Определение № 573 от 06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Ресурс Комерс“ ЕООД [населено място], представлявано от управителя М., чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 53 от 12.03.2024г. по в.гр.д.№ 230 по описа за 2023г. на ОС Кюстендил, с което е отменено решение № 367 от 15.06.2020г. по гр.д.№ 1318/2019г. на РС Кюстендил в частта, с която са отхвърлени исковете за разликата над 18 000лв. до 56 000лв., обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 2 287.21лв. до 3 202.09лв., обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука и за разноските и вместо това е постановено друго, с което е осъдено „Ресурс Комерс“ ЕООД [населено място] да заплати на П. Д. С., на основание чл.200 КТ, допълнително още и сумата от 38 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.07.2018г.,около 15.30ч. в дърводобивен обект, находящ се в м.“Т. б.“ на територията на ДЛС „О.“ [населено място], определено при съпричиняване от 30%, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2018г., както и да й заплати допълнително сумата от 914.88лв. /разлика между присъдените 2 287.21лв. до 3 202.09лв./, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.07.2018г.,потвърден е първоинстанционния акт в останалата част, с която вече са присъдени сумите от 18 000лв., обезщетение за неимуществени вреди и 2 287.21лв., обезщетение за имуществени вреди, като са присъдени разноски и е потвърдено и постановеното допълнително решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 38 от 9.02.2022г.по гр.д.№ 2750/2021г., състав на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, за да бъдат съобразени и настъпилите в хода на процеса факти и обстоятелства. Дадени са указания – при определяне на размера на дължимото обезщетение - да се съобразят всички факти, сочещи настъпването на вреди, които съставляват пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочено е, че претърпените болки и страдания от оперативното лечение и всички съпътстващи усложнения съставляват болки и страдания, които подлежат на обезщетяване от работодателя. Механизмът на настъпване на злополуката е посочен в разпореждане № 23 от 31.10.2018г.на НОИ за констатирането й: На 16.07.2018г., по време на работа, при издърпване на повалени дървета до временен склад, П. С. е ударен в главата от отскочило дърво. Той не е носил предпазна каска, но увреждането на здравето е настъпило по време и във връзка с изпълняваната работа. В резултат на удара пострадалият е получил тежка черепно мозъчна травма. Двукратно е бил опериран. Престоят му в болница е от 16.07.2018г.до 1.08.2018г. и от 13.11.2018г. до 22.11.2018г. Бил е в отпуск поради временна нетрудоспособност от 16.07.2018г.до 16.07.2019г. Според ангажираните гласни доказателства – при първата операция е била отстранена част от черепа, извадени са костици от мозъка, като част от главата е останала хлътнала. Това е наложило и втората операция за изграждане на черепа, но и след нея е налице трайна промяна във вида на главата, което е причина пострадалият да носи непрекъснато шапки. След всяка операция, той не е могъл да са се обслужва сам. Непрекъснато е получавал замайване, ръцете му треперили, не е можел да се храни, да се навежда, да се обува и събува. Животът му – след случилото се – е бил изцяло променен. Движенията му станали забавени, бил нервен, избухлив, неконтактен, затворил се е за външния свят. Наложило се е да се обърне за помощ към невролог и психиатър. Отразените от тях констатации са за постоянно главоболие и световъртеж, нежелание за общуване с хора, да гледа телевизия, бърза психическа умора и влошена концентрация. Диагнозата, поставена му от психиатъра е „Органично емоционално лабилно /астенично/ разстройство“. Според приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-неврохирург, при настъпването на травмата, болката е била силна, интензивна и продължителна, свързана както със самата травма, така и с провежданата хирургична операция, а в следоперативния период – поносима. Според вещото лице – след такава травма – съществува риск от специфични увреждания. Първоначално, с експертни решения на ТЕЛК № 1464 от 15.07.2019г. и № 1256 от 23.06.2020г. – на пострадалия е определена 93% трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, първо за една, а после за срок от три години. С последното решение на ТЕЛК № 73 от 13.04.2023г., тя е увеличена на 95%, за нов срок от три години, до 1.04.2026г Със заключението на приетата при новото разглеждане на делото - комплексна медицинска и физична експертиза - е установено, че след настъпилата открита и проникваща черепно-мозъчна травма, при ищеца са се развили значителни усложнения в рамките на посттравмена енцефалопатия /постконтузионен синдром/ - цефалгичен синдром, дискоординационен синдром, психоорганичен мозъчен синдром, с органично-мозъчна промяна на личността с афективни и когнитивни нарушения. Възстановителният период за подобна черепно – мозъчна травма продължава година-две, а е възможно и три, или четири години, като е свързан с умерени болки, ограничена работоспособност, психични и други усложнения, социална неадекватност и др. Крайното заключение на експерта е, че понастоящем ищецът остава в едно доста увредено състояние, а продължаващите вече пет години след инцидента значителни отклонения в психо-неврологичния му статус /описани в последното ЕР/, правят прогнозата за неговото „пълно анатомично функционално възстановяване“ „крайно неблагоприятна и практически невъзможна“. Съобразявайки изложеното, въззивният съд е приел претендираният от ищеца размер на обезщетение от 80 000лв. за справедлив. Приел е за основателно направеното възражение по чл.201, ал.2 КТ, като е оценил допусната от работника груба небрежност на 30% със следните мотиви: Работодателят е допуснал нарушения на правилата за безопасност, като не е създал нужната организация и не е утвърдил правила за провеждане на инструктаж, включително ежедневен, допускайки редица нарушения на чл.2, ал.2, чл.7, ал.2, чл.9, ал.1, чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ДВ бр.102/2009г./ Работодателят не е обозначил работното място като такова, на което използването на защитна каска е задължително посредством поставянето на съответния знак, с което е нарушил чл.5 от Наредба № РД -07/8 от 20.12.2008г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа /ДВ бр.3/31.01.2009г. и чл.52, ал.1, вр.чл.69б от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и използване на работно оборудване /ДВ бр.88/99г./ Работодателят не е изпълнил задължението си за осигуряване на ефективен контрол по смисъла на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ за извършване на възложената работа без риск за здравето и по безопасен начин. От своя страна, пострадалият, който е изпълнявал длъжността „секач“ - не е изпълнил задължението си по чл.33 ЗЗБУТ да използва работно облекло и лични предпазни средства. Именно с това свое действие /като е работел без каска/, той е допринесъл за увреждането си, защото е пренебрегнал общоизвестни житейски правила. Въззивният съд е дал своята оценка на проявената груба небрежност след преценка на обективното съотношение между всички факти и обстоятелства, допринесли за настъпване на злополуката, отчитайки „повишената закрила на работещите и водещата роля на работодателя в превенцията и осигуряване на безопасна работна среда. Като решаващо за преценката му е посочил – констатираните обстоятелства, че работодателят не е извършвал ежедневен инструктаж и като не е осъществявал изискуемия се контрол - системно е допускал работници да изпълняват задълженията си без предпазни каски Касаторът, в представеното към касационната жалба изложение се позовава на специалните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, във връзка с един поставен въпрос: Следва ли съдът при определяне на процента на съпричиняване да даде превес на вината на работника, който не е използвал дадената му от работодателя същия ден предпазна каска, определяйки по-голям процента съпричинавяне от негова страна? Според касатора именно – заради начина на определяне на процента на съпричиняване, постановеният въззивен акт е очевидно неправилен. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, първо защото поставеният въпрос /заради конкретиката си/ не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС и второ, поради неустановяване на някое от посочените от касатора специални основания по чл.280 ГПК. Поставеният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая –отговорът на поставеният въпрос – дали следва да се даде превес на вината на работника, защото не бил използвал дадената му от работодателя същия ден предпазна каска – изисква именно такова обсъждане на ангажираните по делото доказателства, каквото в производството по допустимост касационната инстанция не може да извършва. Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи следното: Обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ може да се изключи само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя, каквито хипотези въззивния съд не е приел да са налице в настоящия случай. Отговорността може да се намали, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност, т.е. когато се установи, че е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. В такава хипотеза /за да е ясно какво да е намалението/, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на неговият принос. Във всеки случай преценката за степента на допринасяне за трудовата злополука е конкретна и се извършва – въз основа на конкретно установените факти и обстоятелства. Съдът следва - с оглед установеният механизъм на настъпване на злополука - да съобрази всички релевантни за настъпването й факти и обстоятелства, включително и поведението на работодателя, като решаващо значение имат фактите, във връзка със създадената от него организация на работа и именно такъв е бил подходът на въззивния съд. Не е налице специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобен порок, в случая не се установява. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд