Определение № 246 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Спортно училище „Г.Б.”, Плевен, представлявано от директора П. А. Г. чрез адв. Т. Н. против въззивно решение № 88/25.02.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 1087/2009 г. Излагат се доводи за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 195, ал. 1 КТ. Насрещната страна Б. К. Й. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК са изложени на един хартиен носител Приложени са и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора. По този начин са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивнят съд, като е отменил решението на първостепенния Плевенски районен съд, е отменил заповед № РД-17-250/30.06.2009 г. на директора на спортното училище, с която на Б. К. Й. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Съдът е приел, че атакуваната заповед не отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ и е уважил иска на Й. без да изследва законосъобразността на заповедта по същество. Повдигнатият материално правен въпрос относно намина на мотивиране на заповедта за уволнение е от значение за постановения резултат, като даденото от въззивната инстанция разрешение противоречи на това по приложените от касатора съдебни актове. Ето защо и на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касационно обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът