Определение № 60663 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 164/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЦПЛР–Астрономическа обсерватория и планетариум, Габрово“ срещу въззивно решение от 02.11.2020 г. по гр.д. № 300 /2020 г.. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Габровския районен съд, с което са уважени искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ на Н. И. И. срещу жалбоподателя. Насрещната страна Н. И. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено незаконосъобразно на посоченото основание чл.325,ал.1,т.3 КТ – поради изтичане на уговорения срок, тъй като трудовият договор с ищеца е бил сключен като срочен без да са налице предпоставките на чл.68,ал.3 и ал.4 КТ и изключението, регламентирано в §1,т.8 ДР на КТ към момента на сключването му. В трудовия договор не са посочени конкретни обстоятелства, които да обуславят срочността на трудовия договор. Тъй като няма основания за срочността, клаузата за срока на трудовото правоотношение е в нарушение на закона. Длъжността, от която е уволнен ищецът, е съществувала преди сключването на трудовия договор и е продължила да съществува и след изтичане на срока му, т.е. тя няма характер на временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл.68,ал.3 КТ, а се касае за работа с постоянен характер. В трудовия договор не са посочени причини, обуславящи срочността, съгласно чл.68,ал.4 вр. § 1,т.8 ДР на КТ и не са представени доказателства за наличието на такива причини. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме на основание чл.68,ал.5 КТ, че договорът е бил сключен за неопределено време. Искането на жалбоподателя, направено едва в съдебно заседание на въззивната инстанция, за обявяване недействителността на трудовия договор, поради това, че ищецът при сключването на трудовия договор не е притежавал нормативното изискване за квалификация „учител по физика“, което (изискване) е въведено от работодателя с длъжностна характеристика, какъвто е настоящият случай, е преклудирано, но и неоснователно, такъв договор не е нищожен - решение по гр.д. № 2355 /2014 г. на III г.о. на ВКС и определение по гр.д. № 3957 /2018 г. на IV г.о. на ВКС. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят е извел правен въпрос: относно значението на релевирано от ответника възражение за недействителност на трудовия договор по отношение на иск по чл.344,ал.1,т.2 КТ и длъжен ли е съдът да се произнесе преюдициално по него, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с установената практика. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него, като е приел, че възражението е неоснователно и трудовият договор не нищожен. Не е допуснато и противоречие с разрешението, прието в посоченото гр.д. № 3022 /2008 г. на III г.о. на ВКС, в което по същество на спора е разгледана различна хипотеза – възражение, направено още пред първа инстанция, което не е разгледано и от двете инстанции по същество (първоинстанционен и въззивен съд), като въззивното производство се е развило по ГПК от 1952 (отм.) по силата на § 2 ДР на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., в който не е предвидена преклузия. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК, тъй като въззивният съд не е съобразил, че в трудовия договор има препращане към длъжностната характеристика, в която е отразено, че за постоянната длъжност „учител природо-математически учебни предмети“ се изисква висше образование с професионално направление „физически науки“ и професионална квалификация „учител по физика“, а ищецът притежава специалност „радиотелевизионна техника“, квалификация „радиоинженер“. Както беше посочено, въззивният съд се е произнесъл по това възражение и то в съответствие с установената практика на ВКС, на която се е позовал, поради което изводът му и основаното на него решение не са очевидно неправилни. Посочените факти не се отразяват нито на действителността на трудовия договор, нито са обуславящи срочността му обстоятелства, нито обуславят основанието за прекратяването му. Към това следва да се добави и че очевидната неправилност, предвидена в чл.280,ал.2 ГПК, е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна Н. И. И. за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно за сумата 800 лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство (л.16). Воден от изложеното съдът