Определение № 398 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Трансмит -82„ ЕООД срещу решение от №121 от 02.04.2021г по в. гр.дело № 1416/2020г. на Благоевградски окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение №906791/14.08.2020г на Благоевградски РС ,постановено по искове на К. С. М. с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука.

.Въззивният съд е прел на свой ред, че за претърпуните от ищеца травматични увреждания -счупване на петната кост на десния крак и други установени неимущественивреди,включително претърпяна оперативна намеса, справедливото обезщетение следва да се определи по критерия на чл. 52 ЗЗД в предявения от ищеца размер на 10 000 лева .Обезщетението е намалено наполовина поради проявена от пострадалия груба небрежност, а също така и като от присъдения на първаинстанция размер са приспаднати получени застрахователни обезщетения съгласно чл.200,ал.4 КТ, поради което за разликата над 4976,85лв в частта по иска за обезшетение на неимуществените вреди, въззивният съд частично е отменил решението на РС Благоевград ,съответно в тази част е отхвърлил иска. Първоинстанционното решение е отменено и за разликата над 478,15лв ,до размера на присъдената от БРС сума 1002,60лв, в частта по иска за обезщетение на имуществените вреди, предявен за 1062, 20лв. На свой ред, след като е обсъдил заключение на вещо лице и показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е възприел възражението на работодателя, че обезщетенията следва да се намалят поради проявена от ищеца груба небрежност,но е отхвърлил доводите на ответника за определяне на по-висока степен на каузален принос при поведението на пострадалия, от определения с първоинстанционното решение .Ищецът М., като шофьор на тежкотоварен автомобил ,извършвал укрепване на превозвания селскостопански товар с поставяне на обезопасителни колани на полуремаркето,на което се покачил странично, подхлъзнал се и паднал ,в резултат на което получил травматично увреждане в областта на дясното стъпало,със счупване костта на петата. Ищецът установено е пренебрегнал правилата за безопасност и изискването да с подходящи работни обувки ,предприемайки укрепването на товара обут с чехли(джапанки) и без да ползва налично оборудване (стълба).

При горните обстоятелства работодателят е настоявал за определяне на по-висок процент съпричиняване и максимално занижаване на обезщетението на основание чл.201,ал.2 КТ.Поддържа ,че вредоносният резултат е причинен преимуществено от пострадалия ,с оплаквания и за възприет завишен размер на обезщетението ,тъй като реално при ищеца М. временната неработоспособност е била за период,по кратък от установения по формално издадените му болнични листове.

Към касационната жалба е представено изложение. Като основание за допускане до касация се сочат чл. 280, ал.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Поддържа се противоречие с приложената практика на ВКС по първите два въпроса:

1. Справедливо ли е обезщетение намалено едва с Ѕ в случая когато пострадалият се е поставил в ситуация на риск, преимуществено в резултат на собственото си поведение ,без да използва изискуеми предпазни средства -работни обувки, каска и стълба и по какви критерии следва да бъде определена степента ,когато вредоносният резултат е причинен преимуществено от пострадалия

2. Следва ли по- голямо участие на пострадалия в определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат,за сметка намаляване отговорността на работодателя ,намаляването на отговорността на работодателя по чл. 201, ал.2 КТ следва ли да е съразмерно на съпричиняването

3. Доказват ли издадените болнични листа „временна неработоспособност „ за съответния период ,при условие че в този период ищецът е бил подпомаган от работодателя и че с акт на осигурителен орган е разпоредено възстановяване на получено парично обезщетение за същия период

Изтъква се противоречие с практика на ВКС в решение №25/2016г по гр.д № 3233/2015г на Трето г.о ,реш. № 132/2020г по гр.д № 4606/2019г на Трето г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г на Четвърто г.о и реш. № 97/2012г на Четвърто г.о на ВКС Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи по третия въпрос .Съображения в обосновка на са изложени.

Поддържа се оплакване на очевидна неправилност на решението, основание по чл. 280, ал.2 ГПК

Не е постъпил отговор

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване

Прилагането на чл. 201, ал.2 КТ при намаляване отговорността на работодателя е произнесен решаващо от въззивния съд правен въпрос,затова при формулирането на първите два въпроса в изложението е отговорено на общия критерии в чл. 280, ал.1 ГПК ,но не и на специалните селективни критерии за допускане до касационно обжалване. Формирана е обилна и последователна практика на ВКС по въпросите следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия при настъпване на трудовото злополука при допусната от него груба небрежност по чл.201 ал.2 от КТ и определения от съда размер на съпричиняване ,част от която цитирана в изложението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване,както е изтъкнато в решение №79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №673/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС. Съпричиняването в случаи на допусната груба небрежност също има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.В този смисъл са реш. №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. реш. №291/2012г по гр.д №951/2011г ІV г.о, реш. № 159 от 15.01.2018 по гр.д №251/2018 ІІІ г.о,решение по гр.д №1459/2017г на Трето г.о и др.,която установена практика се споделя и от настоящия състав на ВКС,ІІІ г.о .Настоящето въззивно решение не е в противоречие с тази практика за случаи, при които неизползването на лични предпазни средства от работника и в частност подходящи работни обувки допринася за злополуката, но и употребата им-според конкретните обстоятелства ,не би елиминирала изцзяло производствения риск - в случая от подхлъзване и падане при дейности,свързани с укрепване на товари в ремаркета и полуремаркета на товарни автомобили в полеви условия.

Критериите за намаляване на обезщетението,когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ също е изяснено в установената практика на ВКС (реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІVг.о.реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС ,реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о, реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС и др.),с която съдебна практика въззивното решение е изцяло съобразено.При конкретния механизъм на произшествието, като стечение на обективни и субективни фактори, обстоятелствата по делото са преценени от въззивния съд съгласно установената практика.

При формулирането на третия (в реда на изложението) въпрос не са изпълнени критериите на чл. 280, ал.1 ГПК за яснота,правно съдържание и връзка с решаващите съображения на въззивния съд.В обжалваното решение е приложен чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Въпрос за доказателственото значение на болнични листа, издавани на ищеца за периода 10.08.2016г -05.02.2017г е негоден да обуслови друг решаващ извод по въпроса освен обективираният в решението - травмата в областта на стъпалото ,със счупване на кост, е причинила временна нетрудоспособност, а не трайна неработоспособност при ищеца.Периодът на възстановяване е съобразен съгласно заключение на вещо лице ортопед-травматолог. При определяне на обезщетението за неимуществените вреди по размер ,съгласно чл. 52 ЗЗД въззивният съд е взел предвид доказателствата за вида и естеството на причиненото травматично увреждане и свързаните с него болки,страдания и неудобства,а не коментираните от касатора формални доказателства от значение за трудовите правоотношения с ищеца и социално-осигурителни случаи.

Не е налице и основание по 280,ал.2 предл. трето ГПК. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи процесуални правила или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при решаващи изводи на съда, а това не се констатира в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите,изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.