Определение № 3384 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1531/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. срещу решение №255 от 16.04.2024 г. по в.т.д.№209/2024 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №260419 от 13.12.2023 г. по т.д.№1463/2017 г. на СГС в частта, с която по иск по чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу П. Д. П., е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, на прихващане, извършено от П. Д. П. с изявление към „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ с вх.№1599/04.05.2015 г., уточнено със заявление с вх.№1209/26.02.2016 г., на вземане на П. Д. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ за получаване на сума в общ размер от 6923.72 лв., дължима по спестовна сметка, открита по анекс №93843 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, срещу задълженията й към банката по договор за банков кредит от 08.08.2013 г., освен за сумите, които П. Д. П. би получила при разпределение на осребреното имущество. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. Правилно ли въззивният съд определя момента на възникване на потестативното право и приложимостта на редакцията на ЗБН след решение №8/2021 г. на КС на РБ. 2. Правилно ли въззивният съд определя кое вземане се погасява с изявлението на ответницата. 3. Правилно ли въззивният съд определя момента на извършване на сделката с оглед нейната преценка в производството. 4. Правилно ли въззивният съд определя длъжника по прихващането. 5. Правилно ли въззивният съд прилага общите разпоредби, касаещи търговците и посочени в ТЗ по отношение на настоящето производство. 6. Правилно ли е становището на въззивния съд по отношение нищожността на извършената сделка. Твърди се, че решението следва да се допусне и на основание чл.280, ал.2 ГПК. Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на направените разноски пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване, с оглед разпоредбата на чл.113, изр.2 ГПК, съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, на основание която се иска прогласяване на процесното прихващане за недействително по отношение кредиторите на „КТБ“ АД /н/, е претърпяла няколко изменения, като относимо към процесното прихващане е изменението, направено със ЗИД на ЗБН обнародвано в ДВ, бр.98/24.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., според което недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1, а съгласно чл.59, ал.6 ЗБН, в случаите по ал.5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104. В този смисъл е изложил съображения, че за да бъде прогласено за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелната банка едно прихващане, то може да е направено както от банката-длъжник, така и от неин кредитор, като изявлението е необходимо да следва по-ранната от двете дати на неплатежоспособност или на поставяне на банката под особен надзор, като ирелевантно е кога са възникнали двете насрещни вземания. Установил е, че „КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност, като страните не спорят, че са имали насрещни вземания към датата на изявлението за прихващане - 04.05.2015 г., като в случая релевантната дата, спрямо която следва да се направи преценка относно момента на извършване на прихващането, е 20.06.2014 г., която е едновременно датата на неплатежоспособност на банката и датата, на която същата е поставена под особен надзор, а процесното прихващане е извършено след тази дата – на 04.05.2015 г., поради което е налице условието прихващането да е извършено след тези дати. Намерил е за неоснователно оплакването на жалбоподателката, свързано с това, че тъй като прихващането не е направено от длъжника, то искът на банката е неоснователен - условието относително недействителното изявление за прихващане да изхожда единствено от банката-длъжник е такова по норма, която не е действащо право към момента на извършване на прихващането, а именно по чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията му преди изменението, обн. в ДВ, бр.98/24.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Счел е за неотносими към спора оплакванията, обосновани с приложението на норми от ЗГВБ (отм.), както и твърденията, че само част от вземанията на ответницата служат като обезпечение на дълга й към банката, поради което тя има право да получи част от парите си и прихващане е допустимо. Изразил е становище, че в закона е уредено потестативно право на кредиторите и синдиците на банката да искат обявяване относителна недействителност на едно прихващане с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество по реда на чл.94 ЗБН, като с оглед посочената цел е предвидена само относителна недействителност на прихващането, извършено след началната дата на неплатежоспособността, т.е. между банката и нейния длъжник действието на извършеното прихващане се запазва, но по отношение на кредиторите на несъстоятелността, при успешно упражняване на посоченото потестативно право, прихващането няма действие, освен за сумата, която съответният кредитор би получил при окончателното разпределение по чл. 104 ЗБН. Доколкото всички елементи от фактическия състав по чл.59, ал.5 ЗБН са установени по делото, е достигнал до извод, че искът на синдиците на „КТБ“ АД е основателен и следва да бъде уважен. Настоящият състав на ВКС намира, че решението е валидно, тъй като е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано е от членовете на състава и е разбираемо. От друга страна съдебният акт на въззивния съд е постановен по допустим иск в съответствие с очертания от ищеца, чрез подробно наведените фактически твърдения и искания отправени до съда, предмет на делото, поради което не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна нищожност или недопустимост на решението и на тези основания касационно обжалване не може да бъде допуснато. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по поставените от касатора въпроси. Същите са израз на поддържаните от касатора, но невъзприети от съда тези, отнасят се до правилността на решението и са обусловени от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за всеки конкретен спор, поради което не притежават характеристиката на правни въпроси, изведени от изводите на състава, определили постановения по делото резултат и по тях при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като в случая при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. Нещо повече – изцяло в съответствие с практиката на ВКС са изводите относно приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН (която има материалноправен характер и предпоставя прилагането й занапред - спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, които възникват и се осъществяват след влизането й в сила) и относно кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително (разликата в различните редакции на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН освен въвеждането на ново основание за недействителност по т.2 на ал.5, чл.59 ЗБН от 2014 г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2006 г. - само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014 г. и „от кредитор или от банката“). За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Ето защо и тъй като в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,