Определение № 3743 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3818/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Л. С. и М. Л. Т. против решение № 244/16.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 210/2024 г. от І-ви въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът по касационните жалби И. Г. Я. е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата на М. Л. Т.. С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователни предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3, чл.55 ЗЗД и чл.108 ЗС искове и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че основният спорен момент е дали ответните страни са изпълнили в необходимия обем задължението си по договора за издръжка и гледане, осигурявайки на кредитора по същия онези грижи, които да са в състояние да му осигурят нормални и пълноценни условия на живот. Прието е след съвкупна преценка на изслушаните гласни доказателствени средства, а и на приложените към отговора към исковата молба писмени доказателства (преводни нареждания), че първоначалният длъжник, а и последващите такива по договора, не са отстъпили от своите задължения, свързани с гледане на праводателя по него, съответно не са допуснали неизпълнение (пълно или частично), обуславящо основателност на конститутивната претенция за разваляне на облигационната връзка. Съдът е посочил, че е отказал събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства, доколкото не се твърди и доказва наличие на някоя от хипотезите, визирани в разпоредбите на чл. 266 ГПК, обуславящи събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция. Посочено е в тази насока, че видно от изготвения протокол на проведеното открито съдебно заседание на 14.07.2023 г., процесуалният представител на въззивниците не е релевирал искане за повторен разпит или очна ставка между свидетелите, разпитани непосредствено от него, като е вярно, че съгласно чл. 267, ал. 2 ГПК съдът може да изслуша отново свидетелите, ако прецени това за необходимо, но тази норма няма за цел да се преодолее забраната на чл. 266 ГПК, като въпросът е предоставен на преценката на съда и тя не подлежи на инстанционен контрол, като в тази връзка въззивният съд е изложил мотиви, свързани с кредитиране показанията на отделните свидетели, без да е отчел за необходимо да подлага на повторен разпит същите. В случая от събраните по делото доказателства съдът е приел за установено по несъмнен начин, че са изпълнени пълно и точно задълженията на длъжниците по договора, доколкото с постигнатото между страните съгласие не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, поради което и се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Прието е, че от доказателствата по делото не се установява, че прехвърлителят и кредитор по договора е бил недоволен от издръжката, съответно е отказвал тяхното приемане. Съдът е приел, че при данните за физическото състояние на кредитеро, в това число настъпилото влошаване на здравето й след смъртта на нейния син, наложило приемането й в домакинството на семейството на длъжника в [населено място], както и предоставяните й битово и лично - хигиенни грижи: осигуряването на храна, медикаменти, чисто облекло, помощ при къпане, медицинска грижа и наблюдение, заплащане на задължения, свързани с получавани комунални услуги, следва категоричния извод, че е налице точно изпълнение от страна на длъжника по алеаторния договор, което не позволява да се упражни успешно конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за неговото разваляне. В изложението на касационните основания и към двете касационни жалби относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по спора при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК, без да се посочва конкретно в коя хипотеза на тази разпоредба произнасянето на съда и по кой правен въпрос. Навеждат се доводи за неправилност на решението, обосновани с твърдения, които не се били наведени в исковата молба, респ. доводи за нищожност на една от сделките, като тези твърдения в изложението на касационните основания относно допустимостта на обжалването е недопустимо да се правят пред касационната инстанция от една страна, от друга, не могат да доведат до извод за допустимост на касационното обжалване. Правят се доводи за допуснати процесуални нарушения във въззивната инстанция, във връзка с разпределението на доказателствената тежест, както и с липсата на съдебно-счетоводна експертиза и неиздаването на съдебни удостоверения. Във въззивната жалба подобни искания и твърдения не са правени, като по направеното доказателствено искане за повторен разпит или очна ставка между свидетелите съдът се е произнесъл, като касационнен довод в тази насока не се сочи. По процесуалните въпроси относно съдебно-счетоводна експертиза и неиздаването на съдебни удостоверения съдът не се е произнесъл, доколкото във въззивната жалба не са направени доводи и искания в тази насока. В тази връзка твърденията в изложението на касационните основания относно допуснати от въззивния съд нарушения в тази насока не е основание да се приеме, че съдът е процедирал при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК, още повече, че не се сочи конкретен правен въпрос, разрешен при наличието на някоя от хипотезите на тази разпоредба. Останалите доводи в изложенията, касаят обсъждането на свидетелските показания и събраните по делото доказателства и представляват оплаквания по съществото на спора, но не и поставяне на правни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК, разрешени при наличието на предпоставките на тази разпоредба. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на И. Г. Я. следва да се присъди сумата 1500 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение по подадения отговор на касационната жалба на М. Л. Т.. Водим от горното, състав на ВКС