводи по предмета на спора, поради което и е потвърдил първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Съгласно мотивите към обжалваното решение анализът на представените длъжности характеристики за „главен специалист“ по трудово правоотношение, респ. за „главен експерт“ по служебно правоотношение, обосновава извод за това, че първата е чисто изпълнителска, а втората – експертна. По същество ищцата е била обикновен деловодител /по нейни твърдения периодично е била и секретарка на областния управител/ - тя само е обработвала, сканирала и съхранявала постъпили и изходящи документи, като ги е предавала за експертна работа на съответните служители или е пращала отговори на други лица. В противовес на това трудовите функции на ново определената длъжност „главен експерт“ предполагат изготвяне на експертни анализи, подготовка на заповеди, становища, контрол на договори и др. Тази съществена отлика логично е обусловила и предвидените различни образователни изисквания спрямо двете длъжности – докато за заеманата от ищцата е било достатъчно и средно образование без определена специалност, то за експертната длъжност е предвидено изискване за висше образование в областта на социалните, стопанските и правните науки. С тези мотиви въззивният съдебен състав споделя преценката за незаконност на извършеното уволнение, доколкото фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ изисква определената за заемане от държавен служител длъжност да е същата като предходната. Изтъква, че изложените констатации в случая сочат на съкращаване на щата по отношение длъжността на ищцата и трансформация на щатните бройки за експерти,по служебно правоотношение.

В касационната жалба касаторът поддържа наличие на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а в изложение към нея се позовава на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответницата Е. Г. Ц., чрез адв. А. Г., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за необоснованост на поддържаните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване и нейната неоснователност.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба, която обаче не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване по формулираните в нея въпроси.

Уточнени и конкретизирани съобразно правомощията на настоящата инстанция по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, първите три въпроса се свеждат до задължението на въззивния съд да формира самостоятелни правни изводи по предмета на спора, след като обсъди всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение за правилното решаване на делото. Поддържаното противоречие с практиката на ВКС е мотивирано с оплаквания за необсъждане наличието на валиден административен акт, който определя длъжността за заемане по служебно правоотношение; че за законосъобразността на уволнението е достатъчно органът да определи длъжността като такава за заемане по служебно правоотношение; че същият е определил длъжностното разписание, което е негово право и не подлежи на съдебен контрол; че длъжността не е премахната, а са разширени правомощията и др. Така изложените доводи не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на релевираното основание. От съдържанието на мотивите към обжалвания акт е видно, че съдебният състав е формирал собствени констатации за установената фактическа обстановка на база на събраните в хода на делото относими доказателства. По приетите за установени факти, защитните тези на страните и приложимите правни норми се е произнесъл с кратки и ясни мотиви, съобразно предявения иск и очертания от въззивната жалба предмет на делото. С това задължителните указания на раздел I, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 год. и т. 1, т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. по тълк. дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС са изпълнени.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя и въпросът: „за да е законосъобразно уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, достатъчно ли е длъжността да е определена за заемане по служебно правоотношение?“. Изтъква противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – решения № 117 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 967/2011 г., III г. о., № 36 от 16.03.2020 г. по гр. д. № 2592/2019 г., III г. о. и № 268 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 1414/2010 г., III г. о. Отделно от това счита, че разглеждането на въпроса е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, доколкото се разрешавал противоречиво от съставите на ВКС.

Изтъкнатата съдебна практика на ВКС не обосновава изтъкваното противоречие по въпроса.В първите две решения на ВКС изводът по предмета на спора не е обусловен от различно тълкуване на разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ,а от различен извод по фактически въпрос, за това дали конкретно заеманата от уволнения служител длъжност съответства на определената за заемане по служебно правоотношение. От правна страна във всички решения е прието, че за да е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, е необходимо и достатъчно длъжността,която е заемал служителят,да е определена за заемане от държавен служител по съответния установен в Закона за държавния служител ред ,т.е с издаден валиден административен акт, който определя досегашната длъжност,заемана по трудово правоотношение,за длъжност заемана в бъдеще по служебно правоотношение,като задължителна предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е именно изискването да се касае за една и съща длъжност. При достигнатия отрицателен извод по този признак уволнението се явява незаконосъобразно ,както е приел и въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС.Ето защо въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване при поддържаните доводи за наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпроса за елементите от фактическия състав на предвиденото в чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.