Определение № 3866 от 04.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1676/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К., гражданин на Р Гърция, чрез адв. И. И., против въззивно решение № 2893/25.10.2022г. по в.гр.д.№ 13662/2021г. по описа на СГС, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „ПФК ЦСКА“ АД /н/ иск по чл. 128, ал.2 КТ за присъждане на сумата 310 000 лева – неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.08.2012г. до 09.05.2013г. и акцесорния му по чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на 87942, 90 лева – лихва за забава в периода 09.05.2013г.-11.12.2019г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Възразява се срещу решаващия извод, че вземането е погасено по давност и в контекста на това възражение се поставят следните въпроси, за които се твърди да са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото: 1/ „Тече ли погасителна давност и ако тече, от кой момент, по отношение на вземането, произтичащо от трудово правоотношение, което синдикът е следвало да впише служебно в производството по несъстоятелност?“ 2/ „Неприемането на конкретно вземане в процедура по несъстоятелност, изразено официално чрез вписване в търговския регистър по партидата на длъжника, означава ли, че погасителната давност започва да тече именно от датата на това вписване?“ 3/ „Поканата за участие в първо общо събрание на кредиторите означава ли, че по отношение на конкретното вземане на конкретния кредитор, във връзка с което е поканен на събранието, давността спира да тече до окончателното произнасяне на синдика с приемане или отхвърляне на вземането?“ Позовава се и на очевидна неправилност на решението, заявявайки, че въззивното решение е постановено в пряко противоречие със закона и събраните по делото доказателства. Насрещната страна по жалбата – ответникът „ПФК ЦСКА“ АД /н/, не е депозирало отговор. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е отчел установеното със сила на пресъдено нещо обстоятелство, че между страните е съществувало трудово правоотношение, в чието изпълнение ищецът е полагал труд като футболист, а ответникът е дължал заплащане на трудово възнаграждение. Възприел е фактическите констатации на първата инстанция, а именно: Размерът на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за исковия период възлиза на 124 568, 22 лева и то не е било изплатено от ответника. Спрямо ответника с решение от 02.10.2015г. е открито производство по несъстоятелност. Ищецът е бил поканен на първото общо събрание на кредиторите като кредитор на вземане за трудово възнаграждение. Синдикът на ответника, който с оглед характера на вземането на ищеца, е имал задължение да го включи служебно в списъка на приетите вземания, не е изпълнил това си задължение, а ищецът не е поискал вписване на вземането си преди 2019г. Ищецът не е възразил и срещу списъка на неприетите вземания от 10.08.2020г., в който заявено от него през 2019г. вземане не е прието. При тези факти, въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, че до изтичане на давностния срок, който е тригодишен и изтича на 25.06.2016г., ищецът е бездействал и не го е прекъснал, поради което възражението на ответника за погасяване на процесното вземане по давност е основателно. За неоснователни са счетени оплакванията по въззивната жалба, като е прието, че: предявяването на осъдителен иск за трудово възнаграждение е допустим при открито производство по несъстоятелност на работодателя; предявяването на иска и предявяването на вземането в производството по несъстоятелност имат еднакви последици по отношение на давността; бездействието на синдика да включи вземането в списъка на приетите вземания няма отношение към въпроса за давността, защото ищецът е могъл сам да предяви вземането си както в производството по несъстоятелност, така и по исков ред. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси, обобщени до такъв за това с какви действия се прекъсва давността за вземане за трудово възнаграждение при открито производството по несъстоятелност за длъжника на вземането, са обуславящи, но с обжалваното решение са разрешени в съответствие със закона и при съблюдаване разрешенията на формираната в негово приложение съдебна практика, за чиято промяна касаторът не обосновава необходимост, позовавайки се бланкетно на допълнителния селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 685а, ал.1 ТЗ давността се прекъсва и спира да тече с предявяване на вземането от кредитора. За изчерпателно изброените в чл. 687 ТЗ вземания, сред които и тези от трудово правоотношение с длъжника, е предвидено синдикът да ги приеме служебно въз основа на представените му от кредитора документи или на база документацията на длъжника. Служебното вписване на вземанията е допълнителна привилегия за носителите на тези вземания, която обаче не ги лишава от правото да предявят вземанията си по реда на чл. 685 ТЗ. Защитата на кредитора при невключване на вземането в списъка на служебно вписаните вземания се осъществява или чрез молба до синдика с искане за включване в списъка на служебно приетите вземания (като тази молба не е равнозначна на предявяване на вземането), или чрез предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността. Следователно и в хипотеза като процесната – при бездействие на синдика да впише служебно вземане за трудово възнаграждение – давността ще бъде прекъсната с предявяване на вземането от неговия титуляр. Други действия, като напр. сочените от касатора - участие в първото общо събрание на кредиторите, покана за това участие - нямат никакво отношение към течението на давностния срок. Неприложима към казуса е и разпоредбата на чл. 628а ТЗ, на която се позовава касаторът, тъй като тя предвижда прекъсване и спиране на давността от подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, но само за вземанията, на които молителят – кредитор или присъединеният кредитор основават тази молба. Производството по несъстоятелност на ответника не е открито по молба на ищеца, нито той се е присъединил към нея, поради което за неговото вземане молбата по чл. 625 ТЗ не произвежда ефекта по чл. 628а ТЗ. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. Съгласно установената практика, основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно – без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Изтъкнатият от касатора порок на обжалваното решение – неправилност на извода за основателност на възражението за погасителна давност - изисква такъв анализ и е установим при проверка основателността на касационната жалба, а не по реда на чл. 288 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.