Определение № 365 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6866/2014 г.

Производството е по чл.248 и чл.250 ГПК. Обжалвано е било решение от 10.07.2014г. по гр.д.№469/2014г., с което ОС Пазарджик е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса длъжен ли е работодателя, включително при липса на предпоставки по чл.315 КТ/брой работници и служители по-малко от 50/ при всички положения да предложи на работника или служителя подходяща за здравословното му състояние работа преди да прекрати договора по реда на чл.325, ал.1, т.9 КТ. С решение от 22.05.2015г. по гр.д.№6866/2014г. ВКС е отменил решение от 10.07.2014г. по гр.д.№469/2014г. на ОС Пазарджик и е отхвърлил предявените от Р. А. Я. срещу Общинско предприятие „Патронаж, детско, ученическо хранене и почивно дело”, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 305/25.11.2013 год., издадена на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ от директора на Общинско предприятие „Патронаж, детско, ученическо хранене и почивно дело“ – [населено място], възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „домакин-касиер в ОП „ПДУХПД“ и присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 25.11.2013 г. до 25.05.2014 г. в размер на 2 213.40 лв./две хиляди двеста и тринадесет лева и 40 ст./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 27.11.2013 г. С молба от 26.06.2015г. ОП „ПДУХПД”- [населено място], чрез процесуалния си представител, е поискало да се измени решението в частта за разноските или да се допълни, като му бъдат присъдени направени такива пред въззивната инстанция. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Видно от данните по делото е, че до приключване на устните състезания пред ВКС – 12.05.2015г,. молителят не е представил списък на направените разноски във всички инстанции съобразно изискванията на чл.80 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК, аналогично на чл. 250 ГПК, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Правната характеристика на допълване на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда- т.8 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС. В случая обаче ВКС е формирал воля относно направените пред него разноски, като е посочил, че такива не се дължат на страните поради липса на доказателства за направени такива пред ВКС. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, ако не е представен списък на същите. В случая списък на направените разноски не е представен, поради което молбата за изменение на решението е недопустима - т.9 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС и следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът