Определение № 225 от 08.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2745/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на „С. болница за активно лечение по кардиология В.“ /С./ ЕАД чрез адв. Д. С. срещу решение № 1712/14.07.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 996/2017 г., с което е отменено уважително решение на Окръжен съд Монтана /ОСМ/ и вместо него е постановено решение, отхвърлящо иск на С. ЕАД срещу „М. болница за активно лечение „С. П.“ /МБАЛ/ АД по чл.82 ЗЗД за сумата 679544 лв. – обезщетение за реално претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходите, направени за заплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски на медицинския персонал за периода 01.08.2013 г. – 30.04.2015 г., както и заплатените обезщетения на служителите по реда на чл.222 и чл.224 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2015 г. до окончателното изплащане и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 31423.43 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 09.01.2015 г. – 25.06.2015 г. Присъдени са разноски. Касатърът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване - чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. В изложението си излага следните въпроси: „ І. Въпрос № 1: Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт разглеждането на непредявен иск от Въззивният съд, определянето на неправилна квалификация на спорното право и извеждането на квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, без Въззивният съд да разгледа искът съобразно въведените от ищеца твърдения? ІІ. Въпрос № 2: Предвидимостта на вредите и тяхното закономерно и непосредствено произтичане от предсрочно прекратен договор, дава ли основание за ангажиране на отговорността на прекратяващата страна, когато тя е в друго договорно правоотношение със същата страна, с която прекратява договора, за което друго правоотношение предвижда, знае и договаря, че предметът му не може да се реализира, ако не се осигури действието на прекратения от нея договор? ІІІ. Въпрос № 3: Ограничено ли е правото на свободно договаряне по смисъла на чл.9 ЗЗД в случай, че договорката не противоречи на конкретната повелителна норма на закона? ІV. Въпрос № 4: Приравнява ли се на недобросъвестност по смисъла на чл. 82, изр. 2 от ЗЗД знанието на ответника, че с прекратяването на договорите за съпътстващи медицински услуги, препятства бъдещото получаване на разрешение за лечебна дейност от С. В.?“ Ответникът – „М. болница за активно лечение [фирма] не взема становище по касационната жалба. ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения: Пред ОСМ е предявена искова молба от С. ЕАД срещу МБАЛ АД, с която на основание чл.82 вр. чл.79 и чл.86 ал.1 ЗЗД ищецът претендира от ответника обезщетение за реално претърпени вреди – изплатените трудови възнаграждения и осигурителни вноски на медицинския персонал, както и заплатените обезщетения по чл.222 и чл.224 КТ. ОСМ е уважил така предявените искове. За да постанови решението си, отхвърлящо предявените искове САС е приел следната фактическа обстановка: С договор за наем от 08.08.2013 г. МБАЛ АД е предоставила за временно и възмезно ползване на С. ЕАД част от сграден фонд – помещения в блок „А“ на основен болничен корпус с посочена площ и местонахождение за срок от 3 години срещу месечна наемна цена от 7109.58 лв. с включен ДДС. Договорено е, че за периода от време, в който наемателят ще извърши строително-ремонтни действия с цел преустройство на наетите помещения в лечебно заведение и до окончателното въвеждане в експлоатация на обекта няма да заплаща месечен наем. Наемателят се е задължил да ползва обекта за здравни нужди – за лечебно заведение за инвазивна диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания, вкл. и остър инфаркт на миокарда. В чл.19 от договора страните са се споразумели в срок от 30 дни от окончателното завършване на СМР да сключат договори – 8 на брой, конкретно посочени за упражняване на дейността на наемателя /за снабдяване с лекарствени продукти и медицински изделия от болнична аптека, за извършване на диагностика и клинични изследвания на пациенти, за осигуряване на консултативна помощ и др./. В споразумение от 12.08.2013 г. МБАЛ АД се е задължила да не изпълнява изчерпателно изброени клинични пътеки, които ще бъдат изпълнявани единствено и само от С. ЕАД, а тя се е задължила при осъществяване на медицинската си дейност да осъществява само изрично посочените в споразумението клинични пътеки. Изброените в чл.19 от договора за наем договори били сключени на 06.11.2013 г., подадено е и заявление от касатора до Министъра на здравеопазването на основание чл.46 ал.1 и ал.2 ЗЛЗ да й бъде издадено разрешение за осъществяване на дейност като лечебно заведение за болнична помощ – специализирана болница за активно лечение по кардиология. С отделни идентични предизвестия, получени на 12.02.2014 г., С. ЕАД е уведомена от МБАЛ АД, че в срок от 1 месец ще се считат прекратени сключените на основание чл.19 от наемния договор съпътстващи договори, а с писмо от 10.04.2014 г. С. ЕАД е уведомена да представи в Регионалната здравна инспекция [населено място] документи, удостоверяващи изпълнение на разпоредбите на Наредба № 2/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „кардиология“ за самостоятелно звено по кардиология от ІІІ ниво на компетентност. В периода между 01.08.2013 г. – 08.02.2015 г. касаторът е сключил по реда на чл.60 ал.5 КТ общо 38 трудови договори, като от 09.02.2015 г. били прекратени 29 от тях и изплатени съответните обезщетения по чл.222 и чл.224 КТ – заключение на ССЕ. Според САС договорът от 08.08.2013 г. инкорпорира в себе си три самостоятелни групи правоотношения между страните, както се поддържа в исковата молба: за наем, облигационно правоотношение за СМР във връзка с преустройството на наетите помещения и правоотношения за съвместно организиране и извършване на медицински дейности с цел разкриване на специализирана клиника по инвазивна кардиология. Но изследвайки всяко едно от тези правоотношения САС е приел, че те не съставляват единство на взаимно свързани волеизявления, които изграждат съдържание на друг самостоятелен договор, а са пряко относими към наемния договор, тъй като са създадени именно по реда, правата и задълженията на страните по този договор - извършените СМР са за сметка на наемната цена, сключените съпътстващи договори по чл.19 от наемния договор касаят отделни, различни по вид възложени медицински изследвания, като в наемния договор липсвало волеизявление, с което страните изрично да са обвързали поетите задължения по тези договори с наемните правоотношения. Всеки от съпътстващите договори имал самостоятелно значение и съществуване. От тях не можело да се изведе извод за постигнато съгласие за съвместно създаване и експлоатиране на лечебно заведение за инвазивна кардиология, волята на страните не била да разкрият такова заведение, а то да бъде създадено, стопанисвано и управлявано единствено от наемателя, който да извърши за своя сметка нужното преустройство, за да отговори на изискванията в ЗЛЗ. Затова и отправените от МБАЛ АД изявления за едностранно прекратяване на съпътстващите договори не представляват изявление за прекратяване на твърдяния комплексен договор за съвместна дейност, тъй като такъв договор не съществува, нито на договора за наем, който не е обвързан функционално с въпросните съпътстващи договори. При тези доказателства, независимо от необвързаността между съпътстващите договори и договора за наем и несъществуването на твърдяната от ищеца функционална връзка помежду им, според САС едностранното прекратяване на съпътстващите договори от ищеца не е неправомерно. В сключените съпътстващи договори липсва забрана за едностранно прекратяване с предизвестие, напротив уредено е такова, поради което според САС едностранно, безвиновно прекратяване на договорната връзка с предизвестие е правомерен акт. При така изложените съображения САС е приел, че липсва предпоставка за хипотезата на чл.82 ЗЗД, а именно виновно неизпълнение от страна на ответника МБАЛ АД на произтичащо от договора задължение, поради което исковете са отхвърлени. По основанията за допускане: Няма основание да се приеме, че са налице данни за недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и каквато се поддържа от касатора с формулирания първи въпрос. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното от него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му /мотиви към ТР № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая съдът се е произнесъл по предявения иск, с който е сезиран, а именно чл.82 вр. чл.79 и чл.86 ал.1 ЗЗД, обсъждайки въведените от ищеца твърдения за сключения наемен договор инкорпориращ различни правоотношения освен договора за наем, връзката между тях и настъпилите вреди от прекратените съпътстващи договори. Няма произнасяне по непредявен иск, а изложени съображения за неоснователност на предявения такъв, което не е основание за недопустимост на постановеното решение, а за преценка на неговата правилност. Останалите въпроси – втори, трети и четвърти не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. Така формулираният втори въпрос е необуславящ изхода на спора, доколкото САС не е обсъждал предвидимостта на вредите при предсрочно прекратяване на съпътстващите договори, а е направил извод, че всеки от съпътстващите договори има самостоятелно значение и съществуване. При този извод вредите от прекратяване на всеки от тези договори, предвидими или не, ще са различни. И втората част от въпроса, че предметът не може да се реализира ако не се осигури действието на прекратения в него договор също не е обуславящ изхода на спора, тъй като САС е приел, че волята на страните не била да разкрият и експлоатират съвместно лечебно заведение за инвазивна кардиология, а то да бъде създадено, стопанисвано и управлявано единствено от наемателя, сега касатор, който да извърши за своя сметка нужното преустройство, съответно с изискванията на ЗЛЗ. Необуславящи са и трети и четвърти въпрос, доколкото и двата са хипотетично поставени, без оглед на изложените от въззивния съд мотиви за неоснователност на предявените искове. Съдът не обсъжда сочените допълнителни основания за селекция /чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК/, тъй като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: